Решение № 4338 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4338 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100501063 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 19039 от 22.10.2024 г. по гр.д. № 2713/2024 г. по описа на СРС, 39 с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения от Д. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „********* чрез адв. Е. Й. срещу И. П. Д., ЕГН 7512125055, със съдебен адрес гр. София, ул. „*********, ап. 1, чрез адв. А. М., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на И. П. Д. да заплати на Д. Р. К. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, нарушаване на концентрацията при изпълнение на служебните задължения, негативно настроение, раздразнение, нарушени контакти с близки и приятели, в резултат на твърдения, причинени от изявления на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в сутрешния блок по телевизия „БТВ“, с твърдения в интервюто: „Щом е възможно заместник главния секретар на МВР да е замесен в трафик на мигранти-има такава изтекла оперативна информация, какво да говорим за редовите служители и за начина, по който се опазва българската граница“, ведно със законната лихва върху сумата от 15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д. Р. К. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение 1 на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказана претенцията за понесени неимуществени вреди в резултат на описаното неправомерно и противоправно поведение на ответника съставляващо клевета.

За неправилни и необосновани счита фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция, че поведението на ответника при даване на описаното интервю не представлява неправомерно такова спрямо личността на ищеца.

Последното, според ищеца е било установено от събраните по делото доказателства, които не са били обсъдени от първата инстанция при решаване на спора по същество.

За необоснован и несъответен на закона счита извода на съда, че в производството не е доказано, че към момента на интервюто на ответника по БТВ ищеца е заемал длъжността заместник-главен секретар на МВР.

Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на иска като основателен и доказан. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. П. Д., в който изразява становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Намира за правилни и съответни на закона и събраните по делото доказателства фактическите констатации и правни изводи на СРС, че поведението му не представлява разглА.ване на неверни клеветнически твърдения, с които е нанесъл на ищеца описаните неимуществени вреди. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000,00 лева, ведно със законната 2 лихва от 15.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата, които са били причинени вследствие на изявления на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в сутрешния блок по телевизия „БТВ“, с твърдения в интервюто: „Щом е възможно заместник главния секретар на МВР да е замесен в трафик на мигранти-има такава изтекла оперативна информация, какво да говорим за редовите служители и за начина, по който се опазва българската граница“, които вреди се изразяват в накърняване на честта и доброто име, нарушаване на концентрацията при изпълнение на служебните задължения, негативно настроение, раздразнение, нарушени контакти с близки и приятели.

С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД, като е приел за недоказани поддържаните от ищеца твърдения, че поведението на ответника изразило се в изказвания по посочения телевизионен канал в даденото интервю на 08.01.2024 г. не представлява неправомерно поведение, доколкото не съставлява неверно клеветническо твърдение. За обосноваване на този извод съдът е приел за недоказано твърдението, че ответникът е отправил изрично изявление по адрес на ищеца, в което недвусмислено е посочил, че същият е бил замесен в трафик на мигранти.

Решението е правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със зА.гане на определено имущество на пострадалия. Обезщетението за неимуществени вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия, тъй като с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая изложените от ищеца фактически и правни доводи сочат за понесената от него нематериална вреда във връзка с неправомерното поведение на ответника, изразило се в изказвания по ТВ медия, в които са посочени неверни факти, които клеветят и позорят ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

За да се породи отговорност за деликт чрез изказвания в средства за масово осведомяване, каквито са електронните медии и телевизионни предавания е 3 необходимо изнесената информация и изказвания да не отговарят на действителността и имат обиден (зА.гащ честта, достойнството и доброто име) или клеветнически характер (приписване на престъпление или разпространяване на позорящо обстоятелство, което не се е осъществило като факт в действителност). Конкретно релевираните изрази или информация в съответните статии или интервюта подлежат на преценка с оглед цялостния смисъл на статията или интервюто, а не изолирано извън контекста, като това се отнА. и за заглавията и подзаглавия.

В конкретния случай според настоящият състав на СГС изнесената информация в изказванията на ответника по време на интервю излъчено на 08.01.2024 г. в сутрешния блок по телевизия „БТВ“ не могат да се квалифицират като обидни или клеветнически.

На първо място следва да се посочи, че в интервюто с ответника с продължителност 18 минути и 28 секунди не се сочи името на ищеца в изявленията на ответника, а се дава информация за длъжността заместник главен секретар на МВР без указания за времевия период, в който е било ангажирано определено лице с оглед отъждествяването му с ищеца.

Доводите на въззивника, че към момента на даване на интервюто заемащ длъжността заместник главен секретар на МВР е ищеца са верни, доколкото не са оспорени от ответника и се потвърждават от дадените показания от свидетеля А.П..

Последните обаче не могат да допълнят с липсващо такова съдържание направеното изказване от ответника. Това, че към този момент /08.01.2024 г./ ищецът е заемал посочената длъжност не го прави автоматично адресат на изказванията. Последното при съобразяване, че изказванията по даденото интервю са били свързани с коментиране на случай свързан с уволнено от системата на МВР лице, заради правен изненадващ тест за наркотици, което впоследствие отново кара патрулка под влияние на наркотици.

Чрез съдържанието на даденото интервю в производството е установено, че именно по време на изявленията на ответника във връзка с посочената обсъждана тема на зададен от водещия въпрос „А как е възможност един човек уволнен от система, уволнен заради това, че са му правили изненадващ тест за наркотици отново да кара патрулката пак под влияние на наркотици?“ ответникът Д. е отговорил: „А сега ще ви кажа щом е възможно заместник главен секретар да бъде човек, за който бивши министри на политическа партия ГЕРБ поставяха въпроси дали той е замесен с трафик на мигранти, нали това ме питате, дали се охранява българската граница, ако има съмнения в представители на ГЕРБ, че заместник главен секретар е замесен в трафик на мигранти, има такава изтекла оперативна информация, какво да говорим за редовите служители и какво да говорим за начина, по който се опазва българската граница. Тази информация ви е уверявам, че е достояние както на австрийската страна, 4 така и на всички европейски партньори и на всички български партньори.“ С оглед това, както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящия състав изцяло възприема, в изявленията на ответника се изнА. единствено информация, за това че по адрес на заместник главен секретар на МВР е имало поставяне на въпроси от страна на бивши министри на политическа партия ГЕРБ дали той /зам.главен секретар на МВР/ е замесен с трафик на мигранти, като в отговор ответникът се е позовал изрично на такава съществуваща изтекла оперативна информация. Тези изказвания, според настоящия състав, не са нито позорящи, нито обидни в т.ч. и по адрес на ищеца, каквото уточнение по отношение на личността му не се съдържа в интервюто, противно на изложените от ищеца доводи в обратен смисъл.

В подкрепа на този извод е и изнесеното от свидетеля Х.Т., че същият като депутат от ПП ГЕРБ на заседание на парламентарната комисия по вътрешен ред и обществена сигурност проведено на 24.11.2022 г. /преди даденото интервю/ действително е бил задал въпрос на ответника дали имал информация за заместник директор от МВР, който е бил съдействал назад в годините за канали за трафик на хора. Свидетелят Т. изрично посочва обаче, че при задаването на въпроса по време на пленарната комисия не е имал някое конкретно лице предвид.

В дадените от свидетеля П. пред първата инстанция показания се сочи, че в полицейските среди е битувало по адрес на ищеца, че му се извършва някаква проверка от ГДБОП /където ищецът е бил зает служебно преди това/ във връзка със съмнения, че е бил свързан с лице, което извършва незаконен трафик на бежанци в периода 2022 -2023 г.

Както е посочил свидетеля П., допълнително публикациите в различни статии са довели до съмнения по адрес на ищеца, че е покровителствал каналджии, като дори му е бил даден прякор „К.“. Съответно, според свидетеля П., ищецът се е почуствал обиден от твърденията, че покровителства лице, което е осъществявало незаконен трафик на бежанци. Доколкото обаче в производството не е установен източник на такива твърдения да са дадените от ответника изказвания в интервюто от 08.01.2024 г., правилни са фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция, че не е налице неправомерност в поведението на И. Д.. В изказванията на последния в даденото интервю не се съдържа информация, че именно ищеца е замесен или е бил замесен в трафик на бежанци, в т.ч. и с покровителстване на лице, което е било заето с такава незаконна дейност.