Решение № 21 от 28.04.2021, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Административно наказателно дело 23/2021
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 28.04.2021
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал. 1 т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Д. , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева в присъствието на прокурора ТО-Девин към РП-Смолян като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно наказателно дело № 20215410200023 по описа за 2021 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено
Наказателно постановление № 20-0252-000405/11.01.2021г. на Началника на РУ – Девин като незаконосъобразно. Счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени в нарушение на чл. 42 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съответно обстоятелствата при които то е установено. При констатирането на административното нарушение не са отразени всички факти и обстоятелства имащи значение за установяване на извършеното нарушение, съответно определяне на наказанието съобразно изискванията на закона в последвалото го наказателно постановление. Счито, че единственото отговарящо на фактическата обстановка е, че точно на тази дата- 05.12.2020 г., около 13.30 часа при управление на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ”с peг. № ****, собственост на фирмата, която представлява е спрян за проверка. В следствие на същата му е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че управлява по-горе описания лек автомобил без сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на
1 автомобилистите“. Твърди, че не е посочена конкретната дата на изтичане на предходния договор, а именно 04.12.2020г. Счита, че при издаването на процесното наказателно постановление и определяне размера на наказанието не е взето предвид и обстоятелството, че няколко минути по-късно- 14.11 часа на 05.12.2020 г. е отразен в системата, сключения нов договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ , от гореизложеното и съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН се извежда безспорно извода, че не е налице административно нарушение, но ако се приеме, че е налице административно нарушение, извършено виновно поради непредпазливост, но по своите белези: /малозначителност не е общественоопасно респективно неговата обществена опасност е явно незначителна /представлява формално нарушение и предвид разпоредбата на чл.
9, ал.
2 от
Наказателния кодекс образуваното административнонаказателно производство следва да се прекрати на основание разпоредбите на чл. 28 ЗАНН. Счита, че с несъобразяването на факта, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващия орган не ги е приложил, това от своя страна е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона /Apг. ТР1-2007 -НК/. Предвид горното счита, че административно наказващия орган е постановил един порочен административен акт, почиващ на едно административно-наказателно производство, започнало с нарушение на процесуални правила на ЗАНН.
В о.с.з. жалбоподателят не изпраща представител. Депозирал е писмени бележки с подробни съображения.
В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП- Смолян, ТО-Девин ред. призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, 2 ал.2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите В.П.- полицейски инспектор в РУ- Девин, З.А.- горски инспектор в Регионална дирекция по горите- Смолян и Б.Г.- старши горски инспектор в Регионална дирекция по горите- Смолян, че през месец декември 2020 г. били на съвместна проверка и в Т. свид. П. спрял за проверка лек автомобил „Мерцедес“ с водач - Б. Б..
Водача казал, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но в момента полицата не е при него. Свид. П. извършил справка в информационните системи на РУ- Девин и се установило, че към момента на проверката няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Свид. В.П. е съставил АУАН № 458/14.12.2020г. на жалбоподателят „Ел.- С.“ ЕООД за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането, който Б. В. Б. подписал и записал, че има възражения.
От В.П. на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ- Девин е изготвена докладна записка до началника на РУ- Девин относно съставяне на АУАН на фирма „Ел.- С.“ ЕООД гр. Д. по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
Издадено е
Наказателно постановление
№
20-0252000405/11.01.2021г. от Началник група Р. Х., упълномощен със Заповед № 345з-5/05.01.2016г. на директора на ОД на МВР- Смолян, въз основа на АУАН № АА443118/14.12.2020г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на 05.12.2020г. около 13.50 часа в община Д. на път трети клас № 197 – с. Т. с посока на движение от с.Гр. към с.Б., при управление на лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ", с peг. № ****, собственост на фирма „ЕЛ. С." ЕООД от законния представител на фирмата Б. В. Б. е установено следното нарушение: 1.Фирма „ЕЛ. С." ЕООД, като собственик на лек автомобил с peг. № ****, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е извършил: 1. Юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.
България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка 3
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което виновно е нарушил чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, поради което и на основание чл. 53 ал. 2 от ЗАНН и по чл. 638 ал. 1 т.2 във връзка с чл. 461 т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От жалбоподателя са представени застрахователни полици, от които се установява, че за лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ", с peг. № ****, собственост на фирма „ЕЛ. С." ЕООД има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/22/11900332*/02.12.2019г. валидна от 05.12.2019г. – 00.00 ч. до 04.12.2020г. - 23.59 ч. и с № ВG/02/12000335*/05.12.2020г., валидна от 05.12.2020г. – 15.11 ч. до 04.12.2021г. - 23.59 ч.
От Дж. Ч.- инспектор „ПК“ е изготвена докладна записка до началника на РУ- Девин относно извършена проверка на съставен АУАН, серия „АА“, бл. № 443115/05.12.2020г. с оглед неговата законосъобразност, обоснованост на основание чл. 52 ал.4 от ЗАНН като е предложил на основание чл. 54 от ЗАНН, наказващия орган да прекрати АНП № 450/2020 г.
Да бъде съставен нов АУАН за извършено административно нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ на фирма „Ал.- С.“ ЕООД гр. Д., с ЕИК: ********* като съставения акт да бъде предявен на нейния законен представител Б. В. Б. от с. К., обл. См..
Установява се, че свид. В.П. е съставил АУАН № 450/05.12.2020г. против Б. В. Б., който е анулиран на основание чл. 54 от ЗАНН.
С мотивирана резолюция УРИ: 252р-16289/08.12.2020г.,
Началника на РУ- Девин, на основание чл. 54 от ЗАНН е прекратил образуваната административно наказателна преписка № 450/05.12.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите В.П., З.А. и Б.Г., които са еднопосочни, непротиворечиви и съдът изцяло ги цени като обективни.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
4
Съдът намира за безспорно и категорично установено от страна на „ЕЛ. С." ЕООД, представлявано от Б. В. Б. като собственик на лек автомобил„Мерцедес МЛ 270 ЦДИ", с peг. № ****, нарушение на чл. 483 ал.
1 т. 1 от КЗ, която разпоредба вменява на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно установен е фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, който факт не се оспорва и от жалбоподателя, поради което съдът намира, че състава на нарушението е реализиран, а извършването му именно от „ЕЛ. С." ЕООД е установено по несъмнен начин.
Доколкото на процесната дата и място представителя на юридическото лице Б. В. Б. е управлявал посочения в акта и НП лек автомобил, собственост на дружеството - жалбоподател, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, същият е осъществил нарушение на горецитираната разпоредба от КЗ. В случая ирелевантни са причините, поради които санкционираното лице не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Въпреки горното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на административно нарушение. При получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства и направените от нарушителя възражения, наказващият орган е длъжен на първо място на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателното постановление. В конкретния случай установеното в чл.53, ал.1 ЗАНН изискване не е спазено. В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя, че АНО неправилно не е квалифицирал нарушението като маловажен случай.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на НК на ВКС преценката 5 на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е формално, на просто извършване. Съдът категорично не споделя становището, че при формални нарушения да се изключва възможността за приложение на правилата за маловажен случай. Следва да се посочи, че законодателят е предвидил възможност формални престъпления да се квалифицират като маловажен случай, т.е. противоправни деяния с много по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения, което е допълнителен аргумент, че тази възможност не е изключена по отношение на формалните административни нарушения. Изричното предвиждане на възможността престъплението да се квалифицира като маловажен случай в съответна разпоредба от Особената част на Наказателния кодекс не означава, че липсата на изричен такъв текст и в разпоредбата, описваща състава на административното нарушение, изключва приложението на чл.28 ЗАНН.
За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този вид. Съдът намира, че макар в настоящия казус формално да е осъществен съставът на административното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение и на нарушителя, предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите установени в хода на производството обстоятелства, случаят се явява маловажен. Този извод следва от обстоятелството, че след констатиране на нарушението на 05.12.2020г. в 13.50 часа, още на същия ден в 15.11 часа видно от представеното по делото копие на застрахователна 6 п о л и ц а с № ВG/02/12000335*/05.12.2020г. жалбоподателят е сключил изискуемата и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца следва да се съобрази и че нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения от допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни вредни последици. Нарушението е извършено за първи път. Налице е и добросъвестност от страна на наказания субект, вярно, че отговорността на юридическото лице е безвиновна, то не съществува пречка липсата на вина у физическото лице - Б. В. Б., управлявало МПС, който е и управител на дружеството- жалбоподател, формиращи и изразяващи неговата воля, да се съобразява при преценката на конкретната степен на обществена опасност на деянието. Ето защо, съдът намира, че със започването на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН е бил постигнат целения от закона ефект да се въздейства върху нарушителя предупредително в насока спазване императивните изисквания на закона.