Решение № 974 от 16.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252120100110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по исковата молба на „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С********, представлявано от Х. П. Х., чрез пълномощник адв. П. Ж. П. от АК – Стара Загора, срещу А. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на парично вземане в общ размер на сумата от 248,28 лева, от които: главница в размер на 194 лева, представляващи дължими за периода 05.06.2022 г. – 10.09.2024 г. месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 16.01.2022 г.; мораторна лихва в размер на 54,28 лева, начислена върху главницата от 194 лева за периода от 05.06.2022 г. до 10.09.2024 г; ведно със законната лихва върху главницата от 194 лева от датата на подаване на заявлението – 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. **** г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендират се сторените в хода на исковото и заповедното производство съдебни разноски.

Ищецът посочва, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 16.01.2022 г., по силата на който дружеството е следвало да предостави обучение на „Персонажа“ Д. Д. Г., роден на **** г. при насрещно задължение за заплащане на такса за участие в размер на 1164 лева. Ответницата отговаряла за изпълнението по договора в лично качество.

Обучението следвало да се осъществи в 5 модула, като продължителността на всеки модул била 2 месеца, организирани в от 1 до 4 посещения на месец, с общо времетраене на целия модул от 16 часа, в дневна форма на обучение. Твърди се, че от ответницата избрала разсрочено плащане на таксата за обучението, като изплатила вноски от първа до трета в общ размер от 291 лева /в брой на 16.01.2022 г. - сума в размер на 97 лева; по банков път сума в размер от по 97 лева на 07.02.2022 г.; по банков път сума в размер от по 97 лева на 07.02.2022 г./. Поради допуснато системно и забавено неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата ищецът изпратил покана за едностранното прекратяване на договора считано от 23.05.2022 1 г., като я поканил да му заплати неустойка. Поканата била получена от ответницата на 30.05.2022 г., която не удовлетворила паричната претенция на ищеца доброволно.

Предвид посоченото и на основание чл. 8.2. вр. чл. 7.3 от договора се обосновава дължимостта от страна на ответницата на процесната главница, съставляваща договорна неустойка в размер на дължимата по размер такса за обучението до датата на прекратяване на правоотношенията, ведно с лихва за забавата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че А. Т. не е страна по договора в лично качество, а е действа като законен представител родител и настойник на малолетния си син Д. Г., респ. от името и за сметка на кандидата - “Персонажа”. Затова се сочи, че ответникът Т. не е легитимирана да отговаря за задълженията по процесния договор. Възразява се, че услугата предмет на договора изобщо не е била предоставена от ищеца, както и че не са налице основания за плащане на неустойка. На следващо място се оспорва като нищожна клаузата за неустойка, като накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Позовава се в допълнение на разпоредбите на ЗЗП относно правото на отказ от договора от страна на потребителя. В обобщение се моли за отхвърляне на претенциите и присъждане в полза на ответницата сторените съдебни разноски.

Ищецът, в проведено по делото открито съдебно заседание, се представлява от упълномощения си представител - адв. П. от АК – Стара Загора. Поддържа предявения иск и моли за уважаването му от съда.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адв. С. от БАК, който поддържа дадения отговор и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № * по описа за 2024 г. на Районен съд Бургас, се установява, че в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. и за описаната в исковата молба сума. Последната е била надлежно връчена на длъжника-ответник, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на това, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК иск е установителен с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно определение № 63/06.01.2026 г., съдът с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение № 1077/18.03.2026 г. при отсъствие на възражение от страните, е указал на ищеца пълното и главно доказване на следните правопораждащи факти: наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по процесния договор; точно изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения; наличието на изискуемо вземане, произтичащо от договора за ищеца и неговия размер, респ. допуснато договорно неизпълнение от страна на ответницата, доведено до знанието на ответницата едностранно прекратяване на договора поради това неизпълнение, наличието на валидна неустоечна клауза в договора и размера на претендираната неустойка.

Предвид разпределената в процеса доказателствена тежест и релевираното с 2 отговора на ответницата основно възражение за отсъствие на пасивна материална легитимация по спора, съдът намира за нужно да изследва на първо място въпроса налице ли е твърдяното договорно правоотношение между страните.

В тази връзка следва да се обсъди приложения към исковата молба – неоспорен от ответницата и приет като доказателство от съда – договор за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 16.01.2022 г. Договорът е сключен между „Девил Синема Груп“ ЕООД – от една страна, наричано в договора още „Агенцията“, и А. Т. Т. в качеството на законен представител – родител/настойник, на малолетното лице Д.

Д. Г., роден на **** г., наричано в договора „Персонаж“, като едновременно с това законният представител е обявил и гарантирал, че е „напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на кандидата, с цел поемане на задълженията, обявени по-долу от другата страна, наричана „Персонаж““. Съгласно предмета на договора персонажът е упълномощил агенцията за свой представител на територията на страната и за целия свят с предварителен договор и дава съгласие да участва в обучение-подготовка, което може да му осигури главна или друга роля в предстоящи самостоятелни проектни на агенцията. От своя страна агенцията се задължава да предостави на персонажа обучение в 5 /пет/ модула, с продължителност на всеки модул от 2 /два/ месеца, организирани в 4 /четири/ посещения на месец, с общо времетраене на целия модул от 16 /шестнадесет/ часа, в дневна форма на обучение. Видно от съдържанието на Раздел II и Раздел III от договора основните права и задължения по него са предвидени за насрещните страни „Агенцията“ и „Персонажа“, вкл. по чл. 5.3.1. изрично е посочено, че персонажът, действа чрез законния си представител. С клаузата на чл. 5.4 е въведено задължение за „законния представител на ПЕРСОНАЖА“ да заплати на агенцията такса за обучението в размер на 1164 лева, разсрочена на вноски по чл. 5.4.1. Същевременно с клаузата на чл. 5.4.2 е предвидено, че „..ако персонажът, действащ чрез законния си представител, зазплати всички вноски наведнъж..“ ползва съответна отстъпка. Уговореният срок на договора е 1 /една/ година, като с клаузите на Раздел IV е предвидена възможност за прекратяването му, вкл. едностранно от страна на агенцията при системно нарушаване на правилата от персонажа, като уведомлението за това се изпраща на имейл на персонажа, респ. на законния представител /чл. 7.3/. С Раздел V са предвидени отговорност и санкции, като съгласно чл. 8.1 „Персонажът, действащ чрез законния си представител, когато, поради свое поведение възпрепятства провеждането на обучението /едностранно прекрати участието си в курса, без да уведоми за това агенцията, отсъства повече от 20% от занятията или не заплати в срок дължимите вноски/ и това е довело до разваляне на договора от страна на агенцията, дължи на агенцията неустойка в размер на неплатените вноски от стойността на обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договора, което е в общ размер на 1164 лева.“ Според чл. 8.2. от договора при едностранно прекратяване на договора от страна на законния представител на персонажа, то той /законният представител/ дължи на агенцията всички месечни вноски, дължими до изтичане на срока на предизвестието. Договорът е разписан за персонажа без посочване имената на автора на подписа.

Съдът, след извършено тълкуване на договорните клаузи съгласно чл. 20 от ЗЗД, намира, че в случая се касае до договор за обучение на дете, страни по който са дружеството-обучител и детето-обучаем, като независимо от известни неточности във формулировките на част от клаузите, действителната воля на страните е да се осигури участие на детето /наричано още „Персонаж“ и „Кандидат“/ в образователния курс на ищцовото дружество /наричано още „Продуцент“ и „Агенция“/. Страните по договора 3 са ясно индивидуализирани по договора, като изрично е посочено, че ответницата действа по договора като законен представител на малолетното си дете – страна по него /„Персонаж“ или „Кандидат“/. Този извод се потвърждава и от предмета на договора и поетите по него основни задължения за договарящите страни. В този ред на мисли, съдът намира, че навсякъде където е употребена формулировка, задължаваща по договора лично ответницата – законен представител на детето, се касае до неточност, която следва да се тълкува като задължаване на детето, отговарящо по закон чрез законния си представител.

Съгласно чл. 1 от ЗЛС всяко лице може да бъде носител на права и задължения, считано от раждането му, респ. придобива правоспособност, като ограничения във връзка с реализацията им /дееспособността на малолетните лица/ е въведено с чл. 3 от ЗЛС. Последните извършват правни действия, каквото съставлява сключването на договор, чрез законните си представители – родители и настойници. В унисон на законовата уредба на участието на деца в гражданския оборот е и чл. 28, ал. 4 от ГПК, който предвижда идентичен ред за представителство на малолетните пред съд. В светлината на изложеното няма пречка малолетни деца да бъдат носители на задължения, вкл. парични, за изпълнението на които да отговарят, както чрез законните си представители, така и с имуществото си.

Действително, по действащия чл. 22 от ЗЗД съществува правна възможност за сключване на договор в полза на трето лице, като съгласно задължителната практика на ВКС уговорка в полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между уговарящ и обещател, а правните последици в сферата на третото лице настъпват съобразно волята на бенефициера, който е свободен да приеме или не уговореното в негова полза. Договорът в полза на трето лице предвижда насрещни задължения за договарящите страни и дължим от обещателя резултат, който е възможно да настъпи в правната сфера на трето лице, с оглед изразената от него воля – да се възползва или не от него.