Решение № 681 от 04.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Варна, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110100207 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, срещу *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер от 5 164,67 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща погасено по давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 20.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1935/2015 г. на ВРС, представляващо главница до 19.02.2015 г. дължима във връзка с Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 11/18837678 от 24.09.2010 г., на основание чл. 124 ГПК.

В исковата молба ищцата В. Д. Г. твърди, че с изпълнителен лист от 20.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1935/2015 г. на ВРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е била осъдена да заплати в полза на **сума в размер от 5 164,67 лв., представляваща главница до 19.02.2015 г. дължима във връзка с Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 11/18837678 от 24.09.2010 г., както и други вземания за лихви и разноски.

Излага, че вземането е било погасено от държавата и на основание чл. 14, ал. 3 ЗКСД в нейна полза е възникнало правото да събере вземането чрез НАП, доколкото е частно държавно вземане. Сочи, че НАП е образувало на 07.07.2015 г. изп.д. № 174/2015 г. при ЧСИ № **, по което са извършвани редица изпълнителни действия, последното от което на 30.03.2017 г., когато до работодателя на длъжницата е изпратено запорно съобщение. Сочи, че след това на 29.09.2021 г. с постановление съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че доколкото в периода 30.03.2017 г. – 30.03.2019 г. не са извършвани изпълнителни действия, то и изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на последната дата, поради настъпила перемпция, преди съдебния изпълнител да я прогласи с нарочно постановление. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Счита, че от 30.03.2017 г. е започнал да тече 5 годишния давностен 1 срок за погасяване на вземането по давност, който е изтекъл на 30.03.2022 г. В тази връзка моли да бъде установено между страните, че не дължи вземането по изпълнителния лист от 20.04.2015 г. Моли и за присъждане на разноски.

Ответникът * е подал отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че по отношение на вземането е изтекъл петгодишния давностен срок, като в тази връзка не са предприемани и действия по принудително изпълнение. Сочи, че длъжницата не е правила изявление до НАП, че счита дългът за погасен, като твърди, че давността не се прилага служебно и няма за последица погасяване на притезателното право на вземане. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената защита, поради което моли за прекратяване на производството и възлагане на разноските в тежест на ищцата.

С молба преди съдебно заседание ищцата поддържа иска си.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От изисканото изп.д. № 174/2015 г. на ЧСИ № *** се установява, че на 13.07.2015 г. по молба на НАП е образувано изпълнително дело срещу В. Д. Г. въз основа на представен изпълнителен лист № 1992/20.04.2015 г. /л. 63/, издаден по ч.гр.д. № 1935/2015 г. на ВРС, във връзка с влязла в сила заповед за изпълнение по същото дело, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 5 164,67 лв. главница във връзка с Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 11/18837678 от 24.09.2010 г., както и други вземания. През 2015 г. ищцата е уведомена за изпълнителното дело и й е връчена покана за доброволно изпълнение. На 15.11.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, от което не са правени удръжки предвид минималния му размер. На 28.03.2017 г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение, който е наложен и работодателят е уведомен на 30.03.2017 г. Няма данни за постъпили суми по него. На 05.11.2020 г. длъжницата е поискала копие от молбата за образуване на изпълнително дело, както и изпълнителния лист. На 29.09.2021 г. съдебният изпълнител с постановление е прекратил изпълнителното производство, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба от 07.02.2022 г. длъжницата е поискала копия на всички документи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата, поради погасяване на вземане по давност, на основание чл. 124 ГПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че са настъпили факти водещи до погасяване по давност на процесното вземане /изтичане на предвидения в закона срок/. В тежест на ответника е било да докаже спиране и/или прекъсване теченето на давността по отношение на процесното вземане.

С Определение № 3637 от 25.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1800/2023 г. на ВОС съдебният състав се е произнесъл, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес, доколкото правната му сфера се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане. В този смисъл е цитирана и практика на ВКС от въззивния състав при произнасянето му спрямо определението за прекратяване на настоящото производство, постановено от първоинстанционния съд. В изпълнение на указанията на въззивната инстанция настоящият състав приема, че е налице правен интерес от търсената защита.

По отношение на фактите по делото няма спор между страните. В полза на ищцата е 2 изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането, считано от 30.03.2017 г. до 30.03.2022 г. Не се събраха доказателства за наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давността. Изпълнителното производство е и прекратено на 29.09.2021 г., поради перемпция. Ответникът не оспорва, че вземането е погасено по давност и че в негова полза не съществува право на принудително изпълнения спрямо ищцата. Предвид изложеното ищцовата претенция се явява основателна и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Предвид изхода от спора, разноски се следват в полза на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за което своевременно е направено искане, ведно със списък по чл. 80 ГПК.

Същата не е сторила такива, доколкото е освободена от държавна такса и й е оказана безплатна адвокатска помощ. В полза на процесуалният й представител се следват разноски по реда на чл. 38 ЗА, които съдът определя в размер на 817 лв., който е минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, предвид фактическата и правна сложност на спора.

Настоящият състав счита, че ответникът не е дал повод за образуване на делото, но същият не е признал изрично иска (а само твърдените от ищцата факти) и е поддържал искането си за прекратяване на производството, поради което и не може да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква тези две предпоставки да са налице кумулативно. В този смисъл и следва да понесе тежестта на сторените разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт и държавната такса по делото в размер на 206,59 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ответника *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, НЕ СЪЩЕСТВУВА право на принудително изпълнение спрямо ищцата В. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, относно сумата в размер от 5 164,67 лв. /пет хиляди сто шестдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща погасено по давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 20.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1935/2015 г. на ВРС, представляващо главница до 19.02.2015 г. дължима във връзка с Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти № 11/18837678 от 24.09.2010 г., на основание чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. - ВАК, сумата от 817 лв. /осемстотин и седемнадесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА.

ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата в размер на 206,59 лв. /двеста и шест лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3