Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2401 от 21.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3953/2023
Вид
Решение № 2401
Подписан
21.05.2024
В сила
21.10.2024
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 и ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343б, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2401 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110203953 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. В. (подадена чрез адв. Ч.) срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-022968 от 10.11.2022г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя В. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на К. Г. В. са отнети и 10 контролни точки.

В жалбата на К. Г. В. се твърди, че Наказателното постановление е невярно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се материалната компетентност на наказващия орган, тъй като в НП не било посочено за какво Г.Б. била упълномощена със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Не било посочено и дали Заповедта е безсрочна или е по конкретен повод и за определен срок. Никъде в НП не били посочени свидетели – очевидци, поради което се оспорва да е установено по данни на такива свидетели – очевидци управлението на моторно превозно средство (МПС) по бул. „Васил Левски“. Жалбоподателят отрича да е управлявал автомобила и твърди, че е чакал в МПС-то свой близък. На следващо место в жалбата се оспорва начина, по който В. бил тестван, както и отчетените показания на техническото средство. Жалбоподателят оспорва и резултатите от химическото изследване, тъй като мястото, от където била взета кръвта било обработено с памук, напоен със спирт, епруветката била залепена със същите ръце, които преди това 1 държали въпросния памук и не била взета втора проба. Жалбоподателят посочва, че никой не го бил прегледал по време на изследването, за да се установи здравословното му състояние. Твърди, че е вземал тинктура от мента, глог и валериан няколко седмици преди това. С тези аргументи се иска от СРС да отмени или обезсили процесното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят К. Г. В. не се явява лично, но се представлява от адв. Ч., който в съдебното заседание на 14.06.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.02.2024г. адв. Ч. посочва, че иска съдът да уважи жалбата по посочените в нея основания и аргументи. Относно показанията на свидетеля М., защитата казва, че автомобилът е бил в спряло положение и жалбоподателят не го е управлявал. Според защитата в административно - наказателната преписка няма други доказателства, сочещи обратното, включително и показанията на полицейските служители, извършили проверката. По отношение на липсващата кръвна проба, доколкото производството било по реда на НПК, адвокатът счита, че пробата е следвало да се съхранява съобразно нормите на НПК като веществено доказателство, а не по силата на Наредба № 1 от 2017г., която не може да дерогира нормативен акт от по-висока степен. Според адв. Ч. е следвало да се съхранява вещественото доказателство – кръвната проба. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление като непълно, неясно, невярно и издадено при съществени и неотменими процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП-СДВР не се явява и не изпраща представител пред районния съд, който да вземе становище по спора.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 02.11.2022г. около 01.15 часа, в град София, по бул. „Васил Левски“ жалбоподателят К. Г. В. управлявал лек автомобил марка *****, с посока на движение от ул.

„Фритьоф Нансен“ към ул. „6-ти септември“. На бул. „Васил Левски“ № 20 той бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Д. Д. и К. С. (служители на 01 РУ - СДВР). Поради възникнали съмнения, те извикали за съдействие свои колеги от ОПП – СДВР, за да тестват водача на алкохол и/или наркотици. На място се явил св. Н.С. (мл. автоконтрольор от ОППСДВР). При проверка на К. Г. В. с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 OILM с № ARPM – 0394, проба № 550 в 01.53 часа на 02.11.2022г. бил отчетен положителен резултат от 0.53 промила в издишания въздух. На К. Г. В. бил издаден талон за изследване с бланков № 077575 от 02.11.2022г., който на 02.11.2022г. в 02.30 часа бил връчен на жалбоподателя.

В талона за изследване изрично било посочено, че лицето следва да се яви в УМБАЛ „Св.

Анна” – гр. София в рамките на 40 минути от връчването на талона, т.е. до 03.10 часа на 02.11.2022г.

Свидетелят С. (в присъствието на св. Д. и св. С.) съставил срещу К. Г. В. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 790302 от 02.11.2022г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в Акта К. Г. В. се е 2 запознал със съдържанието, подписал е АУАН и е получил екземпляр от него на 02.11.2022г.

На 02.11.2022г. в 03.00 часа К. Г. В. се явил в УМБАЛ „Св. Анна” – гр. София и пред д-р Йордан Стоичков признал, че е употребил 100 мл. уиски преди полунощ. Не е съобщил за субективни оплаквания и употреба на лекарствени продукти през последните 24 часа.

Отрекъл е да има и заболявания. Докторът е изготвил Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в който документ е посочено, че на В. са взети „2 сиви епруветки за алкохолна проба“. Изследването на кръвта на В. било обективирано в Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г. Според заключението на химическото изследване на пробите кръв, взети от В., при него е доказано количество етилов алкохол 0.54 промила.

Въз основа на цитирания по-горе АУАН срещу К. Г. В. било издадено процесното Наказателно постановление № 22-4332-022968 от 10.11.2022г., с което Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя В. административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 10 контролни точки.

Наказателното постановление е връчено на К. Г. В. на 14.02.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 28.02.2023г.

В хода на производството пред СРС е изискано и получено писмо от УМБАЛ „Св.

Анна“ – гр. София с вх. № 373386 от 28.12.2023г., според което и двете епруветки с кръв /изследваната и контролната проба/, взети от К. Г. В. към 19.12.2023г. са унищожени, тъй като по изискванията на Наредба № 1/2017г. на МЗ, МВР и МП пробите се съхраняват до три месеца след извършване на химическото изследване, а в случая то е извършено на 02.11.2022г. и определеният от Наредбата срок за съхранение е изтекъл на 02.02.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д., С., С. и М., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : плик от жалба; талон за изследване с бланков № 077575; Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; резултат от тестването с Дрегер; справка – картон на водача; Заповед № 513з-2563 от 22.04.2015г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност;

Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; писма от ОПП – СДВР с вх. № 366192/19.12.2023г., с вх. № 366195/19.12.2023г. и с вх. № 373662/28.12.2023г.; писмо от УМБАЛ „Света Анна“-София с вх. № 373386 от 28.12.2023г. и АУАН Серия GA № 790302 от 02.11.2022г.

3

Показанията на свидетелите Д., С. и С. се явяват неинформативни относно случката на 02.11.2022г., тъй като и тримата свидетели нямат съхранен спомен за конкретното нарушение и проверката. Същевременно и тримата имат знания за длъжността на всеки от тях към ноември месец 2022г., както и разпознават подписите си в АУАН. Касателно тези обстоятелства, както и принципа на действие при проверка (че след спиране на автомобила се иска съдействие от ОПП – СДВР, чийто служители извършват на място проверка с Дрегер и издават документи, като при констатирана употреба на алкохол водачите се насочват за изследване към УМБАЛ „Св. Анна“, а не към Първа градска болница) показанията на свидетелите Д., С. и С. са житейски достоверни, непредубедени и намират опора в АУАН и в писмата от ОПП – СДВР на лист 88, лист 90 и лист 91 от делото. Поради това само в тази част съдът ги кредитира.

Резултатът от тестването с Дрегер се потвърждава от АУАН, талона за изследване, Протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г. и Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Същевременно няма доказателства, които да опровергават твърденията от документа на лист 13 от делото.

Поради това СРС дава вяра на това писмено доказателство.

Талонът за изследване с бланков № 077575 е обективно и достоверно писмено доказателство, което намира опора в резултата от тестването с Дрегер, Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и АУАН. Поради това СРС кредитира талона, приложен на лист 10 от делото. От него се установява, че на К. Г. В. е бил издаден талон за изследване за УМБАЛ „Св. Анна“ – София, който е бил връчен на лицето на 02.11.2022г. в 02.30 часа с време за явяване в болницата до 40 минути от връчването на талона, т.е до 03.10 часа на 02.11.2022г. Освен това – от съвкупната преценка на талона за изследване, резултата от Дрегера, Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и АУАН се установява, че с техническото средство са били установени 0.53 промила.

Протоколът за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 651 от 02.11.2022г., Протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и писмото от УМБАЛ „Света Анна“-София с вх. № 373386 от 28.12.2023г. също са взаимно допълващи се, обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира тези доказателства. От тях се установява не само установеното след химическо изследване количество етилов алкохол в кръвта на В., но и споделените от него пред доктора данни за употреба на алкохолни напитки и отсъствие на заболяване, респ. на прием на лекарствени продукти.

Освен това от коментираните тук доказателства в съвкупност се доказва, че от жалбоподателя е била взета кръв за изследване в две епруветки. Това опровергава неговите твърдения, изложени в жалбата, че не му била взета втора проба, както и че лицето вземало „тинктура от мента, глог и валериан“ – доколкото това не е съобщено на лекаря в УМБАЛ 4

„Св. Анна“ – София, а едва в жалбата за първи път се навеждат подобни твърдения.

Доколкото твърденията на жалбоподателя не само за вземането на „тинктура от мента, глог и валериан“, а и касателно начина, по който му е била взета пробата кръв, не намират опора в нито едно, събрано по делото доказателство, нито звучат житейски достоверно и възможно – предвид липсата на направени възражения от явно бдителния пациент по време на самата манипулация на 02.11.2022г. – съдът не ги кредитира, като приема, че видимо те обслужват защитната позиция на В.. Освен това – общоизвестен е фактът, че всяко място, което ще се третира с игла, преди обождане се дезинфекцира, така че описаният в жалбата памук също по никакъв начин не дава основание да се мисли, че пробата кръв е порочно взета, респ. че резултатът от химическото изследване е компрометиран.