Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20 от 28.05.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 27/2025
Вид
Решение № 20
Подписан
28.05.2025
В сила
28.05.2025
Състав
Константин Георгиев Моллов

Цитирани разпоредби

  • чл.451 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал.2, изр.3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.125, ал.2 · Търговски закон
  • чл.125, ал.3 · Търговски закон
  • чл.127 · Търговски закон
  • чл.129 · Търговски закон
  • чл.141, ал.5 · Търговски закон
  • чл.142 · Търговски закон
  • чл.149, ал.1 · Търговски закон
  • чл.203 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Шумен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900027 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на глава ХХІ от ГПК, във вр. с чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20250423174216 от „Нике – стройпроект“ ООД, ЕИК 202449376, чрез пълномощника адвокат Г. Г. Г. от АК – Шумен, съдебен адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 113 против Отказ № 20250418131629/

23.04.2025 г. на Агенцията по вписванията - Търговския регистър по Заявление вх. № 20250418131629/18.04.2025 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Нике – стройпроект“ ООД. Жалбоподателят счита постановения отказ за незаконосъобразен и излага подробни аргументи в тази насока. Моли съдът да отмени обжалвания от него отказ на Агенцията по вписванията и постанови решение, с което да й укаже да извърши исканото вписване.

Ответникът по жалбата Агенцията по вписванията в депозиран, на основание чл. 25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, отговор счита жалбата за неоснователна, а постановеният от ДЛР отказ за правилен и законосъобразен по подробно изложени съображения. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита, че е сезиран с редовна и допустима по ЗТРРЮЛНЦ жалба, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: В Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ е постъпило Заявление вх. № 20250418131629/18.04.2025г., обр. А4, подадено отжалбоподателя, действащ чрез пълномощника си адв. Г. Г. Г., с искане за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на търговеца, подлежащи на вписване, а именно:

1 заличаване на Н.С.К. като съдружник в дружеството поради прекратяване на участието му с писмено предизвестие съгл. чл.125, ал.2 от ТЗ; освобождаване на Н.С.К., като управител на дружеството; избиране на К.П.К. за нов управител на дружеството; едновременно намаляване и увеличаване капитала на дружеството с 260 лв. на основание чл.149, ал.1 във вр. с чл.203 от ТЗ и нов адрес на управление на дружеството в гр. Шумен, ул. „...., № 52, ап.7. Към заявлението са приложени полученото от дружеството на 14.01.2025 г. писмено предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ; протокол от 17.04.2025 г. с взетите решения от едноличния собственик на капитала, отразяващи настъпващите промени, вследствие напускането на съдружника; вносни бележки от 17.04.2025 г. за внесен основен дял в капитала в размер на 260 лв. по сметка на дружеството и за изплатен основен дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник в размер на 260 лв. по сметка на ЧСИ Д.З., предвид наложения запор върху дела му; учредителен акт от 17.04.2025 г., предвид трансформацията на търговеца от ООД в ЕООД на едноличния собственик на капитала; нотариално заверено съгласие и образец от подписа на новия управител; декларации по чл.141, ал.8 и по чл.142 от ТЗ; декларации по чл.13, ал.4 и по чл.13, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ; адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.

На 23.04.2025 г., Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е постановило отказ по депозираното заявление. Според ДЛР наличието на наложен и вписан запор върху дружествените дялове на напускащия съдружник Н.С.К. е пречка за заличаване на съдружника, дори да са налице предпоставките по чл.125, ал.2 от ТЗ. Запорът върху дружествения дял отнемал възможността, както на съдружника, поради качеството му на длъжник, така и на дружеството, в качеството му на трето задължено лице, да внасят изменения в членственото правоотношение и по този начин се стигало до хипотеза идентична с тази на разпореждане със запорираните дялове. Налагането на запора води до предвидените в чл.451 от ГПК последици. Наложеният запор е преча, както за вписване на разпоредителни действия на длъжника по чл.129 от ТЗ, така и за едностранно прекратяване на членственото правоотношение по чл.125, ал.2 от ТЗ.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е отказ да се впише прекратяване на членственото правоотношение на съдружник в търговското дружество и заличаването му като управител на същото, както и уреждане на произтичащите от това последици.

Съгласно чл.125, ал.2 от ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При направена от съда служебно проверка в ТР се установява, че в дружествения договор не е предвиден по-голям срок (чл.7.6 от договора). В хипотезата на чл. 125, ал.2 от ТЗ прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава правото да напусне свободно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. В разпоредбата е намерил проявление един от основните принципи на дружественото право, а именно принципът на 2 автономията на волята. Участието на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност е доброволно, неговото участие произтича от наличието на съответната воля на съдружника. При нейното отпадане, отпада и основанието съдружникът да продължи да участва в търговското дружество, защото то представлява доброволно обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен от закона или дружествения договор срок. Прекратяването на членственото правоотношение настъпва ipso facto в момента на изтичането на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на други юридически факти, включително и от уреждане на имуществените отношения по чл.125, ал.3 във вр. с чл.127 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение. В този смисъл с Р. № 223/18.03.2004 г. по гр. д. № 892/2003 г. на ВКС, II т. о., Р. № 10/28.01.2004 г. по гр. д. № 426/2003 г. на, Р. № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Р. № 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/20 02 г. , Р. № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК, Р. № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р. № 74 от 18.07.2016 г. по т. д. № 1113/2015 г. на ВКС ІІ т. о., Р. № 7 от 14.03.2018 г. по т.д. № 926/2017 г. на ВКС, І т.о.

Прекратяването на участието на съдружника е основание за уреждане на имуществените последици между него и дружеството, което може да доведе до връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, чрез което се извършва намаляване на капитала. Тези последващи правни последици обаче, се осъществяват в резултат на прекратеното участие на съдружника. Имуществените последици от прекратяването се свеждат до възникване в полза на напусналия съдружник на облигационно вземане от дружеството, представляващо паричната равностойност на неговия дял, към момента на напускането. Т.е. налице са две независими едно от друго права на съдружника. Първото от тях е потестативното право и се реализира от съдружника с едностранно изявление, обективирано в писменото предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ за прекратяване на участието му в дружеството, а второто е притезателно право, а именно правото да изиска и получи паричната равностойност на дела си. Целта на наложеният и вписан запор е да осуети възможността на напускащия съдружник да получи и да се разпореди с вземането си и да се гарантира удовлетворяването на кредитора му от ликвидационния дял, предвид действието на запора, съгл. чл.451 от ГПК. Следователно наложения запор рефлектира върху второто право на напускащия съдружник, но не оказва въздействие върху преобразуващото право, визирано в чл.125, ал.2 от ТЗ. Противното би означавало съществено нарушение на основополагащия принцип на автономията на волята.

С оглед на това съдът не споделя становището изразено в посоченото от ДЛР Решение № 835 от 28.12.2006 г. по т.д. № 472/2006 г. на ВСК, І т.о.

3

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че запорът върху дружествения дял за удовлетворяване вземането на кредитор не възпрепяства прекратяването на участието в дружество с ограничена отговорност по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.

В конкретния случай е налице редовно известяване на дружеството, което е видно от приложените по делото писмени доказателства. Предизвестието на съдружника Н.С.К., с което е упражнил потестативното си право по чл.125, ал.2 ТЗ, е връчено на 14.01.2025 г..

Волеизявлението за прекратяване на участието в дружеството на основание чл.125, ал.2 от ТЗ е достигнало до дружеството и е проявило правните си последици. Следователно с изтичане на 3-месечечния срок по чл.125, ал.2 посочен в предизвестието, членственото правоотношение на съдружника Н.С.К. е било прекратено от 14.04.2024 г. Заявлението пред Търговският регистър е депозирано на 18.04.2025 г. Писменото предизвестие, съдържа и молба на съдружника да бъде освободен, като управител на дружеството. Т.е. налице са и елементите от фактическия състав на чл.141, ал.5 от ТЗ.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да се отмени и да се укаже на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените за вписване обстоятелства.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя Отказ № 20250418131629/23.04.2025г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията гр. София по Заявление вх. № 20 250418131629/18.04.2025 г. от „Нике – стройпроект“ ООД, ЕИК 202449376, чрез пълномощника адвокат Г. Г. Г. от АК – Шумен.

Указва на Агенция по вписванията гр. София да извърши исканото вписване в Търговския регистър на заявените обстоятелства по Заявление с вх. № 202504181316 29/18.04.2025 г., подадено от адвокат Г. Г. Г. по партидата на „Нике – стройпроект“ ООД, ЕИК 202449376.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4