Решение № 329 от 24.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив , 23.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300501614 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и чл.328 ал.1 т. 3 и т.12 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Комплекс за социално- здравни услуги „Света Петка“- ****, БУЛСТАТ *****, против Решение № 261380/29.04.2021г., постановено по гр.д.№ 16341/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е признато уволнението на Д. К.

Д., ЕГН- **********, осъществено със Заповед № 246/ 06.10.2020 г., издадена от директора на КСЗУ „Света Петка“- ****, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 06.10.2020 г., за незаконно и е отменено; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ при Комплекс за социалноздравни услуги „Света Петка“- ****; осъден е на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на сума в размер на 950 лв., представляваща сторени разноски в 1 рамките на първоинстанционното производство; осъден е да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съдПловдив сума в размер от 100 лв., представляваща държавна такса за предявените искове. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло заведените искови претенции.

Въззиваемата страна Д. К. Д., ЕГН- **********, чрез адв. К.Г., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Д. К. Д. против Комплекс за социално- здравни услуги „Света Петка“- ****, е заведена искова молба, ведно с допълнително писмено уточнение, неразделна част към нея /на л.117/, с което посочва, че между страните съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 14 от 18.01.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № 27 от 07.04.2020 г. и Допълнително споразумение от 28.09.2020 г., като ищцата заемала последно длъжността „*****“ в КСЗУ „Св.

Петка“ – ****. Твърди, че със заповед № 246 от 06.10.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като ТПО било прекратено, считано от 06.10.2020 г. Излага, че хаотично в уволнителната заповед се твърдят дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ. Изтъква, че ищцата не е извършвала нито едно от вменените й нарушения, като нито едно от посочените не били нарушения на трудовата дисциплина. Счита, наложеното наказание за прекомерно тежко и несъответстващо по съразмерност на деянията, за които е ангажирана отговорността. Твърди се да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. Обяснения на ищцата не били поискани, а поисканите за някои деяния били до такава степен неясни, че ищцата не е можела да се ориентира в какво е обвинена и за какво й се искат обяснения. Твърди се, че на ищцата не е бил даден разумен срок за даване на обяснения, а предоставеният й такъв с искане с вх. № 520/01.10.2020 г. – 3 работни дни, не бил достатъчен. В същите обяснения ищцата поискала от работодателя удължаване на срока за 2 да даде още обяснения, което не било сторено. Твърди, че цитираният в искането по чл. 193 от КТ Доклад с вх. № 518/30.09.2020 г. не бил връчван на ищцата, като тя заявила в обясненията си, че не познава този документ.

Посочва, че уволнителната заповед не е мотивирана. Процесната заповед препращала към доклад с вх. № 518 от 30.09.2020 г., който не бил връчван на ищцата, за което същата изрично възразила в дадените от нея обяснения.

Поддържа, че са налице нарушения на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, като се твърди наложеното дисциплинарно наказание да не съответства на посочените деяния. Твърди, че ако е имало пропуски в работата на ищцата, то те са били чисто технически и административни, и не са нанесли вреди на работодателя. Ищцата по първото вменено деяние, излага следното: ищцата признава, че на 24.08.2020 г. е закъсняла за работа. Обяснява закъснението си с огромен стрес на работното си място пред последните седмици и работни дни, също така страдала от безсъние вследствие на предстоящо нейно съкращаване на щата с половин бройка. Твърди, също, че на 21.08.2020 г. останала след края на работното си време до 20 часа, за да свърши служебни задължения, което може да послужи като смекчаващо вината обстоятелство.

По второто деяние, сочи следното: твърди, че трудовите книжки на служителите са се съхранявали в предприятието на работодателя. Не било ясно къде точно е регламентирано задължението на ищцата да впише измененията в ТПО на служителите незабавно в трудовата книжка. Не било ясно на коя дата всеки един от служителите е получил допълнителното си споразумение от 01.01.2020 г. и дали и кога е поискал да получи трудовата си книжка, т.е. да я съхранява в себе си, за да може да се определи периода на извършеното от ищцата деяние. Възразява се, че ищцата не е била представител на работодателя, за да употребява печата и да се подписва вместо директора, поради което счита за недопустимо за това й бездействие /липса на подпис и печат на работодателя/, да се ангажира дисциплинарната й отговорност. По третото деяние сочи, че в искането на работодателя за писмени обяснения с вх. № 520/01.10.2020 г., въобще не са искани обяснения относно изпълнението на Заповед № 236/28.09.2020 г. и Заповед № 237/28.09.2020 г., т.е. няма как да се ангажира отговорността за тяхното неизпълнение. Твърди, че процесното уволнение, е извършено в нарушение на чл. 8, ап. 1 от КТ при злоупотреба с право, превратно упражняване на власт/права, дискриминация по признак „лично положение“ и тормоз по 3 смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. от страна на директора П. В.. Целта била назначаването на друг служител, който да изпълнява същите дейности като ищцата - близък до директора /в случая Д. С./, а Д.Д. да бъде уволнена.

Сочи, че преди процесното уволнение, няколко дни по-рано, на дата 28.09.2020 г. ищцата била с прекратено ТПО от ½ щат за длъжността си от директора П. В. - едностранно, без съгласие на работника. Това уволнение за половин щат е предмет на друго гражданско дело, а именно- гр.д. № 15118/2020 г., по описа на ПдРС, I гр. с.

Ответникът Комплекс за социално- здравни услуги „Света Петка“- **** в срок депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори относно обстоятелството, че между страните съществувало ТПО, което е прекратено с процесната заповед. Твърди, че дисциплинарното производство е проведено в съответствие с изискванията на КТ и вследствие на многократни опити ищцата да бъде накарана да изпълнява служебните си задължения и да спазва трудовата дисциплина. Твърди, че ищцата е дала писмени обяснения по случаите, за които е поканена да обясни, като не посочила основателни причини за неизпълнението на задълженията си. Поканена била и да даде информация по чл. 333 от КТ с оглед предварителната закрила срещу уволнение. След това, в законовите срокове, ищцата била наказана с дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото правоотношение било прекратено. Твърдението на ищцата, че не е получила покана да даде обяснения, било неоснователно, тъй като самата тя в исковата молба, твърди, че е дала такива. Счита, че въпросите относно нарушенията са ясни, свързани са непосредствено със задълженията на ищцата като ***** и отговаряща за трудовите досиета и попълването на документите по тях, а за закъснението й е поискано обяснение в кратък срок след извършването му, поради което и ищцата няма как да иска по-дълъг срок с оглед липсата на фактическа сложност за обясняване на нарушенията. По отношение на доклада, счита, че няма изискване същият да бъде връчван на служителя, извършил нарушенията, тъй като констатациите по него били обективирани в поканата за даване на обяснения по чл. 193 от КТ, поради което и не било нарушено правото й на защита. Счита, че процесната заповед е подробно мотивирана, посочени са фактическите и правни основания за издаването й, поради което 4 са неоснователни твърденията в тази насока на ищцата. Възразява срещу твърденията за дискриминация, защото възлагането на други служебни задължения на други служители няма как да е повод за дискриминиране, още повече, че ищцата не е изпълнявала дори своите задължения.

В хода на производството са разпитани двама свидетели – К. С.

/доведена от ищцата/ и М. С. /работи при ответника на длъжност „*****“/.

Районен съд – Пловдив, за да уважи изцяло исковете, излага основни съображения. По отношение на първото описано нарушение в Заповед № 246 за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“: на ищцата е вменено тридесетминутно закъснение да се яви на работното си място на дата 24.08.2020г. За посоченото нарушение й е изискано обяснение, видно от приетото по делото Искане вх. № 446/ 24.08.2020г. /л. 20/. Макар и на ищцата да не й е даден подходящ срок за обяснения /поискано е да даде обяснения още в същия ден, в който е отправена поканата/, то ищцата е предоставила такива. Предвид това, процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е надлежно осъществена, преди за това нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание на ищцата. Нарушението не се е оспорило и от самата ищца, която в исковата молба е признала, че на дата 24.08.20г. е закъсняла за работа. Ищцата обосновава закъснението си с високата натовареност на работното място и факта, че на 21.08.20г. се е наложило да остане на работното си място доста след края на работния ден /останала е на работа до 20.00ч./. Районният съд е наложил извод, че ищцата е извършила вмененото й нарушение - закъснение да се яви на работното си място с 30 минути, но са налице множество смекчаващи отговорността фактори, които ще бъдат коментирани по- долу, при преценка тежестта на вмененото й нарушение.

По отношение на второто вменено нарушение- несрочно оформяне на трудовите книжки на работещите при ответника, Районният съд е изложил аргументи, че по отношение на посоченото нарушение на трудовата дисциплина, работодателят е изискал обяснения от ищцата – т. 3та от Искане вх. № 5201/ 01.10.2020г. / л. 22- 24/, но както в него, така и в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание обаче, липсва конкретика досежно датата или периода, в който се твърди да е осъществено 5 нарушението. В тази връзка, напълно основателно е възражението на ищеца, че работникът е поставен в положение, при което следва да предполага коя би могла да бъде датата, за която работодателят претендира, че е извършено нарушението и за която изисква обяснения. Отделно от това, след като не е посочена дата или поне приблизителен период, в който е извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, то е невъзможно и да се прецени дали са спазени сроковете, разписани в чл. 194, ал. 1 от КТ за ангажиране отговорността на работника. Районният съд налага извод, че изтъкнатото е достатъчно основание, за да се приеме, че второто описано от работодателя нарушение, не следва да бъде взето предвид при формиране на извода дали на ищцата правилно й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

По отношение на третото описано в заповедта нарушениенеизпълнение на Заповед № 236/ 28.09.2020г. на работодателя; незапознаване на специалиста ТРЗ с програмен софтуер и с цялостния процес по изработване на заплатите в КСЗУ „Св. Петка“- ****; неизпълнение на Заповед № 237/ 28.09.2020г. на работодателя; непредаване на щатни разписания и изискване от страна на ищцата да бъде съставен приемопредавателен протокол, Районният съд аргументира, че относно неизпълнението на Заповед № 236/ 28.09.20г. на работодателя и незапознаване на специалист ТРЗ със софтуерен продукт и обясняване на процеса по изработване на заплатите, то обяснения по тези пунктове изобщо не са изисквани от ищцата. От ищцата са изискани обяснения с Искане вх. № 5201/ 01.10.20г. /л. 22- 24/ и Искане вх. № 446/ 24.08.20г. / л. 20/. Налице е и още едно искане за даване на писмени обяснения- вх. № 459/ 26.08.20г. /л.