Определение № 2168 от 25.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2168 гр. Бургас, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501369 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК , образувано по частната жалба на „Виста мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 200450896, със седалище и адрес на управление: гр. Обзор, ул.“Кирил и Методий“ № 22, ет.1, ап.13, представлявано от Пламен Петров Тодоров, чрез адв.

Светломира Пантелеева от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“ Позитано“ 15, ет.5, ап. 13, подадена срещу Определение №228 от 22.02.23 г. по ЧГД № 212/22г. на Районен съд-Несебър, с което на основание чл.77 от ГПК жалбоподателят е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Несебър възнаграждение за допълнителната експертиза, изготвена от вещо лице в размер на 419 лв.

Страната излага съображения за незаконосъобразност(нищожност, недопустимост и неправилност) на горепосочения акт.

Поддържа, че е следвало да бъде приложен чл.76 от ГПК и съдът да поиска от страната авансово заплащане на разноските,като едва след това да допусне изготвянето на експертизата по допълнително поставените на вещото лице задачи, но това не е било сторено, така че нямало основание после РС служебно да ги възлага в тежест на молителя.

На следващо място се твърди, че допълнителна експертиза изобщо не е била извършена, а вещото лице не е отговорило на нито един от поставените му въпроси, поради некомпетентност, липса на квалификация, на необходимата правоспособност, специални знания и умения.Затова възнаграждение изобщо не следвало да му бъде изплащано.

На трето място следвало да се съобрази, че т.к. производството е обезпечително, съгласно разпоредбата на чл.209 от ГПК, разноски в него не би следвало да се присъждат. Те можели да бъдат дирени само в бъдещия исков процес, за който се събират доказателствата по настоящото дело.

С оглед горното се моли за прогласяване нищожността на определението, евентуално то да бъде обезсилено като недопустимо, а ако съдът го намира за валидно и допустимо, то да бъде отменено като неправилно.

1

Не се ангажират нови доказателства.

Ответникът по частната жалба- „Венив груп“ООД- гр.Бургас , в ликвидация, редовно уведомен за производството, не е подал отговор на горната.

При извършената по чл.275 от ГПК проверка , Бургаски окръжен съд установи, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да я разгледа съд, но по същество е неоснователна, поради следното:

Производството по ч.гр.д.212/22г. по описа на Районен съд -Несебър е образувано по молба на „Виста мениджмънт“ ЕООД, на основание чл. 207 и следващите от ГПК, против „Венив груп“ ООД в ликвидация, за обезпечаване на доказателства с оглед установяване на полезни и необходими разноски и подобрения, извършени от молителя в чужд имот.

В хода на делото е било поискано назначаването на техническа експертиза, която да се извърши от вещо лице с опит в строителството, за да установи твърдените от страната разходи, сторени за полезни и необходими за имота разноски, а също и изслушване на гласни доказателства за осъществените в имота СМР и обстоятелствата, наложили извършването им.

Сезираният съд е допуснал обезпечаване на доказателства чрез назначаване на единична техническа експертиза, която да отговори на поставените от молителя въпроси, определил е специалист, който да я изготви и е определил депозит за възнаграждението му в размер от 400лв., които е разпоредил молителят да внесе като депозит. Искането за разпит на свидетели е оставено без уважение.Депозитът е внесен по банковата сметка на РС-Несебър на 05.05.22г.

Вещото лице инж. Гр. Цветанов е изготвил заключението и го е предал в съда на 23.05.22г.

В справка- декларация към него е посочил като стойност на вложения за това труд сумата от 400лв. НРС е приел това заключение и е изплатил на експерта поисканото възнаграждение, т.е. внесеният депозит е бил изцяло изразходван. В същото съдебно заседание е допусната допълнителна съдебно- техническа експертиза, възложена на същото вещо лице, за която не е определен депозит, като на страните е дадена възможност за поставянето на въпроси и писмени доказателства в тази връзка.

Молителят е поставил с нарочна молба от13.06.22г. четири допълнителни въпроса към експерта и е направил още доказателствени искания пред съда, а също така е приложил четири фактури.

Представено на 12.08.22г. пред РС-Несебър е и възложеното на експерта допълнително заключение по поставените от молителя задачи.Към него е приложена справка-декларация, че вложеният в изготвянето му труд е на стойност от 419лв.

Преди изслушването на вещото лице инж. Цветанов, по делото е била депозирана молба от процесуалния представител на молителя, съдържаща възражения по заключението и искане за отвод на експерта, поради липсата на нужните правоспособност, образование и квалификация, които доводи не са счетени за основателни от НРС.

Допълнителното заключение е прието от съда и на вещото лице е определено възнаграждение в размер от 419лв., съобразно подадената декларация, като на молителя е било указано в седмодневен срок от изготвянето на протокола да довнесе горната сума по депозитната сметка на НРС. Страната е предупредена, че при неизпълнение в срок, разноските могат да бъдат събрани принудително по реда на чл.77 от ГПК.

2

По делото няма данни сумата да е била внесена.Затова НРС е постановил обжалваното тук определение, с което на основание чл.77 от ГПК е осъдил молителя да я заплати по сметката на съда.

След дадена от съда възможност и срок за допълнителни уточнения по събиране на доказателства в производството, молителят е поискал прекратяване на делото, като е оттеглил искането си за обезпечаване на доказателства. С Определение №20/21.03.23г., НРС е прекратил образуваното пред него ч.гр.212/22г.

БОС намира за правилно постановеното от първата инстанция определение , осъждащо молителя да внесе допълнително сумата от 419 лв. като възнаграждение за вещото лице по сметка на НРС.

Чл.77 от ГПК предвижда възможността съдът служебно и с нарочно определение принудително да събере разноските, за които страна по делото е останала задължена.

Този процесуален ред се отнася както за събирането на незаплатени, но дължими държавни такси за провежданото съдебно производство, така и за разноските по съдебното дирене, които поискалата ги страна не е внесла в съда предварително, съобразно изискването на чл.76 от ГПК. Без значение какви са били причините за това. Същественото е, че това не са разноски, които страните си дължат в процеса, съобразно изхода на делото според визираните в чл.78 от ГПК предпоставки. Касае се за вземания на съда, защото именно на него законът възлага да определи горните по размер и да разпореди плащането им, но не за собствена сметка, а за сметка на страната, поискала извършването на необходимо за делото процесуално действие, за което се правят разходите. Сумите се събират по реда на чл.77 от ГПК именно когато правилото на чл.76 от ГПК за внасянето на предварителен депозит не е било спазено.

В случая се касае за дължимо на вещо лице възнаграждение, депозитът за което е първоначално определен и внесен авансово в съда, но се е оказал недостатъчен, заради по-късно възложено допълнително заключение, което също се заплаща. Размерът на възнаграждението е определен окончателно от съда след изготвянето и на допълнителните задачи, поради което съдът е постановил довнасянето на разликата между предварително внесеното и окончателно дължимото.

Не на последно място следва да се съобрази също, че депозитът, чието принудително събиране постановява НРС с обжалваното определение, е за поискани именно от молителя доказателства, а не за действия, които е заявила ответната в производството страна.

Сумата е също така обоснована по размер от декларацията на експерта, представена пред НРС.

Предвид изложеното, БОС намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не дължи сумата, за която е осъден по реда на чл.77 от ГПК.

Обстоятелството, че разноските за възнаграждението от 419лв. не са били внесени авансово не променя факта, че са дължими на съда, разглеждащ производството по чл.207 и сл. от ГПК и то именно от молителя, поискал назначаването на експертизите, следователно именно той следва да бъде осъден да заплати горните, съгласно правилото на чл.77 от ГПК.

Не отговаря на истината и това, че действието за разходите, по което се иска горната сума, не е било извършено. Допълнително заключение е поискано, възложено от съда и изготвено от експерта, а съдът го е приел, като е оценил труда на вещото лице, съобразно дадената за това с 3 нарочна декларация обосновка. Дали експертните констатации ползват молителя или не, дали са обективни или не, въззивният съд не може да прецени в настоящия процес, т.к. това засяга съществото на спора на страните, който ще е предмет на друго производство.

БОС намира за превратно изтълкувано от жалбоподателя и визираното в чл.209 от ГПК правило, в производството по обезпечаване на доказателствата да не се присъждат на страната разноски и да се вземат предвид едва при решаването на спора по същество, защото това се отнася до възстановяването на разходите, сторени от молителя в производството по обезпечаване на доказателствата. Тъй като именно той инициира последното, принципно за негова сметка следва да са и разноските по удовлетворените му доказателствени искания. Дали ще може да си получи даденото от другата страна зависи от изхода на делото по съществото на спора, съобразно правилото на чл.78 от ГПК.Обаче както по- горе бе отбелязано задължението по чл.77 от ГПК не е от тази категория, поради което плащането му не зависи от основателността на бъдещия иск и не може да бъде отложено за събиране в производството по него. Затова разходите за вече извършените процесуални действия следва да бъдат възложени върху поискалата ги страна в рамките на производството по чл.207 от ГПК.

В обобщение от гореказаното и при така направените констатации, въззивният съд намира, че следва да потвърди обжалваното определение, като законосъобразно и правилно.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Несебърски районен съд.

Определение №228/22.02.23г. по ч.гр.д.№212/22г. по описа на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4