Решение № 55 от 09.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2096 гр. Перник, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД –

ПЕРНИК, гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ

НЕНКОВА при участието на секретаря Теодопа Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 01242 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2 /универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/, представлявано от И.Г.Д.-М. – изпълнителен директор и Е.Д.К.– прокурист, чрез юк К. срещу З.Р.З.,

ЕГН **********, с адрес: ***, обективно, кумулативно съединените искове осъдителни искове за следните суми: общо-4 986,44 лева, от които: изискуема главница в размер на 3 500,00 лева и санкционираща лихва в размер на 1 486,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3 500,00 лева от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, На 19.03.2008г. между „Банка ДСК“

ЕАД, чрез ФЦ „Перник“ като кредитор и З.Р.З., ЕГН ********** като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт за сума в размер на 3 500,00 /три хиляди и петстотин/ лв., при лихва, падежна дата и други условия, подробно уговорени в Договора, заверено копие от който прилагаме към настоящата молба.

По силата на цитирания договор „БАНКА ДСК” ЕАД сочи, че е предоставил на З. Р. З. кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3 500,00 лева /три хиляди и петстотин лева/, която сума е усвоена от кредитополучателя по посочената в договора разплащателна сметка. Правилата за обслужване на кредита са подробно уредени в раздел VIII. от Общите условия към Договора за кредит овърдрафт, които са приети от кредитополучателя при сключване на договора. По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013 г., сключен между “БАНКА ДСК“ ЕАД (Цедент) и “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, последното дружество е придобило процесното вземане срещу З. Р. З., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Към исковата молба прилага Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 11.02.2013 г.

Сочи, че видно от приложеното в заверено копие към исковата молба потвърждение от „БАНКА ДСК” ЕАД до “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 11.02.2013 г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.

На базата на изрично пълномощно от “БАНКА ДСК“ ЕАД цесионерът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията до З. Р. З. на адреса, посочен в договора за кредит. Писмото - уведомление с уникален баркод *************** е изпратено на адреса на длъжника, посочен в Договора за кредит, видно от приложено към настоящата искова молба заверено копие на обратна разписка със същия баркод. Същото е доставено на адресата, но не е потърсено от длъжника. Описва, че доколкото неполучаването от длъжника на конкретното писмо - уведомление се дължи на собственото му поведение, счита, че извършеното уведомяване от страна на Кредитора на известните му регистрирани адреси съставлява надлежно уведомяване. Съгласно чл. 10.6 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия, длъжникът поемал задължение да уведоми кредитора си при промяна в местоживеенето, което длъжникът не е направил. С оглед на това счита, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Алтернативно моли, съдът да приеме, че ответникът е уведомен с исковата молба за изискуемостта на сумите по кредита.

Сочи се, че към датата на подаване на исковата молба дължими по процесния Договор за кредит са следните суми: 3 500,00 лева - усвоена и неплатена главница; ш санкционираща лихва в размер на 1 486,44 лева за периода от 20.02.2016 г. до 19.02.2019 г. на основание чл. 16.1 от Общите условия. Санкциониращата лихва е описано, че е в размер на 13,95% и се формира като размер от предвидената в договора за кредит редовна лихва в размер на 8,95%, увеличена с наказателната надбавка в размер на 5 (пет) процентни пункта. Начислява се върху усвоената и непогасена главница в размер на 3500 лв. поради допуснато от ответника просрочие на дължими суми по Договора за кредит. Моли се за уважаване на така заявинети претенции. Претендират се разноски. Отправено е искане за назначаване на ССЧЕ с въпроси, поставени в исковата молба, което е било уважено от съда, още с изготвяне на проекто-доклада по делото.

Ответникът оспорва исковете, чред адв. В., надлежно упълномощен по делото,като твърди, че не се намира в договорни отношения с ищеца и не му дължи претендираните суми.

Поддържа, че прехвърлянето на вземанията не е породило действие, тъй като не е бил уведомен за цесията. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

В провелите се по делото съдебни заседания са събрани допълнителни доказателства, в това число и чрез изслушване по делото на съдебно-счетоводно екпертиза, чието закючение, съдът е приел по делото с нарочно определение. В последното по делото с.з., двамата представители на страните по делото молят да уважаване, респ. за отхвърляне на заявените претенции, излагайки конкретни доводи за това.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от изготвения проектодоклад по делото, впоследствие обявен за окончателен такъв, то се установява, че съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, както следва- счел е, че са предявени осъдителни искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу З.Р.З. с правно основание по чл. 99, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумaта от 3500 лв. – главница по договор за кредит овърдрафт от 19.03.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и с правно основание чл. 99, ал. 1 вр. с чл. 92 ЗЗД за сумата от 1486,44 лв. –санкционираща лихва за периода от 20.02.2016г. до 19.02.2019г.

На основание чл. 154 ГПК, съдът е указал, че в тежест на ищеца по исковете, с правно основание чл. 79 ЗЗД, АЛ.1, ПРЕДЛ. 1, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал.

1 и 2 ЗЗД, е да докаже, че между цедента и ответникът е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва и такса в уговорения размер; уговарянето на неустоечно съглашение за забава по договора, както и размера на уговорената неустойка, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответникът и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричните си задължения. По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпване на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.4 ЗПК отм. , вр. с чл.99 ЗЗД.

Видно от представените писмени доказателства към исковата молба, се установява, че на 19.03.2008г. между „Банка ДСК“ ЕАД, чрез ФЦ „Перник“ като кредитор и З.Р.З., ЕГН ********** като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт за сума в размер на 3 500,00 /три хиляди и петстотин/ лв., при лихва, падежна дата и други условия, подробно уговорени в Договора, заверено копие от който е приложен по делото.

По силата на цитирания договор

„БАНКА ДСК” ЕАД е предоставила на З. Р. З. кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3 500,00 лева /три хиляди и петстотин лева/, която сума е усвоена от кредитополучателя по посочената в договора разплащателна сметка, което се установява и от изслушаната по делото ССЧЕ. Видно от заключението на същата, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено то се установява, че З.Р.З. е сключил Договор за кредит овърдрафт от 19.03.2008 г. е “Банка ДСК” ЕАД в размер на 3500.00 лв., съгласно който “Банка ДСК” ЕАД е предоставила кредита по разплащателната сметка ******************* на титуляра З.Р.З. на 19.03.2008 г. На въпроса, какви суми са постъпили за погасяване на кредита ( е посочване на размер и дата на постъпване), каква част от вземането са погасявали (съобразявайки поредността: лихва, такса, ползван кредит) и достатъчни ли са били за погасяване на дължимите лихви върху ползваната част от кредита към съответната падежна дата?, вещото лице е посочило, че - от отпуснатия овърдрафт по Договора за кредит овърдрафт са платени дължимите лихви на всяко 5-то число на месеца в размер на 1407.52 лв. Видно от заключението е посочено, че относно това на коя дата е извършено последното плащане на дължимите лихви върху ползваната част от кредита, колко на брой дължими плащания на лихви върху ползваната част от кредита не са направени след тази дата и какъв е бил техният размер и кога кредитът е оформен като неразрешен овърдрафт?,че на 05.01.2012 г. е извършено последно плащане на лихва по кредит овърдрафт в размер на 34.15 лв.Три вноски на дължими лихви по кредит овърдрафт не са платени в размер на 103.92 лв.: 05.02.2012 г. - лихва 34.18 лв., на 05.03.2012 г. - лихва 34.63 лв. и на 05.04.2012 г. - лихва 35.11 лв.На 06.04.2012 г. кредита е осчетоводен като просрочен овърдрафт. Общото задължение на кредитополучателя З.Р.З., ЕГН: **********, с адрес: *** по Договора за кредит овърдрафт от 19.03.2008 г. към датата на подаване на исковата молба в съда /20.02.2019 г./ , вещото лице е заключило, че е в размер на 4986.44 лв., от които усвоена и неплатена главница по Договор за кредит овърдрафт от 19.03.2008 г. - 3500.00 лв. и санкционираща лихва в размер на 1486.44 лв. за периода 20.02.2016 г. до 19.02.2019 г. върху главница от 3500.00 лв. и санкционираща лихва 13.95 % върху главницата, каквито са сумите, претендира от ищеца и по исковата молба. Следва да се посочи, че правилата за обслужване на кредита са подробно уредени в раздел VIII. от Общите условия към Договора за кредит овърдрафт, които са приети от кредитополучателя при сключване на договора. Видно от доказателствата по делото, то по силата на представения Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.02.2013г., сключен между “БАНКА ДСК“ ЕАД (Цедент) и “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, последното дружество е придобило процесното вземане срещу З. Р. З., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 11.02.2013 г.

Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „БАНКА ДСК” ЕАД до “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 11.02.2013 г., същият е влязъл в сила и е произвел своето действие.

На базата на изрично пълномощно от “БАНКА ДСК“ ЕАД цесионерът е изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията до З. Р. З. на адреса, посочен в договора за кредит. Писмото - уведомление с уникален баркод *************** е изпратено на адреса на длъжника, посочен в Договора за кредит, видно от приложено към настоящата искова молба заверено копие на обратна разписка със същия баркод. Същото е доставено на адресата, но не е потърсено от длъжника. В исковата молба е посочево, че доколкото неполучаването от длъжника на конкретното писмо - уведомление се дължи на собственото му поведение, считат, че извършеното уведомяване от страна на Кредитора на известните му регистрирани адреси съставлява надлежно уведомяване. Съгласно чл. 10.6 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия, длъжникът поема задължение да уведоми кредитора си при промяна в местоживеенето, което длъжникът не е направил. С оглед на това считаме, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.