Решение № 136 от 14.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно административно наказателно дело № 20235200600617 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С Решение № 29 от 26.04.2023г. на Районен съд Велинград по АНД № 74/2023г. по описа на съда е признат обвиняемия А. Р. П., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 16.02.2023 г. в гр. Сърница е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ 318 И“, с рег. № РА ... КА в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023 г. на Началника на РУМВР - Велинград, връчена му лично на 14.02.2023 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК , поради което и на основание чл.78а, ал.1от НК е освободен от наказателна отговорност за това деяние и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, платими в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт.

Срещу решението на РС Велинград е подадена въззивна жалба от защитника на обв.А. Р. П., с която се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Нарушен е закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е постановено при липса на доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че обвиняемият е извършил деянието виновно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното от нас Решение при едностранчив анализ на събраните по делото доказателства, като изцяло е обсъдил изключително и единствено доказателствата в подкрепа на държавното обвинение без да е проявен безпристрастен анализ на онези факти, обстоятелства и доказателства, които оневиняват обвиняемият. Едновременно с това не са ценени и са игнорирани всички фактически положения, оборващи обвинителната теза. Моли се въззивния съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да оправдае обв.А. Р. П.. Алтернативно се моли въззивния съд да счетете, че в конкретния случай е приложима нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и се моли да се преквалифицира и приложи правилно материалния закон като се наложи по-леко 1 наказуемо административно наказание за извършеното от обвиняемият административно нарушение, а именно глоба от 100 до 300 лева. След изготвянето на мотивите е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което се твърди, че след запознаване с правните доводи в мотивите към Решението защитата счита, че първоинстанционният съд е разгледал случая без да обсъди онези факти и обстоятелства, които изцяло оневиняват обвиняемият. Твърди се, че пред първоинстанционният съд не са били събирани гласни доказателства. Освен това липсват и мотиви за някои от съществените възражения и процесуални нарушения, което още веднъж потвърждава едностранчивото отношение по случая. Спорното в случая е, дали е съставомерно повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Според защитата СУМПС е предадено доброволно на 17.02.2023 год. с Протокол за доброволно предаване, а така също Контролен талон и СРМПС. Според императивната норма на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП не е започнало да тече наказанието му „Лишаване от право да управлява МПС ,„ тъй като обвинението му е за управление в срока на изтърпяване на наказание „ Лишаване от правоуправление „, а той е започнал да тече на 17.02.2023 год., когато му е отнето СУМПС. Също така според защитата в случая е приложима нормата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Според защитата е приложима нормата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като процесната ЗППАМ е нищожна и е обжалвана пред АС Пазарджик, никъде не е посочено, че ЗППАМ има предварително изпълнение. Моли се да бъде отменено решението и да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд от стадия от съдебното заседание, съгласно чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Алтернативно се моли съдът да оправдае обвиняемият на основание чл.9 ал.2 от НК. Отново алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като се наложи на обвиняемия административно наказание Глоба в минимален размер.

Във въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.Въззивната жалба се поддържа от защитника на обвиняемият в съдебно заседание, който пледира за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан или да се постанови връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска преквалифициране на деянието като адм.нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Обвиняемият поддържа казаното от защитника.

Прокурора пледира за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд счете, че за пълното изясняване на фактите по делото на основание чл.378 ал.2 от НПК следва да бъдат приобщени като доказателства по делото материалите от ДП, включително и обясненията на обв.П. и показанията на свидетелите К.Н.Т., Ю.М.М., Б.А.К., А.Б.Д..

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че обв.А. Р. П. на 16.02.2023 г. в гр. Сърница е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ 318 И“, с рег. № РА ... КА в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023 г. на Началника на РУМВР - Велинград, връчена му лично на 14.02.2023 г.29.10.2022г.

За да направи този извод първоинстанционният съд е взел предвид обясненията на обв.П. дадени в съдебно заседание и събраните по делото писмени доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК. Тук е 2 мястото да се посочи, че първоинстанционни съд е пропуснал да приобщи към доказателствения материал по делото обясненията на обв.П. и показанията на свидетелите К.Н.Т., Ю.М.М., Б.А.К., А.Б.Д. дадени на ДП, което беше сторено от въззивния съд на основание чл.378 ал.2 от НПК в съответствие с правомощията му да събира доказателства за правилното и законосъобразно решаване на въпросите предмет на делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2023г. в гр. Сърница обв. А. Р. П. при управление на МПС с рег.№ РА 3872 КС бил спрян от служители на РУ на МВР Велинград, сред които св.А.Д. и било установено, че обв.П. е управлявал МПС, след употреба на алкохол при концентрация над 1,2 на хиляда, за което об.П. бил задържан и било образувано наказателно производство. Също така била издадена ЗППАМ № 23-0367-000020/14.02.2023г. на Началника на РУ на МВР Велинград, с която на обвиняемия била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС. Заповедта била връчена на водача лично об.П. на 14.02.2023г. На тази дата обвиняемият обаче не предал на служителите на МВР свидетелството си за управление на МПС, което останало в негово владение. На 16.02.2023г. в гр.Сърница на ул. „Тодор Каблешков“ при управление на МПС л.а. „БМВ318и“ с рег. № РА...КА обв.А. П. отново бил спрян за проверка от служители на МВР св.Ю.М. и св.К.Т., за което му бил съставен АУАН серия GA № 598849/16.02.2023г. При извършване на проверка обв.П. отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, като отказал да даде и кръв за изследване. Обвиняемият бил тестван за употреба на наркотични вещества, като пробата била отрицателна. С протокол за доброволно предаване от 17.02.2023г. обв.П. предал на полицейските служители свидетелството си за правоуправление.

Срещу обв.А. Р. П. било образувано наказателно производство. Горната фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на показанията на свидетелите К.Н.Т., Ю.М.М., Б.А.К., А.Б.Д. и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират по между си. Доколкото показанията на горепосочените свидетели бяха приобщени към доказателствения материал по делото от въззивния съд на основание чл.378 ал.2 от НПК съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че липсват доказателства за виновността на обвиняемият. Предвид гореизложеното въззивния съд счита, че изводът на Районния съд за това, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.

343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е правилен и обоснован, поради което законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и обв.П. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание. Правилно е бил определен и размера на глобата от 1000 лева, който е минимално предвиден в закона, като въззивния съд намира, че същия е справедлив и съответен на извършеното деяние и на данните за личността на обвиняемият.

Правилно е било прието от Районния съд, че жалбата срещу процесната ЗППАМ не променя извода за съставомерност на деянието, тъй като съгласно разпоредбата на чл.172 ал.6 от ЗДвП „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка“.

3

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и решаването на делото, и които да налагат отмяна на решението само на това основание. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата за липса на мотиви в решението, тъй като първоинстанционния съд е изложил фактически и правни съображения в обжалваното решение. Неоснователни са доводите на защитата изложени във въззивната жалба и доразвити в съдебно заседание за преквалифициране на деянието, като адм.нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като в случая с оглед завишената си обществена опасност деянието е въздигнато в престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В случая поведението на обв.П. осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК без значение е в случая, че СУМПС е било останало във владение на обв.П., тъй като процесната ЗППАМ № 23-0367000020/14.02.2023 г. на Началника на РУМВР – Велинград му е била връчена му лично на 14.02.2023 г.

Неоснователни са доводите на защитата, че случаят е маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, тъй като следва да се отбележи, че при първоначалното му спиране от служителите на МВР на 13.02.2023г. обв.А. П. е управлявал МПС след употреба на алкохол., за което е било образувано наказателно производство, при второто му спиране от полицейските служители на МВР на 16.02.2023г. е оказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, за което бил съставен АУАН и е бил задържан за 24 часа. Също така видно от Справката за нарушител/водач, е че обв.А. П. има множество извършени адв.нарушения по ЗДвП, за което са били налагани адм.наказания. Така, че въззивния съд намира, че деянието извършено от обв.П. не може да бъде квалифицирано като маловажен случая по чл.9 ал.2 от НК. Въззивния съд счита за неоснователни доводите на защитата изложени във въззивната жалба за незаконосъобразност на решението и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на решението, тъй като в случая правилно е бил приложен материалния и процесуалния закон от първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като същото е било наложено на обв.П. в минималния размер предвиден в закона. Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.