Решение № 61 от 03.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Русе, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Йорданов

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600031 по описа за 2026 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №116/4.11.2025г., постановена по НОХД№1162/2025г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимият И. С. И. е признат за виновен в това, че през периода 19.06.2024г. до 20.06.2024г. в гр. Мартен, обл. Русе, в условията на продължавано престъпление- на два пъти и в условията на посредствено извършителство, чрез С. С. С. и О. И. Т., и двамата от с.Николов, обл.Русе, чрез използването на моторно превозно средство- товарен автомобил, марка "Мицубиши“, модел „ ********“, с рег. № *******, отнел чужди движими вещи 74бр. метални тръби с дължина 6 м и Ф 63 мм, всичко на обща стойност от 1961 лева, от владението на И. Л. В. от гр.Русе, без него съгласие и с намерение протИ.законно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от адв.Н. от РАК, защитник 1 на подсъдимия И., който излага съображения, че в хода на съдебното производство по делото пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материални правила, довели до незаконосъобразност на присъдата. Адв.Н. изразява становище, че повдигнатото обвинение е изначално несъставомерно, както и недоказано относно реализирането му от субективна и обективна страна. Липсвал обективен признак на състава на така повдигнатото обвинение, а именно прекъсване на фактическата власт на владелеца върху предмета на престъплението и установяване на такава от страна на подсъдимия, тъй като последния в нито един момент не бил упражнявал фактическа власт върху процесните тръби. Твърди се, че подсъдимият не е знаел, че процесните вещи са собственост на свид.В. и поради това не е знаел, че действа извън управомощаването му от свид.С.. В този смисъл дори и да се приемело, че е налице обективна съвтавомерност в поведението на И., с категоричност липсвала субективна такава при пряк умисъл, съответно знание относно всички обективни елементи насочени към реализирането и специфичната цел за своене. В жалбата се излагат и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, изразяващи си в липса на анализ на събраните по делото доказателства и позоваване на присъдата на показания на лица, които не могат да бъдат свидетели по правилото на чл.118, ал.2 от НПК. В този смисъл се поддържа искането съдебният акт да се отмени, като се постанови нова оправдателна присъда или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РРС.

Представителят на Окръжна прокуратура-Русе излага съображения, че присъдата, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа доводите от жалбата си за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият се явява лично и се солидаризира с доводите на защитника си, като моли да бъде оправдан по обвинението против него.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, 2 счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в определения от закона срок.

Накратко установената фактическа обстановка е следната:

Свид.С. притежавал оранжерия в гр.Бяла, обл.Русе, изградена от метални тръби, която решил да демонтира. През месец март 2023г. той наел свид. И. В. и бригадата му, състояща се от свидетелите Р. В., М. Д.и С. К., да изрежат с нужните инструменти тръбите от отоплителната система на оранжерията, което те и сторили. Така се образували множество елементи с дължина 6 метра и Ф 63мм. От уговореното възнаграждение за услугата свид.С. дължал още 2500 лв., вместо които той дал на свид.И. В. 100 броя от изрязаните метални тръби. Свид. И. В. откарал всички тръби в свой имот, намиращ се в местност край гр.Мартен, обл.Русе, където, на открита площ, тръбите на В. били складирани отделно от тези на С.. Последният ангажирал подсъдимия да продаде неговата част от тръбите. И. обявил тръбите за продан в интернет пространството, на което се отзовали различни лица, на които той продавал част от вещите от свое име, а получените суми от цената на стоките предавал на свид.С.. При появата на клиенти, подсъдимият следвало, по предварителна уговорка, да съобщава на свид. В., че ще посети имота му. След продажбата на всички тръби, собственост на С., в имота останали тръбите на В., част от които той раздал. Така към месец май 2024г. в имота в гр.Мартен, обл.Русе били останали общо 74 метални тръби, собственост на свид.В.. На 19.06.2024г. подсъдимият продал 40бр. от тези тръби за 1100 лева на свид. С. в базата на И., докъдето се придвижил с автомобил с рег.№ *******, собственост на баща му С. И.. С автомобил на свид.Т., тип платформа, марка „Мицубиши", модел „********“, с рег. № ******* тръбите били откарани в дома на свид.С. в с.Николово, обл.Русе.

На следващия ден С. решил да купи и останали 34бр. тръби и след уговорка с подсъдимия, той и Т. пак отишли с платформата до имота в гр.Мартен. С. платил на И. 850 лева, тръбите били натоварени на автомобила на Т. и откарани в дома на С.. Тези сделки били извършени без уведомяването на В..

Получената сума в размер общо на 1950 лева подсъдимия задържал за себе си.

В. установил липсата на тръбите и разбрал от неизвестно за делото лице, че в имота му са идвали лица с товарен автомобил с рег. № ******* и лек 3 автомобил с рег.№ *******, които изнесли металните тръби. В. подал сигнал в ОДМВР-Русе и след извършване на проверка по случая било образувано настоящото досъдебно производство.

По делото са налице основанията на чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал.3, т.1 и т. 2 от НПК. При разглеждане на делото в първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните. Налице е съществен недостатък на обжалвания съдебен акт- липса на мотиви. Съдебният акт на първоинстанционния съд следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд описал кои са установените по делото факти, които изцяло съвпадат в възприетите такива от прокурора в обвинителния акт, посочил, че фактическата обстановка се установява от обясненията, от показанията на разпитаните в производството свидетели, от заключенията на експертизите, справката за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и протоколите за следствените действия, след което, без всякаква оценка на събраните доказателства по делото, направил категоричен извод, че авторството на подсъдимия в извършването на престъплението е безспорно установено и в събрания по делото доказателствен материал не съществували протИ.речия. От вменените му задължения към съдържанието на мотивите по чл. 305, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е изпълнил само това да изложи възприетата от него фактическа обстановка. Няма мотиви досежно събраните по делото доказателствени материали, кои от тях са в основата на постановения съдебен акт, защо се дава вяра на едни за сметка на други, при наличието на не само протИ.речиви, но на полюсно протИ.положни идейно доказателства досежно фактите по делото, без мотиви на кои от тях съдът дава приоритет и вяра и респективно са му е послужили за формиране на съответни изводи по фактите и по правото. Няма никакъв коментар на пространните и пълни с различни твърдения обяснения, които по никакъв начин не съответстват на изводите на съда. Съдът се е задоволил с това декларативно да определи обясненията като защитна теза. В тях подсъдимият е изложил възприятията си по главните факти на доказване и вместо да ги анализира и съпостави достоверността им с другите доказателства, съдът не взима никакво отношение по въпроса защо едни от доказателства се приемат, а други се 4 отхвърлят, каквото е императивното изискване на чл. 305, ал.3 от НПК. Като не е сторил това, първоинстанционният съд фактически не е обсъдил събраните по делото доказателства, което само по себе си се приравнява към липсата на мотиви. Абсурдно е твърдението, че нямало абсолютно никакво значение чия собственост били процесните вещи, тъй като от собствеността им, и предвид наличните уговорки със свидетелите, се е определяло отношението на подсъдимия към предмета на престъплението и съответно представите в интелектуалния момент от субективната страна на вмененото му престъпление. На следващо място съдът не е извършил процедурата по чл.283 от НПК, като така е нарушил принципа на непосредствеността и е основал решението си на доказателства, които не са събрани и проверени непосредствено в съдебно заседание, което също е съществено нарушение на процесуалните парвила. В документите от досъдебното производство, неприобщени по предвидения ред, се съдържат факти, които са имали значение за изясняване на обстоятелствата по делото и нещо повече, послужили са за изграждане на представената в мотивите фактическа обстановка, без да установени по друг начин или с други доказателства и доказателствени средства в хода на съдебния процес. Такива са договорите за продажба, послужили за установяване собствеността на имота в гр.Мартен и точното му местонахождение, за които има данни само в тях, справките за регистрация на МПС, от които е видно кой е собственика на дадените във фактическата обстановка МПС-та и съответно довели до разкриване на част от обстоятелствата по делото, на които и съда е позовал изводите си.

Липсата в първоинстанционните мотиви на излагане на конкретни съображения, покриващи елементарните стандарти на доказателственото право, изразяващи се в отсъствие на обсъждане както поотделно, така и в съвкупност на доказателствата, доказателствените средства и способите, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, не позволява на въззивния съд да осъществи дължимия контрол върху законосъобразността на ревизирания съдебен акт, тъй като не може да се установи автентичната воля на първия съд, поради което и не може се прецени обосноваността на извода на първата инстанция за доказаност на обвинението. Липсата на мотиви е пречка за разглеждане на делото по същество от въззивния съд, защото съгласно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК е абсолютно основание за отмЯ. на решението и връщане делото на първата инстанция за ново 5 разглеждане от друг състав. При липсата на мотиви въззивната инстанция не може да провери доколко са основателни направените възражения. Това води и до ограничаване процесуалните права, в случая нарушаване правото на защита срещу постановения съдебен акт и съответно до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените нарушения. Тъй като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално основание, съдът намира, че делото не следва да бъде разгледано по същество и с оглед направените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, който въпрос следва да бъде решен при новото разглеждане на делото от първата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.