Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 25.04.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 1649/2024
Вид
Решение № 205
Подписан
25.04.2025
Състав
Деян Стоянов Вътов

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 318 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Кърджали, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101649 по описа за 2024 година

Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени искове на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.

А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч., чрез адв. С. М., против Община Кърджали, ЕИК 000235920 със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41, представляванaа от **** Е.Е.М., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 16 413,91 ( шестнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и 91 ст.) лева – главница по фактура № ****, представляваща вземане за продажна цена за доставка на инертни материали за нуждите на гробищни паркове в **** филц и пясък за стадион „****“ гр. Кърджали, съгласно протокол от 18.10.2023 г., както и сумата в размер на 2046.62 ( две хиляди и четиридесет и шест лева и 62 ст. ) лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 637 от 08.10.2024 г. по гр.д. ****.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД и община Кърджали е сключен договор за покупко-продажба и доставка на стоки, а именно доставка на инертни материали за нуждите на гробищни паркове в **** филц и пясък за стадион „****“ гр. Кърджали, обективиран във фактура №**** Твърди се, стоките са приети с протокол от 18.10.2023 г., подписан от Н.В., началник отдел „ИКС“ при общ.Кърджали, както и че продажната цена не е платена от ответника, поради което същият е изпаднал в забава. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът Община Кърджали, чрез адв. Г. Б., в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция и иска нейното отхвърляне. Оспорва изцяло съществуването на изложените факти и обстоятелства в исковата молба. В тази връзка сочи, че липсват доказателства за възлагане от страна на ответника на доставка па стоката, която е описана в представената фактура. Относно фактурата и приемо-предавателния протокол сочи, че са подписани от лице което не е разполагало с представителна власт. Посочено е, че дори и да се приеме, че това е подписът на посоченото в исковата молба лице, същото няма правомощия да поръчва и приема 1 доставка на материали за сметка на Община Кърджали. Твърди се, че за да бъде сключен посочения в исковата молба договор за ответната община е налице формална процедура, която следва да бъде спазена. Изтъква се, че фактурата е представена в общ. Кърджали две години след нейното издаване. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 301 ТЗ, тъй като непосредствено след узнаване за сделката ответната община се е противопоставила, като са изложени подробни съображения в тази насока. Относно представената по делото фактура ответникът сочи, че оспорва съдържанието на този документ, както и на приемопредавателния протокол и иска да бъде открито производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 318 ТЗ, вр. чл.

200, ал. 1 ЗЗД за заплащане на продажната цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото се прие, че в тежест на ищеца е докаже сключване на договора за покупко-продажба, който е двустранен, консенсуален и неформален договор, като насрещните права и задължения възникват с постигането на съгласие. Предаването на вещта не е елемент от сключването на договора, поради което и обстоятелството дали вещите, предмет на договора за получени е без правно значение що се отнася до възникването на задължението за заплащане на продажната цена. Това обстоятелството има отношение за преценката дали е налице изпълнение на задълженията на ищцовата, които, в контекста на наведените от ответника възражения, са без правно значение за изхода на правния спор.

Прие се, че основното наведеното от ответника възражение е, че договорът е сключен от лице без представителна власт, поради което е недействителен – възражение по чл. 42, ал.

2 ЗЗД, както и че тъй като общините не са търговци, то чл. 301 ТЗ не може да намери приложение. С оглед наведеното от ответника възражение, се прие, че в тежест на ищеца е установи или че е доварял с лице, което има представителна власт, или че сключеният договор е потвърден.

По отношение искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК що се отнася до приложените по делото фактура и протокол, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Посочените документи са части документи, като същите не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях фактически положения, поради което и оспорването на истинността им, т.е. верността им, по реда на чл.

193 ГПК, е недопустимо.

Установява се от представената по делото фактура, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки. Фактурата е подписана от бившия **** Х.А., който, разпитан в съдебно заседание, заяви, че подписът е негов. Фактурата обективира договор за покупко-продажба, сключен от законния представител на ответната община, а именно ****.

В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице договаряне с лице, което не разполага с представителна власт.

Ответникът не твърди и доказва изпълнение на задължението си за заплащане на дължимата продажна цена. От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира, се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответната община, както и че размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответства на исковата претенция.

Следва да се посочи, че от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на стоките, предмет на процесния договор. При доставката е подписан приемо-предавателен 2 протокол, който удостоверява този факт. Без правно значение за изхода на делото е какви са вътрешните правила в ответната община що се отнася до сключването на подобен вид договори и спазени ли са същите, доколкото правилата касаят вътрешноорганизационни процеси, във връзка с контрола, отчетността и документооборота. Правилата не са известни на третите лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност. Стойността на процесния договор е такава, че по аргумент от чл. 20 ЗОП, че не е било необходимо провеждането на процедура по ЗОП, поради което и договорът е действителен.

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски за исковото и заповедното производства, както следва: 369,21 лева – държавна такса за заповедното производството и 2900 лева – адвокатско възнаграждение; 378,53 лева – държавна такса за исковото производството; 250 лева – за вещото лице и 3150лева – разноски за адвокат за исковото производство.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Община Кърджали, ЕИК 000235920 със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41, представлявана от **** Е.Е.М., дължи на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч., на основание чл. 318 ТЗ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 16 413,91 ( шестнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и 91 ст.) лева – главница по фактура № ****, представляваща вземане за продажна цена за доставка на инертни материали за нуждите на гробищни паркове в **** филц и пясък за стадион „****“ гр. Кърджали, съгласно протокол от 18.10.2023 г., както и сумата в размер на 2046.62 ( две хиляди и четиридесет и шест лева и 62 ст. ) лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 637 от 08.10.2024 г. по гр.д. ****.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Кърджали, ЕИК 000235920 със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България" № 41, представлявана от **** Е.Е.М., да заплати на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от Л.Б.Ч. сумата 7 047,74 ( седем хиляди и четиридесет и седем лева и 74 ст. ) лева – разноски за исковото и заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3