Решение № 3221 от 17.07.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14896/2023
- Вид
- Решение № 3221
- Подписан
- 17.07.2024
- В сила
- 14.08.2024
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8 ал. 2 · Закон за пътищата
- чл.213 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3221 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330114896 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК:000694286 със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., представлявано от пълномощника си адвокатско дружество „И. и Т.“ против Агенция „Пътна инфраструктура“ с Булстат: 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление – Пловдив с Булстат: 0006950890255 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ №22.
В исковата молба се твърди, че на **** г.при движение по главен път на с. Б., съставляващ част от републикански път ***, управлявания от А. К. лек автомобил марка „А.“ с рег. № **** преминал през необозначена и необезопасена дупка, пълна с вода, вследствие на което се увредила **** *** гума на автомобила.При настъпване на описаното произшествие, лекия автомобил бил застрахован при ищеца с имуществена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на **** г.със ЗП №****, със срок на действие от 31.08.2021г. до 30.08.2022г. Сочи се, че в тази връзка на 04.01.2022г. в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил.
След получаване на заявлението бил извършен оглед на автомобила, при който било установено увреждане на **** **** гума Continental Wintercontact **** с размер ****, с 95% остатъчна стойност. Твърди се, че на база представена от ползвателя на автомобила фактура за закупена и монтирана нова гума, ищцовото дружество решило да бъде изплатено 1 застрахователно обезщетение от 540.82 лева, от което 509.99 лева за гумата и 30.83 лева за труд. Посочва, че на **** г.обезщетението било изплатено по банковата сметка на ползвателя на автомобила „И. В.“ ООД. След изплащане на обезщетението на основание чл.410, ал.1 от КЗ застрахователното дружество встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата. Сочи, че щетите по застрахования автомобил възникнали в резултат на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път *** за поддържането и ремонта на който отговарял ответника. Твърди също, че до ответника била изпратена регресна покана за доброволно възстановяване на изплатено обезщетение и същата била получена на **** г., но плащане не постъпило при ищцовото дружество. С оглед гореизложеното съдът е сезиран с искане за осъждане на Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК: 000695089 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК: 000694286 сумата от 540.82 лева – главница, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г. до окончателното и изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва факта на настъпване на описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие на посоченото място. Твърди, че по делото не е представен документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на МВР.
Не бил съставен протокол за ПТП, който да се ползва с обвързваща доказателствена сила относно всички факти, свързани с пътния инцидент, възприети от съставителя му при посещение на мястото, в т.ч. състояние на пътната настилка, неравности или препятствия по нея с посочени размери и точно местоположение. Сочи, че представената декларация от водача на повредения автомобил няма доказателствена стойност да установи факта на осъществяване на описания инцидент и обстоятелствата изложени в нея следвало да се установят в настоящото производство чрез събиране на свидетелски показания по предвидения в ГПК ред. Оспорва описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП - вида и размера на настъпилите вреди, и причинната им връзка с инцидента. По делото не били ангажирани доказателства за състоянието на спуканата гума и на останалите увредени детайли преди процесния инцидент. Нямало данни за периода, през който са експлоатирани гумите и техниеския пробег с автомобила, степента на износеност и предвидения от производителя й срок на експлоатация. С оглед изложеното по-горе моли да се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На първо място от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по категоричен начин се установява обстоятелството, че е налице съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца, което се явява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че липсата на съставен протокол за ПТП от служители на КАТ непременно обуславя извод за недоказаност на твърдяното от 2 ищеца застрахователно събитие, а оттам и неоснователност на претенцията, по следните съображения:
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин се установи факта на настъпване на процесното ПТП, съставляващо и застрахователно събитие, неговия механизъм, мястото на настъпването му, нанесените щети и факта на изплащане на застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
Няма процесуална пречка съдът да приеме за установен факта на настъпване на събитието за доказано, щом същото се установява посредством допустими и предвидени в ГПК доказателства и доказателствени средства. За установяване на процесното произшествие, при доказателствена тежест за ищеца, същия ангажира гласни доказателства посредством показанията на водача на превозното средство, който възпроизведе пред съда непосредствените си впечатления досежно възприетите от него факти, пряко свързани с механизма, времето и мястото на настъпване на произшествието, както и настъпилите в резултат на същото вреди. Застрахованото лице е депозирало пред ищеца Декларация за настъпване на застрахователно събитие, в което подробно е описан начинът на настъпване на събитието и същия напълно кореспондира с описания от свидетеля механизъм и този, посочен от вещото лице, извършило автотехническата експертиза по делото.
Съставянето на констативен протокол за ПТП от служители на КАТ не съставлява изискване за установяване настъпването на застрахователното събитие, нито е сред предпоставките, обуславящи възникването на задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Още повече, че процесната хипотеза не е сред предвидените от законодателя задължителни такива, при които се съставя протокол за ПТП, доколкото наличието на такъв се изисква в хипотезата на ПТП, с двама участници и настъпили повреди, причинени от друг участник в движението /съгласно разпоредбата на чл. 6, т.4 от Наредба от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътно – транспортни произшествия и реда за информирането между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд в сила от 30.01.2009г./. Попадането в дупка не покрива горните критерии.
Отделно от това, дори да беше съставен, то протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Това обаче не води до извод, че ПТП- то не се е осъществило именно по начина, описан в декларацията, подадена от застрахованото лице и възпроизведен в исковата молба, защото от събраните по делото доказателства се установява именно този механизъм.
Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и на приетите по делото писмени доказателства, дава заключение, че от техническа гледна точка е налице причинноследствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач – св. А. К. в показанията си, дадени непосредствено пред съда по категоричен начин установи именно описания от ищеца механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за щета е деклариран точно такъв механизъм на произшествие – наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, който механизъм е посочен и от в. л..
Направеното от ответника оспорване за различен механизъм и поведение на водача, несъобразени с изискванията, въведени със Закона за движение по пътищата остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и о т събраните в хода на настоящото производство доказателства те се установяват, а твърденията на ответника не са подкрепени с каквито и да е доказателства, поради което и съставляват според съда защитна позиция, 3 некореспондираща с доказателствената съвкупност.
На следващо място, не се установи поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасен и необозначени дупки на пътното платно, който механизъм се установява както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива. Още повече, че вещото лице, изготвило автотехническата експертиза не констатира наличие на вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че произшествието е настъпило при движение по главен път на с. Б., съставляващ част от републикански път **** и същия се стопанисва от НАПИ – ОПУ П..
Съгласно нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗП той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган (чл. 30 ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената разбита пътна настилка с дупки по нея, представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Доколкото мястото не е било обезопасено с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпитания свидетел), който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответното ОПУ, като поделение в териториалната структура към АПИ. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени неравности или дупки по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.