Решение № 29 от 01.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ихтиман, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840100220 по описа за 2025 година

Делото е образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 309а ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, предявени от Община Копривщица, БУЛСТАТ 000776331, гр. Копривщица, ул. „Любен Каравелов“ №16, представлявана от кмета М. Т., чрез адв. Ч. П. срещу „Адиес Алба“ ООД, ЕИК 202073173, със седалище и адрес на управление гр.

Самоков, с. Марица, ул. „Илия Захов“ №7, представлявано от Г. И. Г..

Предявени са суми в общ размер на 17 735,39 лева главница, произтичащи от задължение по фактура № ********** от 01.05.2021г., фактура № ********** от 05.05.2021г., фактура № ********** от 10.05.2021г., фактура № ********** от 19.05.2021г., фактура № ********** от 04.06.2021г., фактура № ********** от 31.10.2021г. и 7 872,57 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2021г. до 21.02.2025г.

Ищецът твърди, че за периода месец май - октомври 2021г. между ОП „Копривщица“ в качеството на продавач и „Адиес Алба“ ООД, ЕИК 202073173, в качеството на купувач са сключени сделки за продажба на общо 190,84 куб. м. дървесина, за което са издадени 13 бр. превозни билети на купувача, подробно описани в исковата молба. Общата стойност на 1 продадената дървесина възлиза на 17 735,39 лева с ДДС, като за сумата са издадени фактура № ********** от 01.05.2021г., фактура № ********** от 05.05.2021г., фактура № ********** от 10.05.2021г., фактура № ********** от 19.05.2021г., фактура № ********** от 04.06.2021г., фактура № ********** от 31.10.2021г. Твърди се, че същите са получени от ответника на същата дата, на която са издадени. Сочи се, че плащането по тези фактури следвало да бъде извършено в 14 -дневен срок съгласно разпоредбите на чл.303а, ал.3 ТЗ по банковата сметка на продавача, посочена в самата фактура. Според ищецът падежът по фактурите е настъпил както следва за фактура № **********/01.05.2021г. на

15.05.2021г.; за фактура

№**********/05.05.2021г. на

20.05.2021г.; за фактура

№**********/10.05.2021г. на

24.05.2021г.; за фактура

№**********/19.05.2021г. на

02.06.2021г.; за фактура

№**********/04.06.2021г. на

18.06.2021г.; за фактура

№**********/31.10.2021г. - на 14.11.2021г. Наведени са твърдения, че посочените фактурите са осчетоводени от ответника. В исковата молба ищецът твърди, че е правил многократно опити с ответника да уредят доброволно извънсъдебно отношенията си, но завършвали неуспешно. Твърди се, че към подаване на исковата молба ответникът „Адиес Алба“ ООД, ЕИК 202073173 не е пристъпил към заплащане на паричните си задължения.

Претендира се ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 17 735,39 лева главница, задължение по фактура № ********** от 01.05.2021г., фактура № ********** от 05.05.2021г., фактура № ********** от 10.05.2021г., фактура № ********** от 19.05.2021г., фактура № ********** от 04.06.2021г., фактура № ********** от 31.10.2021г. и 7 872,57 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2021г. до 21.02.2025г. Твърди се, че е издаден запис на заповед за дължимите суми, представляващи главница. Претендират се съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от ответника „Адиес Алба“ ООД, представляван от Г. И. Г., в който се оспорва по основателност исковата претенция, оспорва сключването на сделките за продажба на дървесина, оспорва извършените транспортни курсове и доставката на стоки в посочения вид, както и издадените фактури.

Липсвали превозни документи, а представените 13бр. пътни листове не 2 потвърждавали връзка със сделките. Оспорва представения запис на заповед, който счита за нищожен, поради липса на форма. Твърди погасяване на исковата претенция по давност и оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни или недопустими, поради изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание адв. П. не се явява, депозирал е писмено становище, с което поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът представител, не взема становище по иска. не изпраща упълномощен

За изясняване обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебноикономическа експертиза, като от приетото и неоспорено от страните заключение на същата, се установява дължимостта на претендираните от ищеца суми.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на основание чл. 235, ал. 2 във връзка с чл. 12 от ГПК, и приема за установени следните факти:

За да докаже исковата си претенция ищецът се позовава на приложените към исковата молба фактури със съответно настъпил падеж по всяка както следва: за фактура № **********/01.05.2021г.

- на 15.05.2021г.; за фактура №**********/05.05.2021г. - на 20.05.2021г.; за фактура №**********/10.05.2021г. на

24.05.2021г.; за фактура

№**********/19.05.2021г. на

02.06.2021г.; за фактура

№**********/04.06.2021г. на

18.06.2021г.; за фактура

№**********/31.10.2021г. - на 14.11.2021г., всички издадени в полза на ответника „Адиес Алба“ ООД за извършена продажба на дървесина. За всяка една от издадените фактури е приложен и превозен билет, които са приложени като доказателства с исковата молба.

За изясняване на казуса от фактическа страна и при съобразяване на доказателственото искане на ищеца, направено още с подаване на исковата молба, съдът на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК , е допусна назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която след като е прегледала материалите по делото и е направила необходимите справки в счетоводствата на страните, като е установила, че ОП „Копривщица” гр. Копривщица е издал фактура №********** от 01.05.2021 г., фактура № ********** от 05.05.2021 г.,фактура № ********** от 10.05.2021 г., фактура № ********** от 19.05.2021 г.,фактура № ********** от 04.06.2021 г., фактура № ********** от 31.10.2021 г. за сума в общ размер на 17 735,39 лева е ДДС /седемнадесет 3 хиляди седемстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ на „АДИЕС АЛБА“ ООД с. Марица, булстат 202073173, които са осчетоводени по сметка 4110 1, вземания по фактури от клиент „АДИЕС АЛБА“ ООД, съгласно ведомост по аналитични партиди на ОП „Копривщица“ гр.

Копривщица. Ответникът „АДИЕС АЛБА“ ООД с. Марица с Е ИК 202073173 е осчетоводил издадените фактури от ОП „Копривщица” гр. Копривщица с булстат 000776331 фактура № ********** от 01.05.2021 г., фактура № ********** от 05.05.2021 г., фактура № ********** от 10.05.2021 г., фактура № ********** от 19.05.2021 г., фактура № ********** от 04.06.2021 г., фактура № ********** от 31.10.2021 г. за сума в общ размер на 17 735,39 лева е ДДС /седемнадесет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/, които са включени в дневника за покупките и Справкадекларация за ДДС, за данъчен период м. 05.2021 г., м. 06.2021 г. и м. 01.2022 г., както следва: фактура с № **********/01.05.2021 г. фактура с №

**********/10.05.2021 г. са включени в дневник за покупките за м. 05.2021г. и Справка-декларация за ДДС, за данъчен период м. 05.2021 г. фактура с № **********/05.05.2021 г.

- фактура с № **********/19.05.2021 г.- фактура с № **********/04.06.2021 г. в дневник за покупките за м. 06.2021 г. и фактура с № **********/31.10.2021 г. в дневник за покупките за м. 01.2022 г.

Експертизата е констатирала, че „АДИЕС АЛБА“ ООД е извършил частично плащане по фактура № **********/01.05.2021 г. в размер на 2 411,39 лв./две хиляди четиристотин и единадесет лева и тридесет и девет стотинки/ на 29.11.2021 г. към ОП „Копривщица“, чрез банка „ЦКБ” АД -Клон Карлово.

Общият размер на дължимото и неизплатеното задължение на ответника „АДИЕС АЛБА“ ООД по посочените фактури към ищеца ОП „Копривщица“ е в размер на 15 324,00 лв. с ДДС /петнадесет хиляди триста двадесет и четири лева/. Видно от констатациите на експертизата за периода от м. 05.2021 г. до м.

01.2022 г. „АДИЕС АЛБА“ ООД с ЕИК 202073173 е подавал Справки декларации по ЗДДС ведно с отчетните регистри за покупки и продажби, от които е видно правото на ползване на пълен или частичен данъчен кредит, както и неговият размер.

Мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху дължимата по фактурите главница за периода от падежа на всяко задължение по фактурата до датата на завеждане на исковата молба - 21.02.2025 г. е в размер на 6 793,94 лв./шест хиляди седемстотин деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/.

При наличието на така установената фактическа обстановка съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за покупко-продажба на конкретно родово определена движима вещ – дървесина, за която са и издадените фактури, представени по делото.

Легалната дефиниция на договора за продажба е дадена в текста на чл.

183 от ЗЗД, който предвижда, че с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго 4 право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Анализът на това определение разкрива, че продажбата е двустранен, възмезден, комутативен и консенсуален договор. По принцип продажбата е неформален договор. Той се счита валидно сключен с постигане съгласието на страните относно вещта и цената. Същественото съдържание на волеизявленията при договора за продажба, по което страните трябва да постигнат съгласие това са предметът и цената. Едно от основните задължения на купувача е да получи вещта и да плати цената. Задълженията на продавача са да прехвърли на купувача собствеността върху продадената вещ и да му предаде продадената вещ.

За основателността на така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по договор за покупко-продажба изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума /цена по договор за покупко-продажба на стоки/ на соченото основание.

Ответникът от своя страна следва да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно стойността на продажната цена.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

При съобразяване на релевантните за казуса писмени доказателства съдът приема, че настоящата искова претенция е допустима за разглеждане, доколкото е подадена от една от страните по договора за покупко-продажба – продавача, който има правен интерес да получи заплащане на паричните суми по договора. По същество исковата претенция е изцяло основателна и доказана, тъй като безспорен факт е, че при възникналите неформални договорни отношения между страните по договор за покупко-продажба на дървесина са издадени фактура № ********** от 01.05.2021г., с главница 2 411,39 лв. фактура ********** от 05.05.2021 г., с главница 3 590,80лв. фактура ********** от 10.05.2021 г с 2 313,60лв. главница, фактура ********** от 19.05.2021 г. с 3 792,04 лв. главница, фактура ********** от 04.06.2021 г. с 2 220,84лв. фактура ********** от 31.10.2021 г. с главница 735,25лв.

Процесните фактури са издадени от ищеца, като същите удостоверяват продажбата на определени стоки. Съдът счита, че те съдържат изискуемите реквизити по Закона за счетоводството и са осчетоводени още в края на м. ноември 2020 г. по счетоводна сметка 4110 "Клиенти" по аналитичната партида на „Адиес Алба“ ООД.

Неоснователни са възраженията на ответника за липса на валидно издадени превозни документи за дървесината. Представените по делото не са оспорени по съответния ред и не са представени доказателства оборващи достоверността им.

Според трайната съдебна практика на ВКС фактурите отразяват 5 възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговско дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, в който смисъл съдът се позовава на Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 42/2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о . ; Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, II т. о.