Решение № 22600 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40097/2025
- Вид
- Решение № 22600
- Подписан
- 09.12.2025
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22600 гр. С, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110140097 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 240889/10.07.2025 г., с която от името на А. Г. З., ЕГН ********** против ДГ ** „пс“, Булстат ***, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на майка му м.п З.а, починала на 29.09.2023 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът А. Г. З. твърди, че е син на м.п. З.а, която била дългогодишен служител на ответника ДГ ** „пс“. Поддържа, че последният сключен трудов между м. З.а и ответника е трудов договор **48 от 03.08.2022г. на длъжност „чистач хигиенист“ при условията на 4 часа и работно време от 7:00 ч. до 11:00 ч., и който договор е прекратен с настъпването на нейната смърт на 29.09.2023 г.
Твърди, че на 25.09.2023 г., около 09:00 часа, при изпълнение на служебните си задължения в детската градина, м. З.а пада и си удря главата. След злополуката пострадалата се обажда на своя син и му споделя за инцидента по време, на който е била сама. Споделя му също, че след като нейни колежки са научили за случилото се са я посъветвали да отиде на лекар. Малко след разговора със сина си, на м. З.а й прилошава и друг служител на ДГПЗ се съгласява да я транспортира до УМБАЛСМ „Н.И. п“, като по пътя към болницата пострадалата губи съзнание.
Около 10 ч. е приета в посоченото лечебно заведение с диагноза тежка черепномозъчна травма. Пострадалата била оперирана, но тази медицинска интервенция не успява да й спаси живота и на 29.09.2023 г. починала. Всички обстоятелства относно приемането в лечебното заведение, състоянието и причините за смъртта 1 на м. З.а се съдържали в епикриза с ИЗ № 38488/29.09.2023 г. от УМБАЛСМ „Н.И. п.
След смъртта на своята майка, А. З. се е опитал да получи повече информация за злополуката от директора (като законен представител на ответника), но не е получил никаква обратна връзка или отговор. Поддържа се, че всеки работодател е длъжен да информира Националния осигурителен институт (НОИ) за всяка злополука свързана с негов служител, независимо дали ще бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал, 1 от КСО. Това задължение се съдържа в чл. 57, ал. 1 от КСО и следва да бъде изпълнено в срок от 5 работни дни от настъпването или узнаването за инцидента (когато събитието е на работното място денят на настъпването съвпада с този на узнаването). Независимо от посоченото задължение, ответникът не само не бил спазил законовия срок, но изобщо не декларирал злополуката пред НОИ. Това обстоятелство, принудило А. З. да упражни правото си по чл. 57, ал. 2 от КСО и да подаде Декларация с вх. № 703/03.07.2024 г., с която информира ТП на НОИ - гр. С за случилото се с м. З.а.
Подадената декларация инициирала процедура по разследване на злополуката във връзка, с която е съставена комисия, в която са включени и служители на ответника. За резултатите от разследването бил съставен Протокол № 83/14.10.2024 г., в който са описани факти, които налагат извод за наличие на трудова злополука. От цитирания (и приложен като доказателство) протокол е видно, че и в този случай работодателят е отказал да изпълни своите законови задължения и да съдейства при разследването, а неговите представители дори са отказали да подпишат протокола (в случай на различия е следвало да изразят особено мнение). Посочва, че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане № 35590/01.11.2024 г. на ТП на НОИ-гр. С, с което декларираната злополука от 25.09.2023 г. с м.п. З.а е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Този акт е обжалван от ДГПЗ пред Директора на ТП на НОИС, който с Решение **040-21-10/ 10.01.2025 г. отхвърля жалбата като неоснователна и потвърждава законосъобразността и правилността на обжалвания акт. Ответникът не е обжалвал решението на Директора на ТП на НОИ- С и Разпореждане № 35590/01.11.2024 г. е влязло в законна сила на 27.02.2025г.
Ищецът твърди, че преживява тежко загубата на своята майка като продължава да страда и до днес. Болките и страданията на ищеца били подхранени и от отношението на работодателя, което последният е проявил и проявява към смъртта на своя дългогодишна и лоялна служителка, която е продължила да работи и след пенсионирането си по негова молба.
Предвид гореизложеното, моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на майка му м.п З.а, починала на 29.09.2023 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 25.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2023 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че в конкретния случай обективно са се осъществили факти, 2 които водят до намаляване с 95% на отговорността на работодателя, а дори и до нейното пълно изключване в съответствие с чл. 201 КТ. Излагат се подробни съображения в този смисъл.
Поддържа се, че ако въобще на 25.09.2023 г. е настъпило внезапно травматично увреждане на м. З.а, то е следствие от нейните хронични общи заболявания, т.е. се намира в пряка причинно-следствена връзка с тях, респективно, че ако не съществуваха указаните заболявания, З.а не би претърпяла твърдяното единствено от самата нея внезапно травматично увреждане. В тази връзка се твърди още, че м. З.а е имала затруднения в придвижването и намалено зрение, като именно тези обстоятелства са станали причина за падането й на 25.09.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1) наличието на трудово правоотношение между м.п. З.а и ответника; 2) реализиране на трудова злополука, довела до смъртта на м.п. З.а; 3) в резултат на която са настъпили неимуществени вреди за ищеца в твърдения размер; 4) както и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и причинените вреди.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, както и да установи обстоятелствата, водещи до изключване и/или намаляване на отговорността му в т. ч. и тези, на които се основава възражението му за умисъл и груба небрежност.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/ неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
3
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че по силата на трудов договор **48 от 03.08.2022г. майката на ищеца /м.п З.а/ е заемала длъжност „чистач хигиенист“ при работодателя ответник, при условията на 4 часа и работно време от 7:00 ч. до 11:00 ч.; че на 25.09.2023 г. около 09:00 часа /м.п З.а/ е претърпяла твърдяната в исковата молба в злополука, както и че в резултат от уврежданията, получени при реализиране на злополуката, м.п Захариева е починала на 29.09.2023 г.; че с разпореждане № 35590/01.11.2024 г. на ТП на НОИгр. С, с което декларираната злополука от 25.09.2023 г. с м.п. З.а е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Този акт е обжалван от ДГПЗ пред Директора на ТП на НОИ- С, който с Решение **040-21-10/ 10.01.2025 г. отхвърля жалбата като неоснователна.
От епикриза на ИЗ № 38488 на УМБАЛСМ „Н.Й.п” се установява по делото, че м.п. З.а, 76 г. е постъпила на 25.09.2023 г. и е починала на 29.09.2023 г.
Окончателна диагноза: Тежка черепно-мозъчна травма. Травматичен субдурален хематом в дясно фронтотемпоропариетално. Анамнеза е снета по данни на нейните близки. По време на работа и е прилошало, паднала по стълбите и си ударила главата отзад. Не е повръщала. Оплаква се от главоболие, станала унесена.
Докарана с личен транспорт. Назначени и извършени образни изследвания: КТ с контраст на глава/лицев скелет: КТ изследване на глава в условия на спешност Контрастно усилване: нативно и КТ ангиография. При КТ изследване на структурите на главния мозък не се установиха огнищни промени в мозъчния паренхим. Вентрикулна система-компресия на десен латерален вентрикул и дислокация на вентрикулната система на ляво. Девиация на интерхемисферната линия на ляво. Данни за остър субдурален хематом в дясно фронтотемпоропариетално с максимална ширина 18 мм. и на места с конвекситет към паренхима/епидерална компонента/ Без травматични промени на костите. Била извършена ангиография - не се вижда аневризмални разширения, нито АВ малформации. По-широк лумен на дясна вертебрална артерия. Оток на меките тъкане в дясно париетоокципитално. Била извършена рентгенография на гръден кош с Кугел: Двата бели дроба били с добра просветляемост. Без инфилтративни промени. Разгънати бели дробове. Свободен десен КДС. Левият е припокрит от сърдечна сянка. Сърдечно-съдова сянка- удължена лк дъга. Вентилационна тръба до Тх5. Рентгенография на гръден кош с Кугел: Без инфилтративни промени.
Разгънати бели дробове. Свободен десен КДС. Левият е припокрит от сърдечната сянка. Сърдечно-съдова сянка - удължена лк дъга. Вентилационна тръба до Тх5. КТ ангио графия на мозъчни съдове: КТ изследване -нативно+ к.м- ангиография. КТ находка: Състояние след краниотомия в дясно фронтотемпоропариетално по повод на евакуация на субдурален хематом. При нативното КТ изследване на структурите на главния мозък се установяват данни за наличие на пълно заличаване на плътностите на сивото и бялото мозъчна вещество- мозъка изглежда трайно хиподенснен. Наличие на заличени суабрахноидни пространства двустранно. Наличие на кръвеквивалентни и въздушни зони в дясно темпоробазапно с размери на интрацеребралните хематоми до 30 мм. Наличие на 4 въздушни включвания фронтално парасагитално в дясно по съседство на краниомията. Вентрикулна система с наличие на кръв- еквивалнтни включвания, деформирана, компримирана и лексотепено дислоцирана в дясно от срединната линия. На направената КТ ангиография се установили данни за липса на интракраниален кръвоток на мозъка. Визуализирал се екстракраниален кръвоток в двете каротидни артерии до нивото на С2. Контрасирани вертебрални артерии до ниво С1. КТ данни за липса на интракраниален кръвоток. Дифузен общомозъчен едем с заличаване на сиво/бяло вещество. Постпроцесинг ЗД Реконструкция: КТ изследване нативно+ к.м- ангиография КТ находка: Състояние след краниотомия в дясно фронтотемпоропариетално по повод на евакуация на субдурален хематом.