Определение № 7792 от 20.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7792 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100101783 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. В. К., с ЕГН:**********, чрез адв. И. Ю.-САК, срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 54 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие на прокурор И. А., изразяващо се в нанасяне на оскърбление на ищеца.

Ищецът твърди, че постановление от 02.02.2024г., по преписка № 22074/2023г. по описа на СГП, издадено от прокурор от Апелативна прокуратурата - гр. София, е незаконосъобразно и нищожно. Същевременно в исковата молба са изложени и твърдения, че с процесното постановление, издалия го прокурор е нанесъл оскърбление на ищеца посредством свои незаконосъобразни действия - чрез израза „изтърпява наказание лишаване от свобода“.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, с който се изразява становище, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Доколкото не се твърди престъпление от общ характер, съответният прокурор, за който ищецът заявява, че е автор на обидното и на клеветническото изявление, има функционален имунитет и не носи нито наказателна, нито гражданска отговорност. Поради това и иск по чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим. Предвид обстоятелството, че прокурорът не носи наказателна и гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работата на прокурора, а именно Прокуратурата на Република България /ПРБ/, предвид това, че нейната отговорност е функционално свързана с тази на прекия причинител. Поради това искът против ПРБ също е недопустим. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Съгласно постоянната съдебна практика функционалният имунитет по чл. 132, ал. 1 ат Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Приема се, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Приема се, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г. о.

Изхождайки от твърдението на ищеца в исковата молба в постановление от 02.02.2024г. на прокурор от САП на ищеца е нанесено оскърбление, чрез използване от прокурора на израза, че ищецът „изтърпява наказание лишаване от свобода“.

Съдът намира, че процесното постановление е акт от процесуално естество, постановен от орган на съдебната власт- прокурор от Апелативна прокуратура- София.

Посоченият акт- постановление е част от същинската дейност на магистратите в процеса на правоприлагането - осъществяването на съдебната власт по смисъла на чл. 132 от Конституцията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. "функционален имунитет" на магистратите.

Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление.

Доколкото в процесния случай не се твърди престъпление от общ характер, съответният прокурор, за който ищецът заявява, че е автор на обидното и на 2 клеветническото изявление, има функционален имунитет и не носи нито наказателна, нито гражданска отговорност. Поради това и иск по чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим.

Предвид обстоятелството, че прокурорът не носи наказателна и гражданска отговорност, недопустимо е по исков ред да се търси отговорност по чл. 49 ЗЗД и от възложителя на работата на прокурора, а именно Прокуратурата на Република България /ПРБ/, предвид това, че нейната отговорност е функционално свързана с тази на прекия причинител. Поради това искът против ПРБ също е недопустим.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че възраженията на ответника касаят основателността на иска. В исковата молба няма твърдения за умишлено противоправно поведение на прокурор, за ко то отговаря ответника. В исковата молба няма твърдения за извършени действия на прокурор, които да излизат извън осъществяването на съдебната власт и да не попадат в защитения периметър на функционалния имунитет на магистратите.

Предвид гореизложеното производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1783/2024г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба вх.№16631/13.02.2024г. на СГС, подадена от ищеца Г. В. К., с ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3