Определение № 5390 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5390 гр. Варна, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502423 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 83824/07.10.2025г. от “Интернешънъл фърничър салюшън” ООД, ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Ген.

Колев”, № 92, ет. 1, представлявано от Питър Джон Галъгър, чрез адв. Ил.З., срещу oпределение № 12531/17.09.2025г. по гр.д. № 7426/2025г. на ВРС, 50-ти състав, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл. 130 от ГПК.

Смята, че обжалваното определение е неправилно. Моли се да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорването на ищеца се основава на факти, които са му били известни и същият е могъл в да ги посочи в срока за възражение по чл. 423 от ГПК, при което тези факти не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК, т.к. не представляват новооткрити обстоятелства. Кои са били известните на ищеца конкретни факти, съдът не сочи. Кои са конкретните факти, които са били известни на ищеца и е могъл да посочи в срока по чл. 423 от ГПК не е посочено и не е ясно, което нарушава правото му на защита. За тези неконкретизирани факти първоинстанционният съд е приел, че не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК, т.к. не представляват новооткрити обстоятелства, което води до бланкетност на обжалваното определение, равняваща се на пълна необоснованост, граничеща с нищожност, поради неразбираемост на съдебния акт.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

1

Производството е образувано по иска до Районен съд – Варна, уточняван няколкократно, подаден от „Интернешънъл фърничър салюшънс“ ООД чрез адвокат И. З. по пощата, като пликът носи пощенско клеймо от 05.06.2025г., който иск е насочен срещу К. Ж.

К.. Излага се, че на 02.09.2008г. дружеството е закупило с договор, обективиран в НА № 139, т. 6, рег. № 17798, д. № 1026/2008г. 3013 ид.ч. от ПИ *** в с. Игнатиево, м. „Т Г“, представляващ нива с площ от 6013кв.м. от ответницата К. Ж. К., като другите ид.ч. от имота са останали нейна собственост. Твърди се, че тя измислила начин да придобие по незаконосъобразен начин ид.ч. от недвижимия имот. Знаейки, че управителите на „Интернешънъл фърничър салюшън“ ООД-Р Д Г и П Д Гр са с обичайно местопребиваване в чужбина, подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, разчитайки на това, че същата ще бъде връчена по реда на чл. 50 от ГПК, както се и случило. За целта К. измислила версията ,че дружеството й дължи сумата в размер на 17000.00лв. по устен договор за поръчка от 03.09.2008г., формирана като сбор от разход и възнаграждение за изработване на ПУП-ПЗ – 3500.00 лева, разход и възнаграждение за ВиК и ел.проекти и схеми – 500.00 лева, разход и възнаграждение за съгласуване на писма от институции и придружаващи процедури по промяна на предназначение – 3290.00 лева, разход и възнаграждение за изготвяне на доклад за преценка ОВОС и за получаване на становище от РИОСВ – 3350.00 лева, държавна такса за одобряване на ПУП-ПЗ в Община Аксаково – 960.00 лева, такса за обезщетение към МЗГ – 5400.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2840.00лв., от която 340.00лв. заплатена държавна такса и 1700.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което поискала да й бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Издадена е била заповед № 3210/14.06.2024г. по ч.гр.д. № 6410/2024г. на ВРС. Поради посоченото по-горе дружеството не е могло да узнае за издадената срещу него заповед и да подаде възражение срещу нея.

На 05.03.2025г. след справка в АВ по партидата на дружеството се установило, че е наложена възбрана от ЧСИ Л.Станев върху собствения на дружеството имот. При справка в РС-Варна се установило, че е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 4231/04.09.2024г. в полза на К. К.. Оказало се също така ,че в полза на К. К. има издадени още две заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 6408/2024г. и по ч.гр.д. № 6409/2024г. Отново на 05.03.2025г. от регистъра на КЧСИ установили, че в периода 28.04.2025г.-28.05.2025г. е насрочена публична продан, насочена върху собствените на дружеството ид.ч. от ПИ-нива в м.“Т Г“ в с. Игнатиево. След 05.03.2025г. установили, че въз основа на издадената заповед за изпълнение № 3210/14.06.2024г. по ч.гр.д. № 6410/2024г. на ВРС дружеството е осъдено да заплати на К. Ж. К. сумата от 17000.00лв., като са посочени конкретно съставните суми по пера. Дружеството е уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 15.07.2024г. Но дружеството не е упражнявало търговска дейност от години и обичайните и очаквани правоотношения са само такива с административни органи и дружества предоставящи комунални услуги по повод притежаваните от дружеството недвижими имоти-дължими местни данъци и такси, електроснабдяване, водоснабдяване и 2 др. Затова и дружеството не очаква кореспонденция на адреса на управление.

„Интернешънъл фърничер салюшън“ ООД никога не е имало взаимоотношения с К.

Ж. К. и не я е упълномощавало с устен договор от преди 18 години за посочените от нея услуги.

Поддържат се от ищцовото дружество като нови обстоятелства и нови писмени доказателства това, че след 05.03.2025г. дружеството е установило, че никога не е имало договорни отношения с лицето К. Ж. К. и не й е възлагало каквито и да е услуги по устройствено планиране, ОВОС, В и К и ел .проектиране, съгласувателни процедури и др., а след запознаване с материалите по гр.д. № 6410/2024г. на ВРС и, че К. е била навела неверни твърдения, че страните са имали сключен устен договор от 2008г., като К. е използвала пълномощно с невярно съдържание /неистинско/, че съдържанието и положените подписи за „упълномощител“, „преводач“ и „нотариус“ в това пълномощно са неавтентични и не изхождат от ПДГ, ППН и нотариус Елена Дионисова и е установена тази неавтентичност от страната в посочения период. На 05.0.2025г. дружеството се е снабдило със справка № 322312/05.03.2025г. от АВ. На 12.05.2025г. и следващите дни дружеството е извършило проверки в съответните институции, включително Община Аксаково, РИОСВ-Варна, МЗ и ДФ, както и ЕРП и В и К, като се е установило липсата на каквито и да е плащания от К. К. в полза на дружеството в размер на 17000.00лв., във връзка с претендираните от последната разходи за 1/2ид.ч. от ПИ 032278.50.59 в с Игнатиево, за твърдените от ответницата по спора извършени работи.

Освен горното страната твърди, че още преди 14.06.2024г. е изтекла погасителна давност и вземането на К. К. е погасено по давност, но не е могло да бъде наведено възражение за това в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради липсата на конкретни факти относно реалната изискуемост, липсата на плащане или приемане, както и липсата на приложени към заявлението доказателства. Следователно възможност за повдигане на възражение е било налице чак след 12.05.2025г. и извършените справки, от които се е установило не само, че вземане не само не е съществувало, но е било и погасено по силата на изтеклата кратка погасителна давност по чл. 111, т. „б“ от ЗЗД.

Отправя искане към съда за решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните на осн. чл. 424 от ГПК, ‘ e „Интернешънъл фърничър салюшън“ ООД не дължи на К. Ж. К. сумата от 17000.00лв. по сключен между тях устен договор за поръчка във връзка с ПИ *** , находящ се в с. Игнатиево, , м. „Т Г“, в зона за земеделско ползване, представляващ нива с площ от 6013кв.м., формиран като сбор от разход и възнаграждение за изработване на ПУП-ПЗ – 3500.00 лева, разход и възнаграждение за ВиК и ел.проекти и схеми – 500.00 лева, разход и възнаграждение за съгласуване на писма от институции и придружаващи процедури по промяна на предназначение – 3290.00 лева, разход и възнаграждение за изготвяне на доклад за преценка ОВОС и за получаване на становище от РИОСВ – 3350.00 лева, държавна такса за одобряване на ПУП-ПЗ в Община Аксаково – 960.00 лева, такса за обезщетение към МЗГ – 5400.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в 3 съда-28.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2840.00лв., от която 127.70лв. заплатена държавна такса и 1700.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е поискала да й бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, като е била издадена заповед № 3210/14.06.2024г. по ч.гр.д. № 6410/2024г. на ВРС, като й бъдат присъдени и сторените разноски.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, като изхожда от страна с присъщ правен интерес да обжалва определението на ВРС, което подлежи на обжалване. Производството по частната жалба е допустимо за разглеждане. Следва произнасяне по същество.

Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Няма спор, че в производството по ч.гр.д. № 6410/2024г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3210/14.06.20в полза на К. Ж. К. срещу „Интернешънъл фърничър сълюшън“ ООД за посочената сума в общ размер на 17000.00лв., както се твърди дължима по силата на сключен устен договор за поръчка от 03.09.2008г.

Очевидно не е внесено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение.

Установява се, че на дружеството е била връчена надлежно издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав има предвид влязлото в сила определение № 2149/08.05.2025г. по гр.д. № 885/2025г. на ВОС, с което редовността на връчването е проверено от ВОС в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доколкото книжа са били връчвани на юридическо лице регистриано в РБългария, действително без правно значение по спора са наведените и в настоящата искова молба твърдения, че двамата управители на дружеството са с обичайно местопребиваване във Великобритания.

От дотук изложеното и предвид резултата по гр.д. № 885/2025г. на ВОС, че заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по твърденията на молителя К.

Ж. К., че задължението на дружеството произтича от уговореното в устен договор за поръчка от 03.09.2008г. е била редовно връчена на длъжника „Интернешънъл фърничър сълюшън“ ООД, води до единствено възможния извод, че ако дружеството не е имало сключен такъв договор за поръчка от 03.09.2008г. с молителката в заповедното производство, то дружеството няма и задължение и при това положение е стоял открит пътя за подаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и провеждайки процедурата и предизвиквайки последиците по чл. 415 от ГПК. Няма как това, че не е сключван устен договор за поръчка от 03.09.2024г., в какъвто смисъл са наведените възражения от страна на дружеството да не му е известно и представляващият го да се нуждае от справки, проверки и изискване на информация и доказателства от АВ, Община Аксаково, РИОСВ, МЗ, ДФ, ЕРП и В и К, дори и да са извършени такива на и след 05.03.2025г. Тези наведени в 4 настоящата искова молба твърдения относно посочената дата следва да бъдат взети предвид при преценката на съда за спазен срок по чл. 424, ал. 2 от ГПК, но самите обстоятелства и писмени доказателства не могат да бъдат възприети като новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424, ал. 1 от ГПК. Без значение в тази връзка е какво дружеството е разбрало на и след 05.03.2025г. и дали е събрало доказателства, че К.