Определение № 1406 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1406 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501371 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 против Разпореждане № 10798 о т 09.04.2024г., постановено по частно гражданско дело № 4185 по описа за 202 4 година на РС - Пловдив, с което е отхвърлено заявление на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Т. И. с ЕГН ********** за сумата от 3282,13 лв. - главница; 1134,17 лв. - договорна лихва; 4430,80 лв.- лихва за забава, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В частната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя, процесният договор за кредит отговаря на изискуемите в чл. 7 от отменения Закон за потребителския кредит форма и съдържание и осигурява необходимата информация за задължението на длъжника. В този аспект, оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправна клауза в договора, поради липса на конкретно посочване на размера на годишния лихвен процент и методика на формиране на ГПР .

Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови връщане на делото на РС за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми в техния пълен размер. Алтернативно, иска се издаване на заповед за изпълнение за присъждане на чистата стойност на кредита в размер на 1 906,30 лв.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като 1 обсъди доводите на жалбоподателя и приложените към делото доказателства, прие за установено:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалва н е съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. И. с предмет парично вземане, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № *** от 25.11.2008г. с "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД (с предходно фирмено наименование "ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД) и договор за цесия от 08.07.2014 г. между заявителя и кредитора "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, в размер на: 3 282,10, 76 лева – главница; 1 134,17 – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 29.01.2020г. до 30.05.2011г.; 4 430,80 лева - лихва за забава за периода от 30.01.201г. до 26.02.2024г. с изключение на периода 13.03.2020г.-13.07.2020г., както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

За да постанови обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд, изпълнявайки задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, е приел, че липсата на конкретно определен и посочен размер на годишния лихвен процент, както и посочване на методика за определяне на ГПР обосновава вероятност за наличие на неравноправна клауза. С оглед твърденията за заплатена от длъжника сума по договора в размер от 3470 лв., съдът е счел, ч е е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК задължава заповедния съд да извърши служебно проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В конкретния казус заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен на 25.11.2008г. договор за потребителски паричен кредит, по който длъжникът физическо лице, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В този аспект процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита.

В конкретния казус дружеството - жалбоподател "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД претендира издаване на заповед за изпълнение, с цел принудително събиране на вземания, прехвърлени му с договор за цесия от 08.07.2014 г., по сключен на 25.11.2008 г. договор за потребителски паричен кредит между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Р. И. кредитополучател.

Съгласно чл. 7, т. 6 от Закона за потребителския кредит ( отм. ) , който е приложим в настоящия случай, в договора за потребителски кредит 2 следва да е посочен годишният процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а едва когато неговото изчисляване е невъзможно, се посочват годишният лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. В случая, видно от приложения към заявлението договор, годишният процент на разходите е ясно фиксиран - 39 , 75 %, т. е. касае се за първата хипотеза на чл. 7, т. 6 от отменения Закон за потребителския кредит, при която годишният процент на разходите е изчислен, в съответствие с нормата на чл. 22 ЗПК ( отм. ). Посочен е и конкретен размер на месечната вноска, броят на вноските, срока на издължаване, общата стойност на плащанията. В съдържанието на договора е включен и погасителният план, който позволява проследяване на периодичността на вноските, датите на плащане, конкретният размер на главницата по договора към момента на плащане на всяка погасителна вноска.

За да се приеме за недействителен, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит трябва да не отговаря на някое от изискванията на чл. 6, чл. 7 т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9 и чл. 10 от закона.

Настоящият съдебен състав не констатира несъответствия на клаузите на договора за потребителски кредит, от който произтича процесното вземане, с изискванията на действащата към момента на сключването му нормативна уредба.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за основателни възраженията в частната жалба за неправилно приложение на материалния закон, да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и върне делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед. С оглед на изложеното, доколкото не се установява при формалната проверка в това производство вероятната неравноправност на клаузите по договора, нито неговата недействителност на осн. чл. 22 ЗПК, е без значение възможността за приложение на чл. 23 от ЗПК. Тоест без правно значение е да се посочи какво е плащано до момента, доколкото има твърдения за непог асена главница, договорна лихва и обезщетение за забава, определени по стойност.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 10798 о т 09.04.2024г., постановено по частно гражданско дело № 4185 по описа за 202 4 година на РС - Пловдив ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми в заявлението.

3

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесното вземане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4