Решение № 873 от 07.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Благоевград, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска в присъствието на прокурора Ц. Ж. Г. И. като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210100944 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Я. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., против Прокуратурата на Република България, с адрес гр.

С..

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С. да заплати на ищеца сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в интензивен стрес, страх, безсъние, паник атаки, тремор, унижение, уронване на честта, достойнството и доброто име, влошено здраве и загуба на доверие в институциите, в резултат на незаконни обвинения по чл. 343Б, ал. 3 от НК, незаконното задържане под стража и незаконното отнемане на СУМПС, установени с Решение № 3 от 11.01.2021г. по дело № 789/2020г. на АС - София и Присъда № 18 от 13.04.2022г. по НОХД № 1220/2021г., на PC - гр. Благоевград, потвърдена с Решение № 143 от 20.07.2022г. по ВНОХД № 0390/2022г., на ОС - Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лева, считано от датите на влизане в сила на актовете, установили незаконосъобразността, от 11.01.2021г., съответно от 20.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 12.12.2019г., докато управлявал лек автомобил в гр. Благоевград, бил спрян за проверка от органи на МВР, като след направен му тест за наркотични вещества, същият отчел положителен резултат за М.. Ищецът обяснил на органите на реда, че приема М. ежедневно, като част от лечение в М.ова програма, което се провежда под лекарско наблюдение и контрол, но въпреки обясненията му, на същата дата бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане № 1899зз-343 от 12.12.2019г, като задържането му било извършено въпреки неговите протести и обяснения, че страда от силни болки в гърба, поради имплантирана стабилизираща система в гръбнака и има ЕР на ТЕЛК №1723 от 15.06.2020г., удостоверяващо увреждането му.

Наведа се, че със Заповед за прилагане на ПАМ №658/12.12.2019г., му било отнето СУМПС, а с Постановление от 17.12.2019г., на прокурор А. А. от Районна Прокуратура Благоевград, бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от 1

НК по ДП № 1819 ЗМ-603/2019г., по описа на 01 РУ - гр. Благоевград. Навежда се, че въз основа на обвинението, с Присъда № 339 от 14.01.2020г., постановена по НОХД № 2273/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград, бил осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода условно с 3 (три) години изпитателен срок и му било отнето СУМПС за определен срок. Твърди се, че с Решение № 2410 от 08.06.2020г. по ВНОХД № 44/2020г.

Окръжен съд - Благоевград потвърдил първоинстанционната присъда, но с Решение на Апелативен съд - гр. София № 3 от 11.01.2021г. по дело № 789/2020г., на Апелативен съд гр. София, се сочи, че бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343Б, ал. 3 от НК, като в мотивите си съдът изрично посочил, че: „Употребата на медикамента „М. Хидрохлорид“, именно като такъв, според указанията на производителя, по предписание и под контрола на лекуващия лекар, в това число и относно годността на пациента да шофира е напълно законосъобразно поведение, което не само не разкрива обществена опасност, но и обективно не нарушава цитираната законова забрана, дори формално“. Твърди се, че незаконосъобразността на обвинението било установено окончателно след 1 (една) година и 1 (един) месец от първоначалното му задържане.

Твърди се, че след като получил по електронна поща на 26.01.2021г., копие от Оправдателното Решение № 3/11.01.2021г., и считайки въпроса за приключен, ищецът започнал отново да управлява семейния автомобил, тъй като оправдателният акт бил окончателен, но се сочи, че само няколко дни по-късно, на 03.02.2021г., докато шофирал към дома си заедно с приятелката му, били настигнати пред входа на жилището от патрулен автомобил, като отново му бил направен тест за наркотични вещества, който показал положителен резултат за М., което е обяснимо предвид продължаващото му лечение.

Ищецът сочи, че представил на полицейските органи копие от окончателното Решение № 3/11.01.2021г., на Апелативен съд - гр. София, с което бил оправдан, и обяснил, че употребата му на М. е законна и не съставлява престъпление съгласно решението, но въпреки това, със Заповед за прилагане на ПАМ № 21/03.02.2021г., свидетелството за управление на моторно превозно средство му било отнето. Излага се, че след като дал кръвна проба, бил задържан под стража за 24 (двадесет и четири) часа със Заповед за задържане № 7852зз-33 от 03.02.2021г. на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като било образувано ново досъдебно производство - ДП № 7852-ЗМ-53/2021г., по описа на 02 РУ гр. Благоевград.

Навежда се, че въпреки подадените от ищеца жалби, с Постановление от 31.05.2021г., Прокурор Ц. Г. от Районна прокуратура - гр. Благоевград потвърдила привличането на ищеца като обвиняем за същото престъпление - чл. 343б, ал. 3 от НК и след повече от година, през която отново бил обвиняем и с отнето СУМПС, с Присъда № 18 от 13.04.2022г., постановена по НОХД № 1220/2021г., по описа на Районен съд - гр. Благоевград, бил признат за невиновен и оправдан, която присъда била потвърдена с Решение № 143 от 20.07.2022г., постановено по ВНОХД № 0390/2022г., по описа на Окръжен съд - гр.

Благоевград, което е окончателно.

Твърди се, че в резултат на описаните две последователни незаконни обвинения, задържания и отнемания на свидетелството му за управление на МПС, които продължили общо над две години и половина (от 12.12.2019г. до 20.07.2022г.), ищецът претърпял изключително тежки неимуществени (морални) вреди, изразяващи се в интензивен стрес, страх и безпокойство, постоянно живеел в страх от осъждане, от възможността да бъде лишен от свобода, от несигурността за бъдещето си, преживял безкрайни безсънни нощи, терзания и паник атаки, които повлияли отрицателно на целия му живот. Преживял унижение и уронване на честта и достойнството, бил третиран като престъпник, задържан два пъти, обвиняван неоснователно въпреки медицинското му състояние и последвалото окончателно, оправдателно съдебно решение. Ищецът сочи, че се чувствал унизен пред обществото, приятелите, семейството и най-вече пред самия себе си, като тези действия на прокуратурата и полицията накърнили честта и достойнството на ищеца.

Твърди се, че в резултат на това се влошило и здравословното му състояние, като преживения стрес се отразил негативно на лечението му в М.овата програма, като се наложило увеличаване на дневната му доза. Излага се, че продължавал да страда от паник атаки и тремор на ръцете и до днес, като болките в гърба му се изострили по време на задържанията.

2

Твърди се, че изпитва и загуба на доверие в институциите, тъй като се сочи, че действията на Районна прокуратура - гр. Благоевград, особено повторното обвинение, което било в пълно противоречие с влязло в сила окончателно съдебно решение, напълно лишили ищеца от доверие в правоохранителните и правораздавателните органи. Сочи се, че ищецът се чувства смазан, объркан и се пита какъв е смисълът от съдебните решения, ако те не се зачитат от прокуратурата.

Твърди се, че е налице и социална изолация и увреждане на репутацията, тъй като обвиненията и делата се отразили негативно на социалните му контакти и репутацията му.

На следващо място се твърди, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между описаните незаконни действия на органите на Прокуратурата (повдигане и поддържане на две неоснователни обвинения, иницииране на задържания и ПАМ) и претърпените от ищеца тежки морални страдания, болки, уронване на достойнството и влошаване на здравословното състояние. Излага се, че тези вреди не биха настъпили, ако Прокуратурата бе спазила закона и съобразила фактите и влязлото в сила съдебно решение.

Навежда се, че Прокуратурата на Република България, чрез действията на прокурори от Районна прокуратура - гр. Благоевград, е действала незаконосъобразно, като е повдигнала на ищеца и поддържала две обвинения по чл. 343б, ал. 3 от НК, и е инициирала задържане и Отнемане на СУМПС, без да са налице законовите предпоставки за това, което е окончателно установено с влезли в сила съдебни решения. Твърди се, че тези незаконни действия и актове на правозащитните органи са причина за претърпените от ищеца значителни неимуществени вреди, които се иска да бъдат справедливо обезщетени на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОДОВ.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от поправената искова молба и приложенията са редовно връчени на ответника на 05.05.2025 година, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор по заявената искова молба, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен, както и се оспорва по размер. Прави се възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва по първото обвинение.

Навежда се, че в исковата молба е посочено едно фактическо основание за търсене на отговорност — оправдаване на лицето по наказателни общ характер дела, но освен това се навеждат доводи, че лицето е претърпяло вреди и при задържането му за 24 часа от полицията по реда на ЗМВР и отнемането му на СУМПС със ЗППАМ. Излага се, че това задържане и отнемането със ЗППАМ е на основание ЗМВР и ЗДвП, като искът е предявен единствено спрямо прокуратурата, която не следва да отговаря за действията или бездействията на трети лица- в конкретния случай - Директора на ОД на МВР - Благоевград.

Твърди се, че на законно основание срещу ищеца са образувани и водени досъдебни производства, като ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение при наличие на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъплението, за което е бил обвинен, както и в последствие пак на законно основание е внесен обвинителен акт в съда за извършено умишлено престъпление от него. Навежда се, че за оправдаването на лицето прокуратурата не следва да бъде осъдена, тъй като всички извършени действия до момента на постановяване на оправдателната присъда са законосъобразни.

Твърди се, че всички действия на прокуратурата във връзка с привличането на лицето като обвиняем, както и поддържането на обвинението са законосъобразни, тъй като са извършени на база събрани достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъплението. И през целия период на разследването и на съдебното производство, както и във въззивната инстанция се сочи, че тези доказателства са били налице, като липсват представени доказателства от страна на ищеца, че е оправдан поради липса на извършено престъпление, което да сочи на виновно поведение на прокуратурата при предприемане на всички посочени действия спрямо него.

Навежда се, че не са представени от ищеца доказателства за твърдяното влошаване на здравословното му състояние, като се сочи, че още при започване на лечението в М.овата програма лицето е подписало декларации, че не следва да управлява моторно превозно средство и въпреки това на два пъти, макар да не е изключен от програмата, е направил това 3 по собствена воля.

Оспорват се твърдения на ищеца, че образуваните наказателни производства са основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Навежда се, че за съставомерността на този състав се изисква да са налице и претърпени вреди /неимуществени и/или имуществени/ и вредите да бъдат пряка и непосредствена последица от деликта по чл.2 ЗОДОВ, за което се твърди, че от страна на ищеца не се представят доказателства. Сочи се, че отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде ангажирана във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца и увеличаване на неговата доза в М.овата програма, след което същият отново твърди, че е продължил да управлява моторно превозно средство, като се сочи, че липсват приложени каквито и да е в тази насока медицински документи. С оглед на това се иска от съда да не приеме, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.