Решение № 2141 от 30.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2141 гр. Варна, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110112037 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ГР. СТ. АЛ., чрез адв.

А. срещу ЗАД „А.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 10 лева, като частична претенция от общата в размер на 304,40 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 23.10.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 23.10.2019г. между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 23.10.2019г. за лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г. Застрахователната премия била изцяло платена. Автомобилът бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост на паркинга на бл. 142. На 28.10.2020 г., около 9.10 часа, отивайки до автомобила ищецът установил, че същият е с увреден заден десен панел. На 29.10.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото събитие.

Застрахователят извършил оглед и бил изготвен опис по щета. Като застрахователно обезщетение ищецът получил сума от 94,00 лв. При проучване в няколко сервиза ищеца установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в общ размер на 398,40 лева. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на 1 сторените разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.

Оспорва действителността на уговорките в т. 73,74, 22,22.1, 22.2, като намира че същите противоречат на ЗЗП и КЗ. Настоява се за уважаването му и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно застрахователно правоотношене по застраховка "Каско на МПС" за процесния автомобил. Излага твърдения, че в сключения договор за застраховка на МПС "Каско" страните изрично са договорили начина на обезщетяване а именно: по експертна оценка, доверен сервиз. Застрахованият автомобил към датата на застрахователното събитие е било на повече от 12 години, като съгласно Общите условия на сключената застраховка, автомобилът не подлежи на ремонт в официален сервиз на марката. Твърди, че на основание подадено на 29.10.2019г. заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС по застраховка "Каско на МПС" , в ответното дружество е заведена ликвидационна преписка № *във връзка със събитие, настъпило на 28.10.2019г. В същото заявление, ищецът е избрал начин на обезщетяване на вредите по експертна оценка на застрахователя. По така образуваната щета е направен оглед и заснемане на пострадалия автомобил, като е установено увреждане на боята на заден десен панел. Твърди, че съгласно т. 73 от Общите условия за процесния автомобил застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице, като съгласно т. 74 от Общите условия, експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, като по този начин ответното дружество не е обвързано със средни пазарни цени. Въз основа на тази Методика ответника е изчислил, че за настъпилата вреда следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 94 лв.

Излага твърдения, че между страните по застрахователния договор са уговорени случаите на подзастраховане, съгласно Общите условия, като такова е налице когато в срока на действие на договора, за застрахованото МПС застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, след което автомобилът не е дозастрахован. Излага, че в този случай дължимото застрахователно обезщетение се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и сбора на изплатените обезщетения съгласно т. 22 от Общите условия. Твърди, че ако след изплащане обезщетение, МПС не е дозастраховано по реда на т. 22.1 от Общите условия, както е в настоящия случай, при настъпване на следващо застрахователно събитие, обезщетението се определя по реда на т. 21, в съответствие с правилата за подзастраховане по т. 22.2 от Общите условия.

Излага твърдения, че ищеца е завел още 8 ликвидационни преписки в срока на действие на застрахователната полица, по които е изплатено 2 застрахователно обезщетение в общ размер на 2112.91 лв., след което ищецът не е дозастраховал процесното МПС. Излагат се подробни твърдения, че платената сума в размер на 2112.91 лв. следва да се раздели на застрахователната стойност на застрахования автомобил, която е в размер на 12499 лв., като по този начин се получава процента на подзастраховане в размер на 16,9%. Така определеното застрахователно обезщетение в размер на 94 лв. е намалено в пропорцията, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и определената от застрахователя стойност. Твърди, че с писмо № *г. ищецът е уведомен, че по част от щетите застрахователят не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор, а именно: облицовка предна броня, предна лява врата, задна лява врата, преден капак, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и лайстна задна дясна врата, тъй като тези детайли са били увредени в съизмерима степен на ремонт към момента на сключване на договора за застраховане, като не било представено доказателство за отстраняване на вредите. Излага твърдения, че за останалите увреждания е изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, определено по експертна оценка на застрахователя по банкова сметка на ищеца. В условията на евентуалност твърди, че исковата претенция е в завишен размер и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени.

Претендират се и сторените разноски. Релевира възражение за недължимост, а в условията на евентуалност за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва исковата претенция. Сочи се, че в случая не е заплатена допълнителна премия т.е. автомобилът не бил дозастрахован, поради което била направена редукция на обезщетението.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; настъпило застрахователно събитие на сочената дата, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна по договора, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

За да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да докаже 3 изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, че са били заведени извън процесната осем застрахователни щети, по които е изплатено обезщетение; че твърдените вреди са били налични към датата на сключване на договора..

Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото на основание чл. 146 от ГПК наличието на сключен договор за имуществено застраховане на 23.10.2019г. по застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от *г. за лек автомобил „Ауди А3” с рег. № *, собственост на ищеца, със срок на действие от 01.11.2019г. до 31.10.2020г., че е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането; настъпилото застрахователно събитие на 28.10.2020 г. и механизма на настъпване на събитието, както и че вследствие на събитието е ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди от посочения вид, както и че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на сумата от 2112,91лв. по осем броя щети извън процесната.

Не е спорно, че в периода на покрит риск, реализирано такова застрахователно събитие –при посочения в исковата молба негов механизъм, според който автомобилът бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост на паркинга на бл. 142., като на 28.10.2020 г., около 9.10 часа, отивайки до автомобила ищецът установил, че същият е с увреден заден десен панел.

Безспорно е още, а се установява и от приобщеното уведомлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ , че на 29.10.2020г. ищецът е уведомил ответното дружество за така настъпилото събитие и при него е образувана застрахователна претенция (щета) под № № *както и че при завеждане на щетата ищецът е избрал начин на обезщетяване в сервиз, посочен от ЗАД „А.“.

Не е спорно, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от процесното ПТП, поради което съдът намира за доказана и причинноследствена връзка между застрахователното събитие и вредоносните последици.

Основният спорен по делото въпрос е дали следва да се редуцира с процент на подзастраховане и какъв да бъде неговия размер.

При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.

386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число 4 всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).

С оглед на гореизложеното и пряката зависимост между размера на вредата и пазарната стойност на ремонта, в случай че бъдат представени доказателства за извършени в специализиран сервиз такива ремонтни дейности за поправяне на увреденото застраховано имущество, дължимото от застрахователя обезщетение се равнява на направените разходи за това, стига същите да не надхвърлят уговорената застрахователна сума по застрахователния договор и да съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 КЗ.

Подобна възможност за определяне на застрахователното обезщетение по представени оригинални фактури от друг сервиз (непредложен от застрахователя) е предвидена и в чл. 72.2. от Общите условия към процесния договор. Посочената клауза, на която се позовава и ответникът, съдържа обаче и други условия за приложението й, а именно: наличие на изрично писмено съгласие на застрахователя за обезщетяването по посочения начин, спазване на неговите ограничения за стойност и резервни части, сервизен час на количеството и стойност на материалите за боядисване, както и плащане на минималната премия съгласно действащата към датата на сключване на застраховката тарифа на застрахователя.