Определение № 273 от 18.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500137 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№4326/07.05.2026г., подадена чрез куриер на 05.05.2026г. от „Риск трансфер“ООД, чрез пълномощника адв.Г. В., за изменение на постановеното по настоящото дело Определение №167 от 03.04.2026г. в частта му за разноските, с която е осъден да заплати на З. Н. Д. и на Д. П. С. такива в размер на по 2200 евро за адвокатско възнаграждение чрез тяхното намаляване на по 300 евро. Искането се основава на заявено с молбата възражение за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения, които се поддържа да не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на обема на реално осъществената правна защита, в подкрепа на което са изложени съображения.

С отговора на молбата ответникът по нея З. Н. Д., чрез пълномощника адв.К Л, оспорва същата като неоснователна с конкретни аргументи и моли тя да бъде оставена без уважение.

Ответникът по молбата Д. П. С. е подал чрез пълномощника адв.И. К. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност и искане да бъде оставена без уважение.

1

Молбата е подадена по пощата в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното определение от легитимирано лице – жалбоподателя, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Настоящото дело е образувано по частна жалба на ищеца „Риск трансфер“ООД против Определение №748 от 19.06.2025г. по гр.дело №280/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск. По частната жалба всеки от ответниците Д. П. С., чрез пълномощника адв.И. К., и З. Н. Д., чрез пълномощника адв.К Л, е подал отговор на същата, с който е претендирал и за заплащане на разноските за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на по 2200 евро за адвокатско възнаграждение по представени договори за правна защита и съдействие. Частната жалба е разгледана в закрито заседание и с постановеното Определение №167 от 03.04.2026г. е приета за неоснователна, като с него са присъдени в полза на ответниците изрично претендираните и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение.

Заявеното с настоящата молба възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения е своевременно, поради липсата на процедура за връчване на жалбоподателя на преписи от отговорите на ответниците, с които е заявена претенцията им за разноски и са представени доказателства за тях, и предвид разглеждането на частната жалба в закрито заседание, при което процесуалната възможност да релевира възражението си за прекомерност е възникнала за жалбоподателя именно с връчването на препис от определението, с което са присъдени разноските, поради което същото е допустимо да бъде разгледано.

С Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС е приета за неприложима

Наредба

№1/2004г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 18.02.2025г./ като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, поради което съдът не е обвързан от предвидените в нея минимални размери следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства, касателно фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия. В такава насока е и изменението на чл.78,ал.5 /ДВ, бр.17 от 13.02.2026г./ от ГПК, 2 според което, при преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36,ал.3 от ЗАдв и правилата за прилагането им, уредени в наредбата. Предмет на разрешаване в производството пред настоящата инстанция е бил единствено въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.135 от ЗЗД, производството по който е било прекратено с обжалваното първоинстанционно определение. С оглед на това и предвид наведените доводи, по част от които са налице задължителни за прилагане тълкувателни решения, не може да се приеме значителна фактическа и правна сложност на делото. Частната жалба е разгледана в закрито заседание. Извършените от пълномощниците на ответниците процесуални действия се изчерпват с изготвяне на писмени отговори по частната жалба. Част от съдържанието на тези отговори дословно възпроизвежда изложеното в отговорите на исковата молба, а останалата касае допълнително наведените с частната жалба доводи, в която връзка осъществената в първоинстанционното производство защита само е надградена в настоящото. Неоснователно е позоваването на ответника Д. на разпоредбата на чл.78,ал.5,изр.последно от ГПК за реципрочност на възнагражденията на насрещните страни. Заплатеното от ищеца такова в размер на 8600лв. е за исковото производство, а не за производството по частната жалба. При тези обстоятелства съдът намира, че разноските на ответниците за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до по 300 евро за всеки, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от пълномощниците работа.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №167 от 03.04.2026г., постановено по в.ч.гр.дело №137/2026г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските, с която „Риск трансфер“ООД, ЕИК 202727609, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Македония“№18, ет.18, е осъдено да заплати на З.

Н. Д. с ЕГН:********** и адрес: гр.С З, ул. М К № *********, сумата от 2200 евро за разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати на Д. П. С.

3 с ЕГН:********** и адрес: гр.С. З., ул. М. К. № ********* сумата от 2200 евро за разноски за адвокатско възнаграждение, КАТО НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на 300 евро за З. Н. Д. и на 300 евро за Д. П. С..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4