Решение № 729 от 15.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Варна , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100500902 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на Военноокръжна прокуратура - Сливен срещу постановление за прекратяване на изпълнително дело № 4119 по описа за 2017 г. на Съдебно-изпълнително служба при Районен съд - Варна, с което е прекратено изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Иска се отмяна на определението, като в жалбата се твърди, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото с молби от 10.04.2019 г., 20.12.2019 г. и от 08.02.2021 г. жалбоподателят /взискател/ е поискал подробни справки по изпълнителното дело, а на 22.02.2021 г. – изрично е заявил желание да бъде наложен запор на всички налични средства и на трудовото възнаграждение на длъжника.

Длъжникът по изпълнителното дело не е депозирал отговор на жалбата.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за неоснователна.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Военноокръжна прокуратура - Сливен против С. В. С. въз основа на изпълнителен лист № 22 от 25.05.2017 г., издаден от Военен съд – Сливен по НОХД № 44/2017 г., с който е осъден С. да заплати на взискателя сумата от 205,55 лева.

Жалбоподателят е взискател по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 1, точка 3, предложение второ от ГПК може да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение.

1

Неоснователни са доводите по същество, наведени в жалбата. В случая е налице основанието по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на делото, според която разпоредба производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Настоящият състав счита, че последното изпълнителното действие, извършено по делото е на 13.06.2017 г., когато взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. След това въобще няма извършвани изпълнителни действия, тъй като само са изпращани призовки за доброволно изпълнение, извършено е проучване имущественото състояние на длъжника, наличието на банкови сметки и дали длъжникът получава трудово възнаграждение. Следователно от последното изпълнителното действие /13.06.2017 г./ до постановяване на обжалвания акт на ДСИ за прекратяване на изпълнителното производство /05.03.2021 г./ са изминали повече от две години, тоест налице са предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с настъпване на основанието по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, тоест прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на ДСИ само констатира настъпилото прекратяване.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на ДСИ следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на изпълнително дело № 4119 по описа за 2017 г. на Съдебно-изпълнително служба при Районен съд - Варна, с което е прекратено изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3