Определение № 25407 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25407 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512549 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение Рег.№ 45929/04.11.2025г. Софийски районен съд повдига спор за подсъдност на делото с Районен съд-Брезник, който с определение №258/29.08.2025г. прекратява гр. дело №506/2025г. по описа на РС-Брезник и го изпраща по подсъдност на СРС.

РС-Брезник е сезиран от молба с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК на В. Р. Ш., с настоящ адрес в с.Витановци, срещу А.П.И., с постоянен адрес в гр.София, за постановяване на решение, с което да му бъдат предоставени родителските права над Р.В.Ш., да бъде определен подходящ режим на лични контакти с майката, която да бъде осъдена да заплаща издръжка, както и да бъде дадено разрешение, заместващо липсващото съгласие на майката, за пътуване на сина им в чужбина и за издаване необходимите лични документи до навършване на пълнолетие от детето.

В молбата се излагат съображения, че страните са живели на семейни начала и от 2013г. имат син Р.В.Ш.. През 2021г. взели решение да заживеят във Великобритания, като с ответницата преценили, че в началото на учебната година трябва да заминат с детето там, за да започне училище. Детето заминало при бащата на ищеца, а те останали в България с намерение да заминат след два месеца. Две седмици след заминаване на детето, ищецът 1 установил, че ответницата е напуснала жилището, което обитавали заедно, след което няма връзка с нея от четири години. След това ищецът останал да работи в България, а детето при баща му във Великобритания, като ищецът редовно пътува, за да го види. След заминаването на детето и изчезването на майката, ищецът е в невъзможност да прибере детето в България, тъй като няма съгласието на майката за пътуването му в чужбина. Детето не може да пътува със своите съученици извън Великобритания.

В рамките на процедурата по проверка на допустимостта и редовността на депозираната молба е установено от РС-Брезник, че детето Р.В.Ш. е със заявен постоянен и настоящ адрес в гр.София, поради което е прието, че делото не е подсъдно на РС Брезник, с оглед правилата на чл.127, ал.2 от СК, както и съдебната практика, според която под настоящ адрес следва да се възприема мястото където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда, независимо дали е изпълнена административна процедура по регистрация.

С определение рег.№ 45929/04.11.2025г. СРС е повдигнал спор за подсъдност, като са изложени мотиви, че макар от изготвената от РС-Брезник служебна справка да се установява, че постоянният и настоящ адрес на детето д а са в гр. София, то видно от изложените твърдения в сезиращата молба детето от 2021г. до момента живее и учи в Англия. Т.е. неговото фактическо местопребиваване към момента на образуване на делото предвид §1, т. 15 от Д Р н а Закона за закрила на детето е в Англия, поради което не е местно компетентен да разгледа спора, тъй като фактическото пребиваване на детето не е в района на Софийски районен съд.

Софийски градски съд, като съобрази данните по делото, приема че компетентен да продължи разглеждането на висящото охранително производство е първоначално сезираният съд, по следните съображения:

Производството пред РС-Брезник е образувано по молба с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК за разрешаване от районният съд на въпросите, свързани с упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на детето Р.В.Ш., поради липса на съгласие на родителите, както и предоставяне на заместващо съгласие от съда за пътуване на детето в чужбина. В молбата са изложени съображения, че детето има обичайно местопребиваване във Великобритания, където учи и живее с дядо 2 си от 2021г.

Следва да се вземе предвид определение № 185/23.04.2013 г. по частно гр. дело № 2198/2013 г. на II-ро гр. отд. ВКС, формиращо задължителна практика по чл. 274, ал. 3 от ГПК, в което е прието, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. В този смисъл е и §1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, според който "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

От първоначалните данни по делото е видно, че настоящият адрес на детето Р.В.Ш. е във Великобритания, поради което е без значение мястото на неговата адресна регистрация, като в тази връзка в цитираното определение на ВКС са изложени съображения, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР настоящ адрес е този, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал.

1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му, като липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв.

Следователно за определяне на местно компетентния съд от значение е адресът, на който детето пребивава, а по данни на заявителя, този адрес е във Великобритания, поради което първоначално сезираният РС-Брезник е следвало да направи преценка за това дали произнасянето по молбата е от международната компетентността на българските съдилища.

В тази връзка следва да се вземе предвид съдебната практика, обективирана в определение №296/07.05.2013г. по ч.гр.дело№ 2127/2013г. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, според което за своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. Когато детето пребивава в страна, която не е членка на Европейския съюз следва да се изхожда от Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила 3 на децата, ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. от Република България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно местопребиваване на детето.

Съгласно чл. 5 от посочената конвенция съдебните и административни органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и имуществото му. В случая конвенцията е ратифицирана, обнародвана от Република България и е в сила от 01.02.2007г., а Великобритания е страна по тази конвенция. Съобразно посочената разпоредба от конвенцията първоначално сезираният съд е следвало да прецени дали български съд е международно компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК с оглед изложените в нея твърдения, че детето пребивава във Великобритания от 2021г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен да се произнесе по молбата е РС-Брезник, който следва да извърши преценка дали делото е в компетентността на българските съдилища.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по молбата, подадена от В. Р.

Ш. срещу А.П.И. с правно основание чл. 127, ал.2 и чл.127 а, ал.2 от СК, е Районен съд-Брезник.

Делото да се изпрати на РС-Брезник за по-нататъшни процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4