Определение № 395 от 23.09.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Смолян, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500352 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.538 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 6475/14.08.2026г. от „Банка ***“ АД с ЕИК **** чрез юрисконсулт Д. Д. срещу Определение № 493/29.07.2026г., постановено по ч. гр. д. №1692/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 59 ЗН за назначаване на управител на наследството на Е. А. К., която функция да се поеме адвокат посочен от АК - Смолян, при посочен от нея адвокатски хонорар. Излагат си доводи, че Е. А. К., с ЕГН ********** е кредитополучател по сключен с „Банка ***“ АД Договор за ипотечен кредит от 08.10.2007г. за сумата от 40 000 лева за срок от 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване.След смъртта на кредитополучателя, задължението по отпуснатия банков кредит е престанало да се обслужва редовно, вследствие на което е допусната забава в плащанията. Твърди се, че за Банката не е известно дали са извършени действия на разпореждане с имуществото от наследствената маса, поради което като кредитор за „Банка ***“ АД е възникнало правото да узнае кои са наследниците на починалия кредитополучател, които биха приели или биха се отказали от наследството. Сочи се, че пред Районен съд - Смолян е образувано ч.гр.д. №917/2018г. по чл. 51, ал. 1 от ЗН, по което е установено, че низходящите наследници на починалия кредитополучател са Н. Е. К., ЕГН ********** и Я. Е. К., ЕГН **********, които са призовани да изразят воля дали приемат или се отказват от наследството. Я. Е. К. е редовно уведомен и е изгубил право да приеме оставеното наследство, тъй като не се е явил в указания му срок и не е заявил дали приема или се отказва от наследството, а по отношение на Н. Е. К. е установено, че е починал.

Останалите наследници А. Е.а К., ЕГН ********** и С. Е. К., ЕГН ********** са вписали отказ от наследството на Е. А. К.. С оглед продължаване призоваването на следващ ред наследници, които имат право да приемат наследството, до Община Смолян е отправена молба, с която се иска издаване на разширено удостоверение за родствени връзки на наследодателя Е. А. К., от което е видно, че възходящите на наследодателя нямат ЕГН, а от справка в семейния регистър на Община К. - родният град на наследодателя Е. А. К. се установява, че не са записани данни за братя и сестри и данни за смърт на родителите, но предвид рождената дата на кредитополучателя - 1930г., то може 1 да бъде направен извод, че същите са починали. Твърди се още, че в мотивите на обжалваното определение районният съд неправилно е приел, че наследникът Я. Е. К. не е изгубил правото да наследи кредитополучателя в производството по чл.51 от ЗН по ч.гр.д. №917/2018г. на Районен съд - Смолян, тъй като това обстоятелство не е вписано в особената книга на съда, както и че същият има регистриран настоящ и поС.ен адрес на адреса на ипотекирания недвижим имот, което е действие по конклудентно приемане на наследството, тъй като на този адрес получава редовно документи. Твърди се , че целта на производството по чл. 51 ЗН е при бездействие на призованото към наследяване лице да съдейства на молителя да изясни към кое лице преминава наследственото имущество, доколкото съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, т.е. след изразена воля за това. За разлика от типичните охранителни производства, които по дефиниция са едностранни, в производството по чл. 51 ЗН участва не само молителят, но и наследникът, който е призован към наследяване. След като в случая призования наследник не се е явил в определения от съда срок и не е заявил дали приема или се отказва от наследството, на основание чл. 51, ал. 2 ЗН той е изгубил правото да приеме наследството. Юридическият факт, от който настъпва загубата на правото на лицето да наследи, е бездействието му в определения от съда срок, а не самото последващо вписване, което няма конститутивно, а оповестително действие, поради което неизвършването му не може да се вмени във вреда на заинтересованото лице и да обуслови запазване на вече изгубеното по силата на чл. 51, ал. 2 от ЗН право да наследи. Неправилно съдът е приел, че Я. Е. К. е приел с конклудентни действия наследството на родителите си, тъй като е продължил да живее в ипотекирания имот след тяхната смърт. Съгласно Чл. 49,ал. 2 от ЗН приемане на наследство може да има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Тези действия следва да бъдат такива, каквито той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя, т.е. да са от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки наследник, т.е. притежател на наследственото имущество, в който смисъл е Определение №1527/29.03.2024г. по гр. д. №3093/2023г. на ВКС. В случая няма събрани данни, че Я. Е. К. извършва действия, които предполагат несъмнено намерение за приемане на наследството.

Ползването на обикновената покъщина само по себе си не представлява приемане на наследство (Решение №535/02.09.2011г. по гр. д. №92/2010г. на ВКС). Действия, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото,събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до три години и др., са действия на обикновено управление, в който смисъл е ТР № 91 от 1.Х.1974 г., ОСГК на ВС. В тази връзка в жалбата се твърди, че не следва да се приема, че Я. Е. К. е приел наследството на починалия кредитополучател Е. А. К..Моли да бъде отменено обжалваното определение и бъде постановен съдебен акт за назначаване на управител на наследството на Е. А. К., ЕГН ********** на основание чл. 59 от ЗН, която функция да поеме адвокат посочен от АК - Смолян, при посочен от нея адвокатски хонорар.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят „Банка ***“ АД е сезирал районния съд с молба по чл.59 от ЗН за назначаване на управител на наследството на кредитополучателя по договор за ипотечен кредит от 2

08.10.2007г. Е. А. К., починал на 09.08.2011г.

От представения по делото Договор за ипотечен кредит от 08.10.2007г. се установява, че кредиторът „Банка ***“ ЕАД е отпуснал на кредитополучателите Е. А. К. и съпругата му К.Я. К.а потечен кредит в размер на 40 000 лева със срок на изплащане от 300 месеца от датата на усвояване. За обезпечаване на кредита кредитополучателите Е. А. К. и съпругата му К.Я. К.а са учредили договорна ипотека с нот.акт № № 27,том V,рег.№ ****, дело № ***/18.10.2007г. върху следния недвижим имот тяхна собственост, а именно жилище с идентификатор *** с адрес гр.Смолян, ***, находящо се на първи етаж от триетажна жилищна сграда, построена на основание ОПК в ПИ с *** с площ от 366 кв.м., представляващ УПИ ІV1153 в кв.188 по ЗРП на гр.Смолян. Ипотеката е надлежно вписана вх.рег.№ 3953/18.10.2007г. ,Акт № ***,том І, дело № 3264/2007г.По молба на Банката от 11.10.2017г. ипотеката е подновена с вписване вх.рег.2319/11.10.2017г., Акт № **,том ІІІ, дело № 653/2017г.

От представеното удостоверение за наследници на К.Я. К.а изх.№

ГРАО004131/01.11.2021г. се установява, че е починала на 16.12.2007г.,като е оставила за свои наследници- съпруг Е. А. К. е починал на 09.08.2011г. , като е оставил за свои наследници 4 деца,а именно : 1.А. Е.а К.-дъщеря, 2.С. Е. К.-син, 3.Н. Е. К.-син, починал на 14.03.2019г. ,като не е оставил наследници и 4.Я. Е. К.-син.

От съдебно удостоверение изх.№ 1095/15.08.2011г., издадено от Районен съд-Смолян се установява, че А. Е.а К. и С. Е. К. са се отказали от наследството на покойния си баща Е. А. К., починал на 09.08.2011г., като отказът им е вписан в особената книга на съда под № 12/15.08.2011г.

По молба на „Банка ***“ ЕАД по реда на чл.51 от ЗН е образувано гр.д.№ 917/2018г. по описа на Районен съд-Смолян, като са призовани наследниците на Е. А. К. Н. Е. К. и Я. Е. К. да заявят дали приемат или се отказват от наследството на баща си и майка си. От представения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2018г. се установява, че от Я. Е. К. не се явява и до момента на заседанието не е постъпило заявление дали приема или се отказва от наследството, а наследникът Н. Е. К. не може да бъде открит на адреса му в гр.Б., като призовката му е върната в цялост. Предвид на това съдът е прекратил производството по гр.д.№ 917/2018г.

След направена служебна справка се установява, че определението не е обжалвано от Банката и е влязло в законна сила. Следователно след като производството по делото е прекратено неявяването на наследника Я. Е. К. в указания му от съда срок за да заяви дали приема или се отказва от наследството е без значение след като съдът не се е произнесъл по същество на подадената от Банката молба по реда на чл.51 от ЗН, че наследникът е изгубил правото да приеме наследството, а е прекратил производството по делото и определението за прекратяване е влязло в сила, като необжалвано. С оглед на това неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно съдът е приел, че наследникът Я. Е. К. не е изгубил правото си за приеме наследството, оставено от баща му.

Правилно районният съд е приел, че наследството е прието от Я. Е. К. с конклудентни действия, тъй като от направената справка в ЕИСС за поС.ен и настоящ адрес се установява, че той е регистриран на същия адрес на ипотекирания имот, а именно: гр.Смолян, ул.“С.“ № 64, като настоящ на 29.07.1997г. и като поС.ен на 25.07.2001г. На този адрес е получил и призовката за съдебно заседание по посоченото гр.д.№ 917/2018г. След като Я. Е. К. е останал единствен наследник след отказа от наследство на наследниците А. Е.а К. и С. Е. К. и след смъртта на наследника Н. Е. К., и след като е продължил да живее в наследствения имот вече 15 години след 3 смъртта на баща си, поддържал го е, плащал е битови сметки и данъци, то тези действия несъмнено сочат на намерението му да приеме наследството. Затова неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно районният съд е приел, че Я. Е. К. е приел наследството с конклудентни действия.

След като наследникът живее в имота 15 години след смъртта на баща си и е поел управлението му неоснователно е възражението, че ползването само на покъщнината не означава приемане на наследството.

Следователно искането на Банката да бъде назначен управител на наследството оставено от кредитополучателя Е. А. К. е неоснователно и правилно районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.59,ал.1 от ЗН, поради което кто правилен съдебният му акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 493/29.07.2026г., постановено по гр.д.№ 1692/2025г. по описа на Районен съд-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4