Решение № 196 от 17.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 196

12.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000188 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е отхвърлен предявен от „Велде България” АД против „ВиК-Стенето” ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на 41 460.35 лева – недължимо платена цена на услуги – разликата между стойността на услугата по фактури с №№ 38888/30.08.2013 година, 40482/29.11.2013 година и 39880/31.10.2013 година и стойността на услугата за същите количества и степени на замърсеност, определени според цените по чл. 23 от Договор от 1.08.2005 година, както и за законна лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

С посоченото решение „Велде България” АД е осъдено да заплати на „ВиК-Стенето” ЕООД сумата 12 115.36 – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 237/26.05.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч е изменено Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч в частта за разноските, като е намален размера на дължимите такива от „Велде България“ АД в полза на „ВиК-Стенето“ ЕООД от 12 115.36 лева на 10 821.59 лева.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Е. Д. – пълномощник на „Велде България” АД, против Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че крайните правни изводи на първостепенния съд са неправилни – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, обусловили постановяването на неправилно и необосновано решение. Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател счита, че в отношенията между страните не намира приложение Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги от 2006 година. Изразява становище, че цитираната наредба урежда отношенията само между В и К операторите и Комисията по енергийно и водно регулиране“, по аргументи, изложени в жалбата. Възразява срещу заключението на Окръжен съд Ловеч, че представените от „ВиК-Стенето“ ЕООД Общи условия от 2006 година се прилагат в отношенията между страните, съответно че са влезли в сила – не е доказано да са публикувани в местен и централен ежедневник, както и на интернет страницата на В и К оператора. Пълномощникът на „Велде България” АД изтъква, че при сключване на договора дружеството-ответник не е предало на юридическото лицежалбоподател общите условия, поради което няма как същите да породят действие между страните. Счита, че процесните отношения между страните следва да се уреждат от индивидуалния договор, сключен на 1.08.2005 година, а не при общи условия, по подробно изложени в жалбата съображения. Първостепенният съд неправилно е приел, че „ВиКСтенето“ ЕООД има право едностранно да измени цените по договора за процесния период на основание чл. 24 от договора, като приложи директно утвърдените от Комисията за енергийно и водно регулиране с Решение № Ц-12/26.02.2013 години цени за услугите – липсвало волеизявление от страна на община Троян за съгласуване на изменението на цените по договора. Съставът на Окръжен съд Ловеч не е обсъдил и не се е произнесъл по всички твърдения на „Велде България” АД. Процесуалният представител на дружествотожалбоподател се е позовал и на решение на Върховния касационен съд, постановено по сходен случай между същите страни и с идентичен предмет, но за различен период.

Върховният касационен съд е осъдил „ВиК-Стенето” ЕООД да заплати на „Велде България” АД (с предишно фирмено наименование „Лесопласт” АД) на основание чл. 55, ал. 1. предложение първо от Закона за задълженията и договорите сумата 186 983.09 лева – недължимо платена, представляваща разлика между дължимо и фактурирано задължение за плащане на извършена услуга по Договор от 01.08.2005 година за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води за времето от месец юни 2009 година до месец април 2011 година. Пълномощникът на „Велде България” АД счита, че дори само на това основание решението е неправилно и следва да се отмени.

Направено е искане да се отмени Решение № 1/3.01.2020 година по т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията на „Велде България” АД против „ВиК-Стенето” ЕООД, в полза на „Велде България” АД да се присъдят направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат А. К. и адвокат Н. М. – процесуални представители на „ВиК-Стенето” ЕООД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на „ВиКСтенето” ЕООД е оспорил въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по две искови молби, депозирани от „Велде България“ АД против „ВиК-Стенето“ ЕООД, с които са предявени искове по чл. 55. ал 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите – с първата (вх. № 5137/8.08.2016 година на Районен съд Троян) се претендира заплащане на сумата 20 887.20 лева, а с другата (вх. № 5138/8.08.2016 година на Районен съд Троян) се иска заплащане на сумата 20 573.15 лева. Първоначално е сезиран Районен съд Троян, пред който по всяка от исковите молби са образувани отделни дела – гр. дело № 597/2016 година и гр. дело № 598/2016 година.

В срока по чл. 131 от ГПК по всяко от делата са постъпили писмени отговори от ответника „ВиК-Стенето“ ЕООД, в които са изложени съображения за неоснователност на предявените искове.

С Определение № 457/20.10.2016 година по гр. дело № 597/2016 година на Районен съд Троян на основание чл. 213 ГПК е присъединено гр. д. № 598/2016 година на Районен съд Троян към гр. дело № 597/2016 година по описа на Районен съд Троян. С посоченото определение последното е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Ловеч. С Определение № 835/14.12.2016 година по в. ч. гр. д. № 562/2016 година на Окръжен съд Ловеч е отменено Определение № 457/20.10.2016 година по гр. дело № 597/2016 година на Районен съд Троян в частта за прекратяване на производството, делото е върнато на Районен съд Троян за продължаване на съдопроизводствените действия. С Решение № 125/24.04.2017 година, постановено по гр. дело № 597/2016 година на Районен съд Троян, „ВиК-Стенето“ ЕООД е осъдено да заплати на „Велде България“ АД претендирайте суми. С Решение № 189/20.10.2017 година по в. гр. дело № 342/2017 година на Окръжен съд Ловеч е отменено Решение № 125/24.04.2017 година на Районен съд Троян и е постановено друго, с което са отхвърлени претенциите. Решението е обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България. С Решение № 108/12.07.2019 година по т. д. № 2033/2018 година на Върховен касационен съд на Република България е обезсилено Решение № 189/20.10.2017 година по в. гр. д. № 342/2017 година на Окръжен съд Ловеч и 3 делото е изпратено на Окръжен съд Ловеч за разглеждане като първа инстанция от друг състав на предявения от „Велде България“ АД против „ВиК-Стенето“ ЕООД иск за сумата от 41 460.35 лева, претендирана като недължимо платена цена за услуги по фактури №№ 38888/30.08.2013 година, 40482/29.11.2013 година и 39880/31.10.2013 година, издадени във връзка с Договор от 1.08.2005 година.

В изпълнение на Решение № 108/12.07.2019 година по т. дело № 2033/2018 година на Върховен касационен съд на Република България е образувано т. д. № 79/2019 година на Окръжен съд Ловеч.

В исковата молба се излага, че между „ВиК-Стенето“ ЕООД и „Велде България“ АД (с предишно фирмено наименование „Лесопласт“ АД) е сключен Договор от 1.08.2005 година за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води. Договорът е безсрочен – подписан е в изпълнение на изискванията на специалната секторна правна уредба – Наредба № 7 от 14 ноември 2000 година за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (Наредба № 7). Представителят на „Велде България“ АД твърди, че производствените отпадъчни води се заустват само въз основа на писмен договор, сключен между лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място и/или селищната пречиствателна станция, и абоната. В договора е предвидено за пречистването на отпадъчните му води „Велде България“ АД да заплаща на „ВиК-Стенето“ ЕООД цена за кубичен метър, определена в зависимост от степента на замърсеност при четири такива степени, а именно: при първа степен – 0.30 лева/м3 без данък върху добавената стойност; при втора степен 9 0.45 лева/м 3 без данък върху добавената стойност; при трета степен – 0.60 лева/м 3 без данък върху добавената стойност; при четвърта степен – 0.75 лева/м3 без данък върху добавената стойност (чл. 23 договора). Замърсеността на отпадъчните води на „Велде България“ АД, съответно степента на замърсеност се определят едностранно от „ВиК-Стенето“ ЕООД (чл.

17 и чл. 18 от договора). При правилно определената степен на замърсеност, но с прилагане на по-високи единични цени от дължимите по договора, „ВиК-Стенето“ ЕООД неправилно определило цената на услугата за пречистване на отпадните води при издаването на процесните фактури. Разликата между неправилно начислената цена по всяка фактура и действително дължимата такава за съответния период е както следва: 15 387.20 лева по Фактура № 38888/30.082013 година, 14 439.15 лева по Фактура № 40482/29.11.2013 година и 11 634 лева по Фактура № 39880/31.10.2013 година или общо 41 460.35 лева. „Велде България“ АД писмено възразило пред „ВиК-Стенето“ ЕООД срещу начисляването на цените за услугите в по-висок размер. В изпълнение на задължението си по чл. 27, ал. 2 от договора „Велде България“ АД заплатило сумите по фактурите и поискало от „ВиКСтенето“ ЕООД връщане на разликите по всяка от фактурите или общо 41 460.35 лева, за които претендира, че са платени без основание, но дружеството-ответник отказало да ги възстанови.

4

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ВиК-Стенето“ ЕООД да заплати на „Велде България“ АД сумата 41 460.35 лева, претендирана като общ размер на недължимо платена цена на услуги по фактури с №№ 38888/30.08.2013 година (15 387.20 лева), 40482/29.11.2013 година (14 439.15 лева) и 39880/31.10.2013 година (11 634 лева), издадени във връзка с Договор от 1.08.2005 година.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от „ВиК-Стенето” ЕООД, с който се оспорва претенцията.

Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат Е. Д. – пълномощник на „Велде България” АД, с която се правят възражения, допълнения и пояснения на първоначалната искова молба – за непрекратяване на договора между страните; нищожност на чл. 31 от договора поради противоречие със закона и добрите нрави; липса на документална установеност на замърсяване на отвежданите води и на степените на замърсеност, при която са начислени цените по фактурите; липса на действащи общи условия, по които „ВиК-Стенето“ ЕООД е фактурирало количествата пречистена вода; отсъствие на основанието по чл. 24 от договора за неговото изменение; неосъществяване на фактическия състав по чл. 61, ал. 1 Закона за задълженията и договорите, на който се позовава представителят на „ВиК-Стенето“ ЕООД.

Депозиран е отговор на допълнителната искова молба от „ВиК- Стенето” ЕООД, с който се оспорват доводите на пълномощника на „Велде България” АД.

Разпечатката съдържа 38 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c87a4227-9632-4ef8-9ce7-f18a2ea1cf6f