Решение № 112 от 26.04.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Димитровград, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610101693 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание по чл.34 от ГПК – за делба на недвижим имот, както и иск по чл.31 ал.2 от ЗС – за плащане на обезщетение от съсобственик за лично ползване на съсобствена вещ на съсобственик, който е лишен от това ползване.

Ищецът З. И. А. поддържа в искова молба, че с ответника Г. Д. К. са съсобственици на по ½ ид.ч. от ПИ находящ се в гр.***, съставляващ имот с кадастрален №213 в УПИ VII, отреден за „Зеленина“, в квартал 11 по кадастралния и регулационен план на ** одобрен със Заповед № 1830/1993г., с площ за поземления имот от 908.75 кв.м., /909.00 кв.м. по скица №1420/16.10.2025 година на Община Димитровград/, с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с построените в същия имот Жилищна сграда /къща/ с декларирана РЗП от 64 кв.м., Второстепенна сграда- салма, с обща декларирана застроена площ от 30 кв.м., Гараж, със застроена площ от 20 кв.м. , при съседи за имота: ПИ 212, ПИ 511 и улица. Посочва, че този имот придобила заедно с бившия си съпруг *** в режим на СИО с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10, том 2, peг.№ 2648, дело №180 от 2015г. на нотариус *** на НК. С решение №32 от 21.01.2022г. по гр.д.№1690 за 2021г. на РС-Разград, бил прекратен сключения граждански брак между ищеца и *** А.. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №116, том 3, peг.

№4701, дело №472/2024г. *** прехвърлил на ответника Г. Д. К. своята ½ ид.ч. от процесния имот.

Заявява, че като съсобственик била лишена от възможността да ползва имота съобразно дела си. Неползващият съсобственик можел да поиска заплащане на обезщетение поради лишаване от ползването. Предявява претенция ответницата да й заплаща ежемесечен наем в размер на 200 лева, считано от завеждане на исковата молба. Твърди, че съсобствениците не можели доброволно да поделят процесния имот, поради което иска 1 съдът да постанови решение, с което допусне до делба описания в исковата молба недвижим имот при квоти по ½ за всяка от страните, както и да извърши делба между тях.

Ответникът Г. Д. К. депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск за делба е допустим и частично основателен. Не оспорва, че страните са съсобственици при равни дялове на посочения в исковата молба имот. Оспорва искането за заплащане на наем на ищеца, като неоснователно и недоказано. Заявява, че по делото не са били представени доказателства, че на ищеца се пречи да ползва имота, съобразно нейната идеална част. З. А. живеела в гр.**, област Разград, като имало и данни, че работи в чужбина. Поради това и доколкото съделителите имА. равни квоти от имота, счита, че не дължи плащане за ползване на общата вещ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения от ищеца препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10, том II, рег.№2648, дело №180/2015г., съставен от нотариус *** са продА. на *** свой собствен поземлен имот, находящ се в ** община Димитровград, ул.“***, съставляващ имот с кадастрален №213, в УПИ №VII, , отреден за зеленина, в кв.11 по кадастралния и регулационен план на ** одобрен със Заповед №1830/1993, с площ на поземления имот и съдържание в УПИ от 908,75 кв.м., съгласно Скица на имота №283/16.03.2015г. на община Димитровград, а по нотариален акт с площ от 675 кв.м. с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия с начин на трайно ползванениско застрояване, ведно с построената в същия имот Жилищна сграда /къща/ с РЗП 64 кв.м. и второстепенна сграда-Салма с обща застроена площ от 30 кв.м., при съседи на имота: ПИ 212, ПИ 511 и улица.

Съгласно проиетия като доказателство по делото препис от Решение №32/21.01.2022г. по гр.д.№1690/2021г. на РС-Разград, съдът е прекратил брака, сключен между *** и З. И. А., сключен в гр.**, обл.Разград на 19.07.1987г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на основание чл.49 от СК.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №116, том 3, рег.№4701, дело 472/2024г., съставен от нотариус ** на 04.07.2024г. Г.

Д. К. , като пълномощник на ХА.м ** А. прехвърлила на себе си собствената на *** ½ ид.ч. от ПИ, находящ се в ** община Димитровград, ул.“***, съставляващ имот с кадастрален №213 в урегулиран ПИ VII, отреден за „Зеленина“, в кв.11 по кадастралния и регулационен план на ** одобрен със Заповед №1830/1993г. с площ на ПИ и съдържание в УПИ от 908,75 кв.м., с трайно предназначение на имота: урбанизирана територия с начин на трайно ползване- ниско застрояване, ведно с построената в същия имот Жилищна сграда /къща/ с РЗП 64 кв.м. и второстепенна сграда-Салма с обща застроена площ от 30 кв.м., при съседи на имота: ПИ 215, ПИ 511 и улица, срещу задължението на Г. Д. К. да поеме грижите и издръжката на прехвърлителя до края на живота му. .

Съгласно представеното от ищеца Удостоверение за данъчна оценка, издадено от община Димитровград на 16.10.2025г. на З. И. А., процесният имот представлява Земя с площ от 908,75 кв.м. и данъчна оценка 3282,40 лева, Жилище на един етаж с площ от 64 кв.м. и данъчна оценка 3061,10 лева, Гараж с площ от 20 кв.м. и данъчна оценка837 лева, Второстепенна сграда с площ 30 кв.м. и данъчна оценка 339,80 лева. Данъчната оценка върху целия гореописан недвижим имот е 7520,30 лева. Съсобственици на имота при равни дялове от ½ ид.ч. са З. И. А. и Г. Д. К..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни 2 изводи:

Безспорно установено е, че З. И. А. и *** са сключили гражданки брак на 19.07.1987г. в гр.**, обл.Разград, като този брак е бил прекратен с Решение №32/21.01.2022г. по гр.д.1690/2021г. на РС-Разград, в сила на 22.02.2022г. Няма спор и относно това, че през време на бака си с ищеца, *** на 08.04.2015г. е закупил процесния недвижим имот в ** ведно с изградените в него постройки, като същия имот е придобил в режим на СИО със съпругата си. На последно място, по делото не се спори, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на 04.07.2024г. *** е прехвърлил своята ½ ид.ч. от процесния имот на ответника Г. Д. К., срещу задължението й да поеме грижите и издръжката за прехвърлителя до края на живота му.

Спорно по делото е дължи ли ответника обезщетение на ищеца за това, че я е лишила от възможността да ползва имота съобразно дела си от него.

Настоящото производство е образувано във връзка с предявен от страна на З. И. А. иск за делба на горепосочения съсобствен поземлен имот и изградените в него постройки против Г. Д. К..

Предвид разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на веща. В настоящия случай, не са нА.це пречки ищецът да поиска делба на съсобствения на страните имот.

Ответникът по делото не оспорва иска за делба, нито посочените от ищеца квоти, които се полагат на всяка от страните, като също желае те да бъдат поделени.

Доколкото процесния имот е придобит по време на брака в режим на СИО, то след прекратяването му всеки от съпрузите получава по ½ ид.ч. от него.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, на 04.07.2024г. *** е прехвърлил своята ½ ид.ч. от процесния имот на ответника Г.

Д. К., срещу задължението й да поеме грижите и издръжката за прехвърлителя до края на живота му. По този начин собственик на идеалната му част от имота е станала ответника по делото Г. Д. К..

С оглед на гореизложеното съдът счита, че предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.341 от ГПК вр.чл.34 от ЗС е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се допусне делба между страните на процесния поземлен имот, ведно с изградените в него постройки при квоти: ½ ид.ч. за З. И. А. и ½ ид.ч. за Г. Д. К..

На следващо място, предявения от ищеца иск с правно основание чл.31 ал.2 от СК съдът намира за неоснователен.

Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останА.те съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да събират добиви и плодове.

Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато 3 неползващия съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик, но въпреки това той или член на семейството му продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои лични или на семейството си потребности, без да зачита конкурентните права на другия съсобственик. Втора хипотеза за основателност на иска по чл.31 ал.2 от ЗС би била нА.це, ако съсобственик или член на неговото семейство не си служи пряко или непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска другия съсобственик да си служи с нея, например като държи ключа.

В този смисъл, забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на правилото за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато другия съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Едва при нА.чие на такава хипотеза, лишения от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик, има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение.

В настоящия случай, с исковата молба ищецът въобще не посочва по какъв начин е била лишена от ответника да ползва имота съобразно дела си. Не твърди и че въпросния имот се използва от ответника или от член на семейството й, нито, че тя е искала достъп до него и такъв й е бил отказан от страна на Г. Д. К..

В отговора на исковата молба ответникът изрично възразява срещу така предявения иск, като заявява, че на ищеца не се пречи да ползва имота, съобразно нейната идеална част.

Посочва, че З. И. А. има постоянен и настоящ адрес в гр.**, област Разград, като нА.це имало данни, че тя работи в чужбина.

Въпреки, че с определението си по чл.140 от ГПК съдът е указал на ищеца доказателствената тежест по така предявения иск по чл.31 ал.2 от ЗС, до приключване на устните състезания тя не ангажира никакви доказателства за това, че ответника й пречи и я лишава от възможността да ползва съсобствения им недвижим имот. Напротив- с Молбастановище от 30.03.2026г., пълномощникът на ищеца изрично заявява, че желае съдът да постанови съдебен акт, с който да допусне делба на описания в исковата молба недвижими имот при квоти от ½ ид.ч. за всяка от страните, като не сочи поддържа ли иска по чл.31 ал.2 от ЗС, нито представя доказателства в подкрепа на същия, съобразно направените от ответника възражения и дадените от съда указания.

Предвид изложеното, съдът намира, че така предявения от ищеца иск за осъждане на ответника на основание чл.31 ал.2 от ЗС да му заплаща обезщетение в размер на наем от 200 лева месечно е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че с оглед характера на производството за делба-първа фаза не следва да пресъжда разноски с настоящото решение, като това ще бъде направено с решението за извършване на делбата.

4

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между З. И. А., с ЕГН **********, от гр.**, обл.Разград, *** и Г. Д. К., с ЕГН **********, от гр.***, със съдебен адрес в гр.*** адв.Р. С.

С., на следния недвижим имот: