Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 520 от 05.11.2020, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1438/2020
Вид
Решение № 520
Подписан
05.11.2020
В сила
25.11.2020
Състав
ЕМИЛ БОБЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 257, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

Номер 520

05.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Велико Търново

XIV състав

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

ЕМИЛ БОБЕВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20204110201438 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. З. П. с ЕГН **********, от *******, против наказателно постановление № 2020-1739-01-0013 от 05.08.2020 год., издадено от В.Р. в качеството му на ВПД Началник РУ – В. Търново, с което за извършено от П. административно нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева. В жалбата си П. излага доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, поради което моли пълната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не представя никакви допълнителни мотиви и доказателства.

Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, се представлява от Началника на управлението В.Р..

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.06.2020 год. около 21.10 ч. екип от служители на РУ - В.

1

Търново в състав полицай Д. М. Х. и полицай Б. М. Б. са изпълнявали патрулно-постова служба в центъра на гр. В. Търново. При извършване обход по ул. „Бачо Киро“, под кино „Искра“ полицейските служители забелязали пешеходец - млад мъж, който нарушил ЗДвП пресичайки не на пешеходна пътека. Контролните органи спрели до него патрулния автомобил и след като му се представили му поискали документ за самоличност. Същият заявил, че не носи в себе си такъв и не може да представи такъв документ, тъй като отивал да тренира в парк „Дружба“. Мъжът попитал каква е причината да му бъде извършена проверка, при което полицейските служители му обяснили, че една от причините е извършеното от него нарушение - пресичането не на пешеходна пътека, при което лицето се изсмяло. На лицето било разпоредено да издиктува личните си данни, за да бъде установена неговата самоличност и съответно да бъде взето отношение за извършените от него нарушения по ЗДвП и ЗБЛД. В този момент лицето започнало бавно да се оттегля от патрулния автомобил, при което му било разпоредено устно да спре и да остане на място. След издаденото разпореждане лицето побягнало в посока кръстовище ул. „Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“ към входа на кино „Искра“. В този момент св. Х. се намирал извън патрулния автомобил и издал устно полицейско разпореждане с думите - "Стой, полиция, остани на място!", но лицето не спряло. Незабавно двамата полицейски служители последвали лицето, което продължавало да бяга, но било застигнато и установено пред входа на заведение „Актьорите“, което се намира непосредствено до кино „Искра“. След като полицейските служители застигнали лицето и правейки опит да го задържат, същият оказал съпротива лягайки на земята и прибирайки ръцете си към тялото, правейки опит да не допусне поставянето на белезници. Няколкократно му било разпоредено да преустанови тези си действия, но лицето продължавало да оказва яростна съпротива и да не допуска поставянето на белезници. След поставянето на белезниците, служителите докладвали на ОДЧ и лицето било отведено в РУ Велико Търново. В РУ било установено, че лицето е жалбоподателя И. З. П. с ЕГН **********.

При така установеното св. Б. Б. в присъствието на колегата си Делян Х. и в присъствието на самия П., съставил на последния АУАН за извършено от него нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. АУАН е бил връчен по съответния 2 ред на П., който го подписал доброволно, като дори заявил пред полицейските служители, че е осъзнал грешката си и се извинил за действията си.

По случая е било образувано БП № ЗМ-453/2020 год. по описа на РУ В. Търново (прокурорска преписка № 1745/2020 год. на ВТРП). С Постановление от 30.06.2020 год. прокурор от ВМТРП е прекратил наказателното производство по посоченото БП № ЗМ-453/2020 год. по описа на РУ - В. Търново на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като е приел, че П. е извършил деянието от обективна и субективна страна, но с оглед настъпилите малозначителни обществено опасни последици, същото не осъществява състава на извършено престъпление, а на извършено административно нарушение. Това постановление е било изпратено на Началник на РУ - В. Търново за преценка и реализиране на административно-наказателната отговорност на П..

На 05.08.20202 год. ВПД Началника на РУ - В. Търново, вземайки предвид горепосоченото постановление на ВТРП, е издал и процесното НП № 2020-1739-01-0013 против И. З. П. с ЕГН **********, от *******, затова, че на 19.06.20202 год. около 21.10 ч. в гр. В. Търново, кръстовище м-у ул.

"Рафаил Попов" и ул. "Бачо Киро", при извършване на полицейска проверка П. не изпълнява устно полицейско разпореждане: "Стой,полиция! Остани на място!", прави опит да напусне мястото на проверката, с които си действия осуетява и умишлено пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба, с което е нарушел чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 53 он ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложил на П. административно наказание "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева. НП е било връчено лично на П. на 14.09.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. М. Х. и свидетеля при установяване н нарушението, съставяне и връчване на АУАН – Б. М. Б. . Същите поддържат напълно описаната в НП фактическа обстановка, като и двамата свидетели твърдят, че П. не е изпълнил многократно отправяни му устни полицейски разпореждания да спре и да остане на място, като същия е оказал и съпротива 3 и не е изпълнил разпорежданията на полиц3йските органи да преустанови тези си действия на съпротива. Съдът кредитира с доверие показанията им, тъй като се излагат логично, последователно, без противоречия помежду си, което е индиция за обективно, правдиво и добросъвестно възпроизвеждане на възприятията им. Същите ведно с останалите доказателствени материали са убедителна основа за извод, че отразените в обстоятелствената част на процесното НП фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на процесното НП.

Същото е издадено от наказващия орган след като е взето предвид постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство, образувано по същия повод (както е отбелязано и в самото НП).

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства дават основание за несъмнен извод, че елементите от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя административно нарушение са установени и доказани. Въз основа на тях съдът приема, че при описаните обстоятелства И.

П. е нарушил предписанието в нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е изпълнил даденото му устно разпореждане в изпълнение на възложените на полицейските служители функции, което е задължително за изпълнение.

Доказан е и субективният елемент от състава – вината, която се извлича от поведението на нарушителя, установено чрез гласните и писмените доказателства по делото – упорито е демонстрирал отказ да се подчини, което е мотивирало свидетелите Х. и Б. да употребят помощни средства за принуда (поставяне на белезници).

Така мотивиран, съдебният състав приема, че съставът на вмененото административно нарушение действително е осъществен, поради което законосъобразно и обосновано

П. е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

4

При конкретните обстоятелства на казуса нарушението не може да се квалифицира като маловажно. Установено е поведение на жалбоподателя, демонстриращо липса на респект и уважение към органите, призвани да пазят реда, и явна необвързаност от разпорежданията им, предвид отказа да ги изпълни. По същите съображения няма и основания за квалифициране на нарушението по по-лекия състав на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. Определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в пределите, предвидени от Закона за извършеното нарушение.

Съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган не е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното НП. Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Ето защо съдът счита, че административно-наказващият орган при определяне размера на наказанието глоба е взел предвид тежестта на нарушението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е определил справедливо наказание в рамките на предвиденото в закона и то близо до минималния размер. В този смисъл се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя изложени в жалбата в тази насока.

Съдът счита за неоснователни доводите, изложени от И. П. в жалбата му, че в посоченото в НП постановление на ВТРП се сочи, че конкретното "престъпление" не притежава характеристиката на обществена опасност, която по степен да е по-висока от тази на аналогичното деяние по чл. 175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП, за да бъде престъпно. Именно тъй като представителя на прокуратурата е приел, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, то същото не съставлява престъпление, но изрично е посочил в постановлението, че установеното по делото сочи за административно нарушение, поради което е изпратил материалите по преписката на началника на РУ - В. Търново за реализиране на административно-наказателната отговорност на П..

Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на 5 издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което да водят до порочност на същото и отмяната му на това основание.

От процесуална гледна точка издаденото Наказателно постановление е законосъобразно - съставено е в законоустановения срок и притежаващо необходимите реквизити - чл.57 от ЗАНН. С НП е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. Същото е наложено на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. За констатираното нарушение – неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и предвижда глоба от 100 до 500 лв. При налагане на административното наказание за конкретното нарушение АНО се е позовал именно на тази норма, като е определил наказание в границите посочени по-горе, при това близо до минимален размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в пределите, предвидени от Закона за извършеното нарушение.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020-1739-01-0013 от 05.08.2020 год., издадено от В.Р. в качеството му на ВПД Началник РУ – В.

Търново, с което за извършено от И. З. П. с ЕГН **********, от ******* административно нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.