Решение № 154 от 07.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. С.З., 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20265530200205 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на И. С. С. от гр. С.З. против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба *** № *** на ОД на МВР - С.З., с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, равнени на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 точка 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се твърди, че атакувания електронен фиш /ЕФ/ е незаконосъобразен. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени същия.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата.

Моли за отмяна на процесния електронен фиш.

Въззиваемата страна е редовно призована, не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди ЕФ.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна – 1 санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

ЕФ е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № *** от *** год. /лист 16 от делото/ съобразно разпоредбата на чл.189 ал.4 изречение трето от ЗДвП („Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”).

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба *** № *** от ОД МВР С.З. /по образеца не е необходимо полагане на дата на съставяне на електронния фиш/, за констатирано административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че на *** г., в 15:27 часа, в oбл. С.З., гр. С.З., по ул.*** до блок ***, е заснето управление на лек автомобил, марка „***“, с регистрационен номер № ***, в посока запад, при ограничение от 50 км./ч. в населено място, заснето с АТСС (ARH CAM S1), със скорост 65 km/h (след отчетен километров толеранс от 3 km/h), при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 15 km/h) е заснето с автоматизирано техническо средство № ***.

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („За нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система..на собственика се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение…”), във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“), за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в населено място за всички видове превозни средства (с изключение на пътните превозни средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е съответно 45 km/h и 40 km/h).

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът, съответно вписания ползвател се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая автомобилът, при управлението на който е било извършеното 2 нарушението, не е собственост на жалбоподателя, а на търговско дружество ЕАД „К. БГ“ ЕАД /лист 12 от делото/. Жалбоподателят е управител и представляващ посоченото юридическо лице.

По делото се установява, че при извършване на заснемане на нарушението са спазени нормативните изисквания. По делото са представени и съответните писмени удостоверения /лист 13 и 14/, които удостоверяват годността на техническото средство, с което е заснето нарушението.

Съгласно чл.165 ал.2 т.7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № *** от *** год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на конкретното нарушение се установява от представените снимков материал /лист 9/ и протокол № *** за използване на процесното автоматизирано техническо средство или система /лист 15 от делото/.

В конкретния случай става въпрос за нормативно установено ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h, нарушението на което ограничение е било установено по описания по-горе начин. Нарушението е извършено на *** г. в 15:27 часа, като от снимковия материал е видно, че скоростта, с която е бил управляван процесният лек автомобил, е била 68 km/h /л.9 от делото/, което при отчетен толеранс от 3 km/h прави 65 km/h, съответно – превишаването на ограниченото е с 15 km/h.

На представения по делото снимков материал достатъчно ясно е изписан номера на заснетото моторно превозно средство.

Сочените възражения в жалбата и в съдебно заседание за забавено, късно връчване на ЕФ, което да обуславя отмяната му, са неоснователни.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

3

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване и връчване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № ***/*** г. по к.а.н.д. № ***/*** г. на Адм. съд - П., Решение № ***/*** г. по к.а.н.д. № ***/2020 г. на Адм. съд - П. и др./. По отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК.

В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на чл.189 ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от датата на извършване/довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този смисъл виж решение № ***/*** г.на Административен съд Пазарджик по канд № ***/*** г.; Решение №***/*** г. на Административен съд София - град по канд № ***/*** г.; Решение № ***/****** г. на Административен съд - София - град по канд № ***/*** г. Решение № ***/****** г. на Административен съд София област по канд № ***/*** г. и други.

4

В случая нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, когато е съставен Електронен фиш въз основа на данните, постъпили в системата от използвани технически средства или системи. Ето защо възраженията на жалбоподателя, че процесният фиш не му е бил връчен когато бил спрян за проверка и му били връчени други предишни съставени му ел.фишове не е основание за отмяна на атакувания акт.

При служебна проверка законосъобразността на ЕФ, съдът констатира следното: Ако се приеме, че жалбоподателят е санкциониран като законен представител на ЮЛ, собственик/ползвател на МПС, каквито са всъщност и данните по делото, то в този случай е налице несъответствие между фактическото описание и юридическото цифрово формулиране на обвинението, тъй като сред разпоредбите, на чието основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя не фигурират чл.189 ал.5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или 2…… В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или…“) във връзка с чл.188 ал.2 от ЗДвП („Когато собственик вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство , с което е извършено нарушението, е юридическо лице и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозносто средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика“/, т.е. ако нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител.

Отделен би бил въпроса, ако в ЕФ бе вписана разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП като основание. Такова отразяване в процесния случай не е налице. Липсата на посочване на чл.188 ал.2 от ЗДвП в ЕФ е процесуално нарушение, тъй като пречи на санкционираното лице да разбере в какво точно качество му се налага глобата – дали като пряк извършител или като представляващ собственика на моторното превозно средство /представляващ юридическото лице /в този смисъл виж решение по канд № ***/*** г. на Адм.съд - С.З. и други/.

ЗДвП прави разграничение между това кой носи отговорност за нарушението: чл.188 ал.1 – се отнася до физически лица /собственикът или лицето, на което е предоставено превозното средство; чл.188 ал.2 – се отнася 5 до юридически лица и сочи, че когато нарушението е извършено с МПС собственост на юридическо лице, наказанието се налага на законния представител на собственика.

В конкретния случай, в издадения ЕФ, липсата на изрично посочване на правната норма по чл.188 ал.2 от ЗДвП в описанието на нарушението при цифровото формулиране на обвинението води до неяснота на субекта на административнонаказателната отговорност. Административнонаказващият орган е длъжен да подведе фактите под точната правна норма, а пропускането на чл.188 ал.2 от ЗДвП представлява липса на реквизит по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДвП /не е посочено ясно нарушената и санкционните разпоредби/ и ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно качество е санкциониран.

По тези съображения, съдът намира, че ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш *** № *** на ОД на МВР - С.З., с който на И. С. С. от град С.З. е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро, равнени на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 точка 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, като незаконосъобразен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд С.З. пред Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.