Разпореждане № 25927 от 25.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25927 гр. С., 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20211110158606 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 417 от ГПК. Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ЕМ. С. П., ЕГН **********, с адрес в ...., чрез процесуалния му представител адв. Р.М., АК – С., със съдебен адрес в гр. С., ... . Заявителят моли да бъде издадена заповед за изпълнение против Р. Б. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ... и с настоящ адрес в ... за сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 558 лв.

(петстотин петдесет и осем лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса. Заявителят моли да бъде допуснато и незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418 ал. 1 от ГПК и издаден изпълнителен лист.

Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от запис на заповед, издаден на 03.05.2019 г., с който длъжникът Р. Б. ТР. се е задължил да заплати на ЕМ. С. П. сумата от 2 900 лв. в срок до 05.08.2019 г.

Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него писмени доказателства, намира искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за допустимо, а по същество – неоснователно, предвид следните съображения:

Заявлението е депозирано от активно легитимирано лице – поемателят по записа на заповед, пред местно и родово компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 1 от ГПК заявлението е подсъдно на районния съд по местожителството или седалището на длъжника, независимо от цената на вземането (чл. 417 от ГПК). Според твърденията в заявлението, данните, съдържащи се в записа на заповед и справката от НБД „Население“, постоянният адрес на Р.Т. е на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Искането е за вземане за парична сума, както регламентира нормата на чл. 410 ал. 1 т.

1 от ГПК, а посоченият в заявлението размер на главницата е равен на сумата, дължима по записа на заповед.

Разгледано по същество, заявлението е неоснователно с оглед следните съображения:

Видно е от съдържанието на записа на заповед, че падежът на задължението по него е определен по три различни начина: до 05.08.2019 г., в срок до три месеца и на 05.08.2019 г.

Падежът на задължението по запис на заповед следва да бъде определен по един от 1 изчерпателно изброените начини, регламентирани в разпоредбата на чл. 486 ал. 1 т. т. 1 до 4 от ТЗ, приложима по отношение на записа на заповед на основание чл. 537 от ТЗ. Според чл. 486 от ТЗ падежът по менителничен ефект може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. Ал. 2 на цитираната норма постановява, че ако падежът е определен по друг начин, ценната книга е нищожна. В процесния запис на заповед падежът е определен по три взаимно изключващи се начина – до три месеца от издаването му, до 05.08.2019 г. и на 05.08.2019 г. Първите два от посочените начини не са всред изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 486 от ТЗ способи за определяне на падежа на задължението по записа на заповед. И четирите точки на цитираната разпоредба регламентират точно определен ден за изпълнение, а не срок, включващ по-дълъг период. Ето защо, съдът счита, че в случая е приложима нормата на чл.

486 ал. 2 от ТЗ и записът на заповед, въз основа на който заявителя претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение е нищожен. Независимо от горното, следва да се има предвид и обстоятелство, че е формулировката на записа на заповед не позволява определянето на точен падеж на задължението на поемателя – дали е на 05.08.2019 г. или по всяко време до изтичането на тримесечния срок от издаването му или до 05.08.2019 г.

Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че заповедното основание – запис на заповед, издаден на 03.05.2019 г. е недействителен, респ. не удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане в полза на заявителя. Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл. 418 ал. 2 изр. първо от ГПК, заявлението по чл. 417 от ГПК се явява неоснователно.

На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в едномесечен срок считано от датата на получаване на препис от настоящето разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на заявлението, инициирало настоящето производство.

По горните съображения съдът счита заявлението за неоснователно, поради което и на основание чл. 413 и чл. 418 ал. 4 от ГПК и чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от ЕМ. С. П., ЕГН **********, с адрес в ...., за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Р. Б. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ... и с настоящ адрес в ... за сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), претендирана на основание запис на заповед, издаден на 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 558 лв.

(петстотин петдесет и осем лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

УКАЗВА на ЕМ. С. П., ЕГН **********, с адрес в ...., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на Р. Б. ТР., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ... и с настоящ адрес в ..., да заплати на заявителя сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), претендирана на основание запис на заповед, издаден на 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, като довнесе държавна такса в размер на 58 лв. (петдесет и осем лева).

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2