Решение № 477 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. С. 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110120865 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника а именно: 8 585,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 810,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 03.10.2024 г., сумата от 9,40 лева – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. до 30.10.2022г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.11.2021г. до 03.10.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65543/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ .., находящ се в гр. С. бул. „А. С.“ №, вх.. ап. било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответникът оспорва ищцовото дружество да е доставило твърдяното количество топлинна енергия в имота и релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните вземания. В отговора на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца относно факта на доставяне на топлинна енергия в имота в посочените количества и на посочената стойност. Посочва, че отчитането на доставената топлинна енергия не е извършено законосъобразно. Допълва, че начислената цена на доставена топлинна енергия за 1 подгряване на вода не отговоря на показанията на водомера, монтиран в имота. Оспорва твърденията на ищеца, че доставянето на топлинна и разпределението в процесната сграда в режима на ЕС са извършени съобразно нормативните изисквания и са основани на годни СТИ. Посочва, че при формиране размера на исковите суми са нарушени нормативните изисквания за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 65543/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено П. И. П. да заплати на ищеца следните суми: сумата 8 585,98 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва за период от 30.10.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 1 810,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021г. до 03.10.2024г.; 9,40 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.09.2021г. до 30.10.2022г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 2,54 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представения и приет като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ от 22.02.1969 г. се установява, че С. И. С. и И.С.С. са придобили правото на собственост върху апартамент №, находящ се в гр. С. бул.

А. С. 137-143.

По делото е представеното писмо изх.№1405-97/27.11.2019г. от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, към което е приложена Декларация по чл. 14 по ЗМДТ, с която И.С.С. е декларирал, че е собственик на следния недвижим имот - апартамент №, находящ се в гр. С. бул. А. С. №, вх. ет..

От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №Р..18.01.2018г. се установява, че лицето И.С.С. е починал на 17.05.2009 г. и е оставил като законни наследници С. И. С., съпруга, и П. И. П., дъщеря.

От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №Р..18.01.2018г. се установява, че лицето С. И. С. е починала на 20.08.2012 г. и е оставил като законен наследник П. И. П..

Представен е протокол от 20.05.2002 г. от Общо събрание на е. с. с адрес гр. С. бул. А.

С. №, вх. А и вх., в който е обективирано взето решение за упълномощаване на С. М. да сключи договор с „ПМУ“ ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство за етажната собственост.

По делото е представен Договор №.. от ..г., сключен между „П.С 98“ ООД и Е. с. с адрес гр. С. бул. А. С. №, с предмет възлагане извършване на услугата топлинно счетоводство.

По делото са приети общи условия на "Т. С. ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „П. И“ ООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „П. И“ ООД. За процесния период по време на отчитането на ФДР не е осигурен достъп до процесния имот, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. По данни на ФДР в имота има 2 три монтирани отоплителни тела, но не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода разходът се изчислява по реда на чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна см. съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 8 551,97 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По делото е приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредита като обоснована, пълна и компетентно изготвена.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - е. с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - е. с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай от приетите като писмени доказателства Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ от 22.02.1969 г., се установява, че С. И. С. и И.С.С. са придобили правото на собственост върху апартамент №, находящ се в гр. С. бул. А. С. 137-143, като в подадената декларация пред данъчните органи И.С.С. е потвърдил качеството си собственик на посочения недвижим имот. Въз основа на представените по делото удостоверения за наследници за лицата С. И. С. и И.С.С. съдът приема, че по силата на настъпило наследствено правоприемство ответникът П. П. е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника или неговия наследодател да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в 3 която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че исковия период ответницата е била собственик на процесния имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .