Решение № 227 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200709 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „К.“ ЕООД, ЕИК: ****, представлявано от С.К. чрез адв.П. Г., с посочен адрес: *****, срещу Наказателно постановление № 874864-F869278/16.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.26 ал.1,т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност с множество съображения, рефериращи и към несъгласие на изложената фактическа обстановка с твърдения,че актосъставителят М. след допускането й във фризьорския салон предприела самоуправни и произволни действия с ФУ, в т.ч. да издава ФКБ за неосъществена услуга, дневен отчет и „куп други операции“. В аспекта на тезата за допуснати съществени процесуални нарушения най-общо се генерализира значението на допуснатото в АУАН и НП несъответствие относно неточно посочената дата на проверката в търговския обект 19.01.2026 г., която в действителност е 22.01.2026 г. Оспорва се и заключението за обективна съставомерност на твърдяното нарушение с развита аргументация относно точния обхват на изискването на чл.26,ал.1,т.7 Наредбата, който се изчерпва с посочване най-общо вида на услугата.

В евентуалност се настоява за приложението на института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН с ползваща тази теза изобилна защитна аргументация.

В открито съдебно заседание „К.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощената адв.Г., която настоява за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В евентуалност излага съждения,рефериращи към приложимост на чл.28 ЗАНН. Моли за присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.41- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 18.02.2026г., а жалбата е депозирана директно в РС-Бургас на 26.02.2026 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „К.“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 22.01.2026 г. в 18.01 ч.проверка в търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – фризьорски салон, находящ се в *****, стопанисван от дружеството, е установено, че в търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП модел “TREMOL S 25”.

В хода на проверката преди легитимация на контролния орган била извършена контролна покупка на 1 бр. фризьорска услуга /измиване-сешоар/, на обща стойност 10 евро, за която покупка бил издаден ФБ №003305/22.01.2026 г., като от прегледа на същия контролният орган констатирал,че издаденият ФКБ не съдържа точно наименование, позволяващо идентифициране на закупената услуга и количество на закупената услуга, съгласно ценоразписа на предлаганите услуги в обекта.

Услугата била отразена единствено с наименование „фризьорска услуга“, на обща стойност 10 евро. За целите на проверката бил отпечатан КЛЕН за дати 11.08.2025 г., 13.10.2025 г., и 22.01.2026г., от който е установено,че в издаваните от дружеството масово ФКБ не се съдържа точно наименование на закупената услуга съгласно ценоразписа на предлаганите в обекта услуги, поради което не може да бъде установена конкретната услуга, което е в разрез с чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/2006г.

Изрично е материализирано в АУАН и в НП,че нарушението е установено на 22.01.2026 г. и обективирано в Протокол за извършена проверка Кд 184, сер.АА №053209/22.01.2026г. на осн. чл.110 ,ал.4,вр.чл.50,ал.1 ДОПК.

Формулиран е правният извод,че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 30.01.2026г. Актът бил предявен на същата дата на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.

26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка Кд 184, сер.АА №053209/22.01.2026г. са обективирани констатации,а именно,че издадената към контролната покупка на услуга ФКБ и от приобщен КЛЕН за дати 11.08.2025 г., 13.10.2025 г., и 22.01.2026г. се установява по еднозначен начин,че в рамките на цялостната си търговска дейност жалбоподателят издава ФКБ със съдържание, несъответстващо на изискуемото съгласно чл. 26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно допускането на съществено процесуално нарушение, относно достоверността на изградените фактически изводи и съответствието им с реалните събития при проверката, относно приложимостта на чл.28 ЗАНН.

2

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ30-875/23.06.2025 г. Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът формира вътрешната увереност, че е постигната максимално ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите параметри от правна страна, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно.

Според съда в АУАН са допуснати незначителни пропуски, които обаче не накърняват логическата последователност на изложените факти, нито засягат съществено информативния аспект на административното обвинение. Касае се за посочената в началото на фактическото изложение в АУАН и механично пренесена в НП дата на проверката 19.01.2026 г. в 18.01 ч., която неточност още със самото фактическо изложение на АУАН и НП е преодоляна с посочване по-нататък, че нарушението е установено на 22.01.2026 г., и като доказателство за извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка Кд 184, сер.АА №053209/22.01.2026г. Следва да се има предвид,че не всяка неточност или непълнота във фактическото изложение в НП и АУАН могат да бъдат класифицирани към категорията на абсолютните процесуални нарушения,а единствено допуснати описателни дефицити или противоречия, които определят елемент от структурата на материално-правната норма, под която е подведено нарушението, респ. които нарушават правното и логическо единство при описание на формата на изпълнителното деяние. В случая датата на проверката не е сред кръга обстоятелства и факти с определящо значение за фактическите и правни белези на нарушението, предвид което не може да бъде генерализирана и да й бъде придадена свръхзначимост в целената защитна линия. Практиката на касационната инстанция, напр.в Единствено липсата на изпълнително деяние, вменено на лицето в АУАН, и въвеждането на такова едва в НП, както и форми на съдържателен дисбаланс в АУАН и НП, алогични отклонения и съществени несъответствия по фактите с определящо признаците на нарушението значение , биха били съществено процесуално нарушение, което да злепостави възможността на санкционираното лице да разбере точно какво нарушение му се вменява, т. е. коя от хипотезите на нарушената правна норма, изпълва неговото неправомерно поведение/деяние. / в подобен смисъл Решение № 1967 от 8.03.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2480/2023 г./ В случая допуснатата неточност в АУАН и НП относно датата на проверката, макар и да не е била отстранена по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН, то прочитът на цялостното фактическо изложение в АУАН и НП предоставя конкретна и изрично материализирана информация относно датата на нарушението 22.01.2026 г. и относно доказващият го съставен при проверката на същата дата Протокол Кд 184, сер.АА №053209/22.01.2026г.

На следващо място, разпоредбата на чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ лимитира ясно юридическите параметри на административно-наказателната отговорност, изразяваща се в липса на точна индивидуализация във фискалния бон чрез наименование на стоката/услугата, което наименование да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата.

С оглед това съдът приема,че в АУАН и НП е допуснато непрецизно терминологично боравене 3 чрез неточния в едната си част израз „не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба с наименование на закупената стока, така че да може най-малко да се идентифицира вида на услугата“ Този пропуск обаче е преодолян с прецизно описаното нарушение при издаване на НП и съставяне на АУАН, в които актосъставителят и наказващият орган ясно и няколкократно са заявили волята си,според която видно от цит.ФКБ и от изведения КЛЕН за 11.08.2025г., за 13.10.2025 г. и 22.01.2026 г. в издаваните ФКБ /в т.ч. ФБ №003305/22.01.2026 г./ „не се съдържа точно наименование на закупената услуга , съгласно ценоразписа на предлаганите услуги в обекта, поради което не може да бъде установена конкретната услуга, което е в разрез с чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/2006г.“, както и от словно формулирания ясен и недвусмислен израз относно формата на изпълнителното деяние: „след преглед на издадения фискален бон се установи, ч е същият не съдържа точното наименование, позволяващо идентифицирането на закупената услуга и количество на закупената услуга, съгласно ценоразпис на предлаганите услуги в обекта.

В актуалната практика на касационната инстанция Решение № 4295 от 12.05.2025 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 539/2025 г. е формирана изходна база, позволяваща класифициране на процесуалните нарушения по степен и тежест, което да предпостави квалифицирането им като съществени и радикални, съответно да подпомогне различаването на преодолимите по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН несъществени нарушения: „съществено е онова процесуално нарушение, което не само води до ограничаване на правото на защита на лицето, но и което, ако не е допуснато, би могло да доведе до издаването на административен акт с друго съдържание или изобщо би обосновало отказ от издаване на административен акт.“