Протокол № 230 от 04.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 230 гр. Сливен, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20222200100529 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищците А. С. Д. и М. С. П., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. С. Х. от САК, надлежно упълномощена от по-рано.

За ответника ЗАД „.....“ АД, редовно призован, се явява адв. Д. Т. от АКБ., надлежно упълномощен от по-рано.

Вещото лице д-р Т. А. Ч., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства чрез назначените по делото съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

Адв. Х.: Моля да пристъпим към изслушване на експертизите.

Адв. Т.: Моля да изслушаме експертизите.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване на изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Т. А. Ч. на 69 г., българин, български гражданин, с висше образование, 1 женен, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните пълномощници;

Вещото лице Ч. предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

В.л. д-р Т. Ч.: Поддържам заключението. Описал съм травмите, в следствие на които е починал пострадалият С.П.. По време на инцидента съм присъствал. По тялото на С.П. на място нямаше как да бъдат установявани следи за наличието или липсата на колан, поради въздействието на термични фактори и от друга страна, поради получените множествени травматични увреждания по цялото тяло. Някакви специфични увреждания от поставен колан или някакви охлузвания или други специфични увреждания от колана не бяха установени. Външните белези не беше възможно да бъдат установени - очертания на колана или пък волана, а вътрешните увреждания са множество и нямаше как да се прецени дали е бил с колан или не. Но според мен, пострадалият е можел да получи тези увреждания, независимо от това дали е бил с предпазен колан или без такъв, тъй като деформациите по автомобила са множествени и коланът всъщност е нямало да има такова предпазно въздействие върху тялото. Нямало е как да предпази от увреждания тялото. Тялото е намерено до автомобила в тежко състояние, т.е. той е бил жив, охкал е, пъшкал е, не е било възможно да се придвижи и е било тялото отнесено назад. Не е имал възможност да се придвижи на собствен ход. Бил е отнесен от посетителите, полицаите или от други живи пострадали от другия автомобил и впоследствие, след като е приключило всичко, след пожара, след изгасянето на пожара, тялото е намерено починало.

Огледът на местопроизшествието е бил дълъг.

АДВ. Х.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.

АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата

На основание чл. 148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Т. А. Ч..

На вещото лице д-р Т. А. Ч. да се изплати внесената от ответника сума от 350 лв., както и допълнително 71,20 лв. от бюдж. средства на съда или общо сумата от 421,20 лв. по посочената от вещото лице в справкадекларация банкова сметка.

Съдът освободи вещото лице Ч. от залата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИСТЪПВА към изслушване на изготвеното заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Х. В. У. на 54 г., българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните пълномощници;

Вещото лице У. предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

В.л. доц. Х. У.: Искам да посоча, че в заключението съм определил като водач на Фолксваген Транспортер с рег. № ...... е бил управляван от В. Д. В. да се чете Д. А.В.. Съжалявам за грешката. Грешката дойде от досъдебното производство от страна на дознателя, който обърка имената на водачите и от там тази грешка се реплицира. Поддържам заключението си. Изяснил съм механизма на настъпване на произшествието, съгласно извършените изчисления и съответно възможността за предотвратяване на събитието.

Адв. Х.: Нямам въпроси към експертизата.

В.л. У.: Всяка една от лентите за движение мисля, че беше 3,80 м. В огледния протокол е записано. Отстрани на платното за движение от двете страни има широки банкети, чакълести, отъпкани от порядъка на не по-малко от три метра. Разминаване би било възможно само, ако те не се намират в една пътна лента и движещи се един срещу друг. За да се осъществи това разминаване следва някои от водачите да предприеме някаква маневра и другия да не я дублира. Принципно има достатъчно ширина на банкета, за да навлезе Фиат Дукато в банкета. Въпросът е, дали това е технически правилно, тъй като това касае така наречената „спасителна маневра“ и касае правен анализ, който експертизата не е компетентна да направи. От техническа гледна точка това е било възможно. С оглед данните относно скоростта определена в заключението за двете МПС-та преди и след предприемане на маневрата за спиране, обръщайки внимание на факта, че по-високата скорост е на Фолксваген Транспортер 81 км/ч, а към момента на сблъсъка 56 км/ч, Фиат Дукато се е движил с 10 км по-ниска скорост първоначално и почти със същата скорост е последвал сблъсък. Този анализ е направен в заключението.

И двамата водачи са задействали аварийно спирачната система до блокиране на гумите, с което са намалили скоростта от тази, която е определена преди възприемане на опасността до тази, която е към момента на удара. Това ни дава възможност да намерим точното положение в момента на възприемане на опасността обективно. Оказва се, че водачът на Фиат Дукато е възприел опасността с 0,2 секунди по-късно, спрямо момента на възприемане на опасността от водача на Фолксваген. Това време е твърде малко. В технически анализ това време се счита за своевременно възприемане от двамата водача, но въпреки това наслагвайки го като отстояние един от друг се получава, че в момента, в който водачът на Фолксваген е възприел 3 опасността, двата автомобила са се намирали на около 95 метра един от друг и, ако това е момента, в който и двамата водачи едновременно възприемат опасността и реагират, то необходимото общо разстояние да спрат без удар е около 131 метра, а те са изминали общо 95 метра, което е по-малко. Затова казваме, кога възниква опасността. Реално, ние приемаме момент, в който опасността е възникнала от техническа гледна точка, когато водачът на Фолксваген възприема опасността. Когато навлиза автомобила Фолксваген в насрещната пътна лента е по-ранен момент, който също е анализиран и тук този предхождащ момент, извършвайки анализа показва, че когато автомобила Фолксваген навлиза в насрещната лента и той е бил достатъчно навлязъл, за да може водачът на Фиат да го възприеме, а не момента на пресичате на разделителната линия. Ако в този момент отчетем, че възниква опасността и двамата водачи предприемат спиране, те биха спрели на около 131 метра, а всъщност те са се намирали на 150 метра един от друг, т.е. има момент, в който произшествието е било предотвратимо в по-ранен момент и, ако съдът приеме момента на възникване на опасност на влизането на Фолксваген достатъчно, за да бъде възприето като опасно, то е налице възможност за предотвратяване на произшествието и от двамата водачи едновременно, но само при условие, че в този момент и двамата реагират с аварийно спиране с навлизане на Фолксваген в насрещната лента. Скоростите, които съм определил по-горе за двата автомобила, преди настъпване на ПТП са и към момента на навлизането на Фолксваген в насрещната лента, т.е. в момента, в който те са били на 150 метра един от друг. Това е най-малкото възможно разстояние, на което са отстояли един от друг, когато водачът на Фолксваген е предприел маневра. Възможно е да е по-голямо, но нямам обективни данни за това.

Има много вариативности в действията и на двамата водачи, затова не са разработени всички варианти, но водачът на Фолксваген е имал възможността да предприеме действия за връщане в собствената лента, т.е. имало е достатъчно разстояние и двама автомобила биха се разминали, ако водачът на Фолксваген се прибере, без да завърши маневрата изпреварване.

Втора възможност би могла да бъде, ако водачът на Фолксваген продължи движението си с маневра изпреварване, без да предприема спиране на 150 метра от Фиат, а водача на Фиат предприеме аварийно спиране. В този случай отново ударът е непредотвратим. Завършването на пълната маневра за изпреварване е била технически невъзможна. Единствената възможност е да се върне и да преустанови маневрата. Ако Фолксваген преустанови маневрата, връщайки се в собствената лента, не би настъпило произшествието. Съобразил съм вариантите, които давам, с предписаното от закона поведение на водачите в такава ситуация. От техническа гледна точка при възникване на опасност, технически правилно е записано водачите да предприемат спиране, запазвайки движението си в собствената пътна лента.

Скоростите на движение на двата автомобила са били безопасни, защото при тези скорости на движение е било предотвратимо събитието в 4 случая, ако не се извършва технически неправилна маневра. Тук основната причина не са скоростите, а маневрата за навлизане в насрещната пътна лента. Затова говорим, че са били безопасни, тъй като и двамата водачи са контролирали превозните средства. Няма данни водачите да са изгубили контрол върху управлението на автомобилите. Всички тела след произшествието са били в автомобилите и при възникване на пожара част от пътниците на Фиат са слезли. Фиат Дукато се запалва и прехвърля пожара върху автомобила Фолксваген, като водача на Фолксваген е бил фактически изключително тежко затиснат в купето и практически невъзможно да бъде изваден с човешка сила, докато водачът на Фиат е изваден от първите пристигнали полицаи. Той също е бил затиснат от огъването на предната част на купето. Останалите са се опитали самостоятелно да напуснат. Няма данни за изпадане на тела като резултат от удара.

Под аварийно спиране имам предвид и двамата водачи да спрат напълно, а не да намалят. Да предприемат максимално ефективно задействане на спирачната система за спиране, а не за плавно намаляване на скоростта. И двамата са предприели спиране, а не намаляване, за което съдим от наличието на спирачни следи от двата автомобила.

Адв. Х.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. Т.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

На основание чл. 148 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМ А и ПРИЛАГА заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Х. У..

На вещото лице доц. Х. В. У. да се изплати възнаграждение в размер на 650 лв., от които 350 лв. платими от внесения от ответника по делото депозит и 300 лв. от бюджетните средства на съда.

Съдът освободи вещото лице У. от залата.

Адв. Х.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък по чл.

80 от ГПК с препис за насрещната страна.

Адв. Т.: Няма да сочим други доказателства. Също представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С оглед изявлението на страните и изпълнените задължения във връзка с допуснатите по делото доказателства, съдът намира, че са налице условията за преустановяване на съдебното дирене и

ОПРЕДЕЛИ: