Определение № 1581 от 28.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1581 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501534 по описа за 2023 година Производство по чл.278 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Св.Влад“ ЕООД, ЕИК: 148098642, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Несебър, с .Баня, местност Кашер, вилно селище Св.Влад, с едноличен собственик и управител Г. И. Г., чрез адв. Х.Р., против Определение № 4723/ 24.04.2023г. постановено по гр.д.№ 1639/ 2021г. по описа на ПРС, Х гр.с., с което е върната на осн. чл.130 ГПК, като недопустима исковата молба на „Св. Влад“ ЕООД с вх.

№3987/29.01.2021г. по описа на ПРС и е прекратено производството по делото.В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.На първо място по отношение констатациите на районния съд, че ответникът И. С. Н. е бил починал към момента на завеждане на исковата молба се поддържа, че се касае за нередовност на исковата молба, за отстраняването на която е следвало да им се дадат указания.Излагат се съображения за правния интерес на ищеца от предявяването на иска и неговата допустимост. Поддържа се, че въпросът за допустимостта на иска е разрешен с Определение № 260492/22.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 222/2021 г. на ПОС, което производство било с предмет сгради с ИД *** и ***, като претенцията се различавала единствено с това, че искът бил предявен и по отношение на имота, в който са построени с ИД ***. С посоченото определение било потвърдено, 1 че дружеството има правен интерес, но поради противоречие в петитума, се прекратило производството.Твърди се, че поради тази причина е заведено настоящото производство с ясен и точен петитум. Излага доводи, че „Св.Влад“ ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 8306/2015 г. по описа на ТД на НАП гр.Бургас. Поддържа се, че дружеството многократно се е опитвало да защити правата си, обжалвайки действията на публичните органи, но без успех, поради което е предявило исковата молба с искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол относно законосъобразността на Постановление за възлагане изх.№ 8306-000144/02.12.2015 г. с искане да се обяви за частично нищожно.Излага съображения, че институтът на отмяната е приложим по отношение на действията съдебния изпълнител с позоваване на решение № 90/1972 год. на ОСГК на ВКС, възприето в решение № 209/27.02.2015 г. по т.д.№ 1509/2020 г. на ВКС, както и че правният интерес на дружеството е налице, поради неблагоприятното засягане на правната му сфера с позоваване на разпоредбата на чл.6, ал.2 ДОПК и на чл.435 ГПК.Поддържа доводи за немотивираност на обжалваното определение. Намира, че районният съд без да извърши проверка на редовността на исковата молба е приел същата за недопустима поради липсата на правен интерес. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане от районния съд.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците З. Г. Н., ЕГН:

********** и М. Н. М., ЕГН: **********, чрез адвокат С. К., с който вземат становище за нейната неоснователност с искане да се остави без уважение.

Поддържат, че след като ответникът И. С. Н. е бил починал преди завеждане на исковата молба, не се касае до нередовна искова молба, а до липса на първоначална процесуална легитимация. Намират, че правният интерес на ищеца не може да бъде разрешен в друго производство. Излагат съображения за недопустимост на предявения иск, предвид наличието на окончателен акт на Административен съд Бургас по обжалване на Постановлението за възлагане. Моли да се остави без уважение жалбата. Претендира се присъждането на разноски по чл.38 от ЗАдв.

Препис от частната жалба е изпратен на И. С. Н., който се установява, че е починал на 10.03.2020 г. преди подаването на исковата молба в първоинстанционното производство.

2

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 1639/ 2021г. на ПРС, Х гр.с., е образувано по искова молба на „Св.Влад“ ЕООД срещу И. С. Н., З. Г. Н. и М. Н. М., с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждането на М. Н. М. да предаде владението на едноетажна жилищна страда с ИД *** със застроена площ от 65 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота, в който е построена поземлен имот с ИД *** с адрес гр.П., *** -а, и на жилищна сграда с ИД ***,със застроена площ от 29 кв.м., както и всички подобрения и приращения, находяща се в горепосочения поземлен имот.

На основание чл. 17 ГПК е поискано съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността на Постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 8306-000144/02.12.2015 г. с прогласяване на неговата нищожност или евентуално за частично нищожен в частта му „ведно с построените в него сгради, а именно: страда с ИД *** и сграда с ИД ***.

С молба уточнение от 22.06.2021 г. е поискано постановяването от съда на изричен диспозитив относно незаконосъобразността на постановлението за възлагане. При условията на евентуалност е поискано упражняването от съда на инцидентен съдебен контрол по чл.17 ГПК по отношение на постановлението за възлагане. С молба уточнение от 08.09.2021 г. е допълнен петитума на исковата молба като на осн.чл.124 ГПК е поискано установяване липсата на транслативен ефект на договор за покупко-продажба, с който първият и вторият ответник са прехвърлили на третия ответник правото на собственост на процесните недвижими имоти.

Ищецът основава претенциите си на обстоятелствата, че е длъжник по образувано дело на публичен изпълнител с взискател ТД на НАП Бургас като с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 8306000144/02.12.2015 г. процесните недвижими имоти - сгради с ИД *** и *** били възложени на И. С. Н. като съсобственик по реда на чл.258, ал.2 ДОПК. Същият придобил сградите в 3 режим на СИО с втория ответник, които в последствие прехвърлили правото им собственост на третия ответник М. с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт от 13.03.2018 г.С исковата молба ищецът оспорва действителността на извършената публична продан, която е завършила с Постановление за възлагане по реда на чл.258, ал.1 и 2 ДОПК като оспорване легитимацията на купувача при публичната продан в качеството му на съсобственик на процесните сгради. Ищецът отрича наличието на съсобственост с първия ответник, което да е било годно правно основание за провеждане на публична продан по специалния ред по чл.258, ал.1 и ал.2 ДОПК чрез изкупуване от ответника Н. като съсобственикнедлъжник две процесни сгради с ИД *** и ***.

Сочи, че е обжалвал действията на публичния изпълнител като жалбата му била отхвърлена с Решение № 85/22.01.2019 г. по адм.№ 1762/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас. Намира, че за уважаването на предявените искове съдът следва да извърши контрол за законосъобразността на Постановлението за възлагане.

След извършена справка в първоинстанционното производство е установено, че първият ответник е починал на 10.03.2020 г.

С обжалваното определение районният съд е приел производството за недопустимо по отношение на ответника И. С. Н., тъй като същият е починал преди завеждането на производството на 29.01.2021г., поради което не би могло да възникне процесуално правоотношение. Отделно от изложеното искът е приет за недопустим с довода, че ищецът като длъжник по принудителното изпълнение отговаря с цялото си имущество, включително с процесните сгради, за които твърди, че са негова собственост. Посочено е, че на основание разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ДОПК длъжникът е обжалвал действията на публичния изпълните по съставяне на постановление за възлагане на недвижим имот, първоначално по адм. ред – пред Директора на ТД – Бургас, а в последствие и пред Административен съд – Бургас. С окончателно решение постановено по адм. д. №1762/2018г. на 22.01.2019г. съдът е отхвърлил жалбата на ищеца, с което ищецът като длъжник е изчерпал способите си за защита. Районният съд е приел, че тъй като не е трето лице по смисъла на чл. 269, ал.1 ДОПК, "Св. Влад" ЕООД не разполага с иск за установяване не правата си върху имота предмет на изпълнението.

4

Предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по повод на проверка на административния акт, какъвто в случая се явява постановлението на публичния изпълнител, районният съд е приел за недопустим предявения иск за установяване на незаконосъобразност на постановлението за възлагане с позоваване на разпоредбата на чл.17, ал.2 изр. второ ГПК.

Определението е правилно.

По отношение на първия ответник И. С. Н. се установява, че е починал на 10.03.2020 г., а исковата молба е подадена на 29.01.2021 г. Според разясненията в т. 2 от ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК, сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск е надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Липсата на процесуално правосубектна страна към момента на завеждане на делото води до недопустимост на процеса, а не е нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл. 129 ГПК. При липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса е налице невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. Тези принципни постановки, съобразени във връзка с факта, че посоченият ответник И. С. Н. е починал преди предявяването на исковата молба, обосновават извод, че в случая въобще не е налице валидно възникнало процесуално правоотношение, по силата на което съда да е овластен с правомощието да разгледа по същество претенциите чрез неговите наследници. С оглед на изложеното правилни са изводите на районния съд, че по отношение на първия ответник е невъзможно да възникне процесуално правоотношение.

Правилни са и следващите доводи на районния съд за недопустимост на исковите претенции. Ищецът се явява длъжник по изпълнително дело № 8306/2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, който твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, възложени с Постановление за възлагане по реда на чл.258, ал.1 и 2 ДОПК на първия ответник. Исковете претенции се 5 основават на твърденията за незаконосъобразност на проведената публична продан, въз основа на която е издадено Постановлението за възлагане по реда на чл.258, ал.1 и 2 ДОПК с оспорване легитимацията на първия ответник като съсобственик и съответно извършването на проданта по посочения ред.

По отношение на Постановлението за възлагане на публичния изпълнител намира приложение разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ДОПК, според която купувачът на недвижима вещ от публичен съдебен изпълнител, става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичане на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост. Приложима е и разпоредбата на чл. 246, ал. 8 ДОПК, според която собствеността върху продадената недвижима вещ преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане. При извършеното тълкуване на сочените разпоредби, както се приема в Решение № 148 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 783/2020 г., I г. о., ГК, постановлението за възлагане има прехвърлително вещноправно действие, което настъпва от датата на постановлението, но същото се стабилизира /става необоримо и неоспоримо от трети лица, които претендират права върху продадения от публичния съдебен изпълнител имот/ след изтичане на посочения чл. 239, ал.