Решение № 4 от 08.01.2024, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно наказателно дело № 20231880200192 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от Д. Б. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 759/18.02.2022 г. – издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника и в открито съдебно заседание.

Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е с ..... образование и е работил като .......... към ......

Същият е вписан в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите и по отношение на него е издадено удостоверение за регистрация № .... г. На 19.07.2021 г. му е издадено позволително за сеч № 0620085 за отдел № 221, подотдел „ж”, общинска горска територия попадаща в землището на с. Бов, общ. Своге.

1

На 30.09.2021 г., свидетелят В. М. – служител на ..., заедно с колегата си М. Ш., извършили проверка на сечището. Проверката е извършена в присъствието на П., като проверяващите са констатирали, че на място са изградени два броя технологични просеки, без същите да са отбелязани в одобрения технологичен план. С оглед на така установеното от фактическа страна е прието, че П. в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ, на чието име е издадено позволителното за сеч, не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горските територии по извършване на добив на дървесина, като не е следил за спазване на одобрения технологичен план. Посоченото поведение е определено от проверяващите като нарушение на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 3 вр. с. чл. 108, ал. 3 ЗГ вр. с чл.

12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, за което е бил съставен констативен протокол, серия ИАГ, № 152562 от 30.09.2021 г. Въз основа на съставения констативния протокол на 19.10.2021 г., отново в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 799/2021 г., серия Р014, № 0000315 от 19.10.2021 г. Актът е подписан от актосъставителя Н. – ... в ..., жалбоподателя П. и свидетеля М.. Д. П. се е запознал със съдържанието на акта и му е връчен препис от същия, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на посочения АУАН е издадено наказателно постановление № 759 от 18.02.2022 г., от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на Д. Б. П. за нарушение на чл.

257, ал. 1, предл. 2, т. 3, вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1 т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз основа на събраните писмени доказателства, приложената административнонаказателна преписка, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на жалбата:

Подадената жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /наказателното постановление е редовно връчено на 23.02.2022 г., а жалбата е изпратена по пощата на 08.03.2023 г./ от лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава определена законова разпоредба . То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред.

На второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична, от което се налага 2 извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно- наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

В конкретния случай съдът счита, че издаденият акт за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от цитирания закон. В настоящия случай АУАН е съставен въз основа на изрично посочения в него констативен протокол, който е официален документ – издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Издаденото въз основа на посочения АУАН наказателно постановление съдържа всички изискуеми съгласно чл. 57 ЗАНН реквизити.

С него по отношение на Д. П. е наложено административно наказание за това, че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на чието име и издадено позволително за сеч № 0620985 от 19.07.2021 г. за отдел 221, подотдел „ж“, имот № ***, община Своге – общинска горска територия, за периода от 22.07.2021 г. /дата на започване на сечта съгласно позволително за сеч № 0620985 от 19.07.2021 г./ до 30.09.2021 г. /дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението/, не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина, вследствие на което в отдел 221, подотдел „ж“, имот № ***, община Своге – общинска горска територия, са изградени 2 бр. технологични просеки, които не са отбелязани в одобрения технологичен план и са на разстояние по-малко от 40 м. от съществуващия извозен път, което е в нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3, вр. чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 03.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.

108, ал. 2 от ЗГ: "Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата". Видно от приложената по делото генерирана извадка от публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите на Изпълнителна агенция по горите, Д. П. е вписан в посочения регистър за извършване на следните дейности: „Планиране и организация на дейностите по залесяване; марикиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти“ и по отношение на него е издадено удостоверение за регистрация № 2827/ 23.02.2012 г. От приложените по делото писмо от РДГ – София, вх. № 1998/ 12.08.2022 г. и длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на Община Своге, се установява, че П. заема длъжността „...“ в ....... и че едно от основните му задължения е да контролира изпълнението на технологичните планове.

На следващо място по делото е безспорно установено, че по отношение на П. било издадено позволително за сеч № 0620085 за извършване на добив на дървесина в отдел № 221, подотдел „ж“, в имот № ***, находящ се в землището на с. Бов, общ. Своге, с очакван добив от 674.0 плътни 3 кубически метра лежаща маса, със срок за провеждане на сечта и извозване на материалите от сечището от 22.07.2021 г. до 30.12.2021 г. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вменява задължението за упражняването на контрол и съответно вземането на мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия по извършването на добива на дървесина именно на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, а съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012г за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

В настоящото производство, след анализ на събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания на св. В. М. – извършил проверката на 30.09.2021 г. в отдел 221, подотдел „ж“, при която е констатирано нарушението и Я. Н. – съставител на акта за установяване на админитративно нарушение, безспорно се установява, че Д. П. е извършил нарушението, за което е било издадено обжалваното наказателно постановление. По делото е установено, че от 22.07.2021 г. /дата на започване на сечта съгласно позволително за сеч № 0620985 от 19.07.2021 г./ до 30.09.2021 г. /дата на извършване на проверката и констатиране на нарушението/, той не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина, вследствие на което в отдел 221, подотдел „ж“, имот № ***, община Своге – общинска горска територия, са изградени 2 бр. технологични просеки, които не са отбелязани в одобрения технологичен план и са на разстояние по-малко от 40 м. от съществуващия извозен път. Тези обстоятелства са били констатирани от св.

М. и изложени в съставения при проверката на отдел 221, подотдел „ж“ констативен протокол, серия ИАГ, № 152562 от 30.09.2021 г., в съставения АУАН № 799/2021, серия Р014, № 0000315 от 19.10.2021 г. и в изготвеното въз основа на посочения АУАН наказателно постановление № 759 от 18.02.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София.

С оглед гореизложеното п равилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 257, ал.1, т. 3 от ЗГ, (която гласи "Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии, или за премахване на последиците от нарушенията") е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. По делото е безспорно установено, че с бездействието си П. е извършил нарушението, за което е било издадено наказателното постановление, като не взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии, изразяващи се в изграждане на 2 броя технологични просеки в отдел 221, подотдел „ж“, имот № ***, община Своге – общинска горска територия, които не са отбелязани в одобрения технологичен план и са на разстояние по-малко от 40 м. от съществуващия извозен път.

Относно възражението на защитника на жалбоподателя, че в съставения 4

АУАН няма номер, освен сериен 315, следва да се посочи, че вътрешноведомствената номерация на актовете няма относимост към съставомерността на деянието. По отношение на изложените от защитника на жалбоподателя възражения, че в обстоятелствената част на извършеното нарушение в съставения АУАН е посочено, че той: „не е следил за спазване на правилата за сеч и не е взел мерки за предоствратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина“, а в наказателното постановление е отразено само, че не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконна сеч, с което е затруднено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и дали се касае за две нарушения, в противоречие с чл. 18 ЗАНН, следва да се посочи, че същите са неоснователни. По съдържанието си описаното в АУАН-а административно нарушение и това, посочено в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са едно и също и не създават затруднение за жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен. На следващо място защитника на жалбоподателя излага твърдения, че нарушението, посочено в АУАН-а и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е описано достатъчно пълно и ясно, предвид това че в тях е отразено, че просеките са на разстояние по- малко от 40м., но не е конкретизирано на колко точно метра е разстоянието. Посочените твърдения са неоснователни, тъй като нарушението посочено в акта за установяване на адимистративно нарушение и издаденото наказателно постановление, е описано ясно, като са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на извършеното деяние. За пълнота е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай посочените обстоятелства са били безспорно установени.