Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1 от 02.01.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 568/2024
Вид
Определение № 1
Подписан
02.01.2025
В сила
02.01.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Шумен, 02.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500568 по описа за 2024 година

Производство по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от И. Д. И. , действаща ,чрез пълномощника си адв.В. А.

В. от САК срещу определение №2714/10.10.2024г. по гр.д.№2381/2024г. по описа на ШРС, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост и е върнал исковата молба ,ведно с приложенията на ищеца.

Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения и моли съдът да го отмени и вместо това да върне делото на ШРС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответниците по частната жалба К. К. С. и А. Н. А. не са депозирали отговор и не са взели становище по нея.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№2381/2024г. по описа на ШРС е образувано по предявени от И. Д. И., ЕГН: **********, чрез пълномощника: адв. В. А. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София. бул. „.......“ № 81, вх. В, ет. 8, против А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Шумен, ул. „..........“ № 8, ет. 3, aп. 1 и К. К. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, бул.

„............“ № 50, ет. 2, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.53 от ЗЗД, с искане да бъдат осъдени ответниците, в условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 2, 920.00 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на подписване на протокол от общо събрание от дата 20.04.2018 г. с рег.№ 1975, том I, акт 154, на нотариус А. А., който протокол съдържал невярно удостоверяване, че И. И. присъства на събранието, но е отказала да го подпише и 1 ползването на същия документ от втория ответник К. К. С., чрез прилагането му към заявление с вх. peг. № 20180523105519 на ТРРЮЛНЦ. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г., както и присъждане на извършените по делото разноски.

В обстоятелствената част на молбата ищцата подробно пояснява, че претендираната с настоящата молба искова сума представлява присъдени й съдебни разноски по воден между нея и търговско дружество „Плантабул“ ЕООД съдебен спор, приключил с влязло в сила решение, с което са й били присъдени разноски в размер на настоящата искова сума /2, 920.00 лева/, които разноски следва да й бъдат заплатени от соченото търговско дружество /“Плантабул“ ЕООД/. Един от доводите на ищцата, даващи й според нея основания да търси тези разноски от двамата ответници, а не от лицето, което вече е осъдено да ги плати е, че към датата на подаване на настоящата искова молба е собственик на това търговско дружество. Ето защо търси платените в исковото производство разноски от виновните според нея лица за извършването им, т.е. виновните за водения търговски спор лица.

За да прекрати производството по делото като недопустимо ШРС е приел ,че отговорността за разноските в даден съдебен процес се решава в самия процес, като и в тази си част спорът не може да бъде пререшаван от страните, участващи в същото производство.

Горните доводи водят и до извода, че ищцата в случая не е активно легитимирана да търси сумата за вече присъдени й разноски от трети за приключилия процес лица. Евентуално право за предявяване на претенция за обезвреда на описаните в исковата молба вреди, възлизащи на исковата сума и с основание описаните в настоящата искова молба юридически факти, би имало дружеството, което е осъдено да заплати разноските на ищцата.

В настоящия случай ищцата не претендира присъдените й вече разноски по воден между нея и търговско дружество „Плантабул“ ЕООД съдебен спор, приключил с влязло в сила решение, от същия ответник , а е насочила претенцията си към трети лица, за които твърди конкретно противоправно поведение в следствие от което тя е претърпяла и сочени от нея в искова молба вреди в размер на исковата сума за разноски по т.д.№70/2018г. по описа на ШОС и по В.т.д.№637/2019г. по описа на АС-Варна и сочи ,че именно това противоправно поведение на тези ответниците е станало причина и за образуването на горното дело и ищцата не би предявила иска по чл.74 ТЗ по това дело , ако не е било противоправното поведение на двамата ответници .

Исковете са с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД , съгласно който текст всеки е длъжен да поправи вредите ,които виновно е причинил другиму. Следователно е в прерогативите на ищеца по този иск да сочи противоправно поведение , което е довело до причинените му вреди в размер на исковата сума от 2920лв. и така предявените субективно предявени искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД се явяват допустими. В случая влязлото в сила решение по т.д.№70/2018г. по описа на ШОС и по В.т.д.№637/2019г. по описа на АС-Варна няма сила на присъдено нещо спрямо настоящите ответници ,които не са били страни по това дело и предявените срещу тях искове са допустими предвид 2 различния им предмет, правното основание и различните ответници по тези искове и правото на обезщетение на ищеца за исковата сума предвид влязлото в сила решение е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост .

Ето защо обжалваното определение на ШРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и делото да се върне на ШРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2714/10.10.2024г. по гр.д.№2381/2024г. по описа на ШРС, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост и е върнал исковата молба ,ведно с приложенията на ищеца и връща делото на ШРС, на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3