Решение № 3649 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3649 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110216125 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Н. Ч., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-008685/29.04.2025 г., издадено от Г. В. Б., Началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при издаване на НП са нарушени административно производствените правила и са допуснати противоречия с материалноправните разпоредби. Сочи се още, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение и че е допусната грешка при установяване самоличността на нарушителя.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник, който в представени писмени бележки поддържа, че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите по делото, от които не може да се достигне до единен извод относно процесното нарушение и неговия автор. Въз основа на това се посочва, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По тези съображения се иска НП да бъде отменено и се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които се иска НП 1 да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 22.03.2025 г. около 23:00 ч., в гр. Банкя, жалбоподателят К. Н. Ч. управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 318 Д ТОУРИНГ“, с рег. № ***, собственост на С. Л. А., ЕГН: **********. В кръгово кръстовище на ул.

„Цар Освободител“, ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Александър Стамболийски“ К. Ч. извършил рязка маневра, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване. Това довело до загуба на сцепление на гумите, като за малко не се блъснал в намиращите се срещу него в насрещното движение свидетели З. К. Р. и Д. Р. М.. Двамата възприели поведението на К. Ч. на пътя, уплашили се и подали сигнал за това при намиращите се в близост Й. Г. и Д. Д., двамата старши полицейски инспектори при „Специализирани полицейски сили“ – СДВР. Последните от своя страна сезирали колегите си от ОПП – СДВР за случая.

На място пристигнал св. Ю. Н. П., полицай при 09 РУ - СДВР.

Свидетелите З. Р. и Д. М. описали случката. Свидетелите Н. П. П., Й. В. В. и М. В. М. също са възприели поведението на пътя на К. Ч. и дали писмени сведения пред органите на ОПП – СДВР. Вследствие на това, на същата дата – 22.03.2025 г. св. Ю. П., в качеството му на полицай при 09 РУ - СДВР, съставил против К. Ч. акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1330895 за това, че използвал пътища за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели – очевидци – З. Р. и Д. М., както и в присъствието на К. Ч.. Тези лица и актосъствителят подписали АУАН.

Препис от него бил връчен на нарушителя.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на АУАН, на 29.04.2025 г., при идентични изводи от фактическа и правна страна, Г. В. Б., началник група в ОПП – СДВР, издала обжалваното НП № 25-4332-008685/29.04.2025 г., с което на основание чл.

175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на К. Ч. са му наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.

На 25.10.2025 г. препис от НП бил връчен на санкционираното лице по реда на чл. 186а, ал. 3 от ЗДвП. На 30.10.2025 г. същото подало жалба срещу НП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К.а Е.К.а, З. К. Р., Д. Р. М., Н. П. П., Й. В. В., М. В. М., Ю. Н. П., както и писмени 2 доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: справка за нарушител/водач, писмени сведения, докладни записки, справка за собственост на МПС, Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът дава вяра на показанията на св. К.а К. в тази част от тях, в която описва, че на посочените в НП време, място и обстановка К. Ч. е управлявал процесния лек автомобил. Дотук изложеното от нея се потвърждава от останалите гласни доказателствени средства, поради което съдът намира казаното за истина. Св. К. заявява обаче, че в процесната вечер жалбоподателят не бил извършил деяние, представляващо дрифт, според нея ставало въпрос за грешка и нищо не се е случило. Настоящият съдебен състав намира това твърдение за неистинно, тъй като св. К. е приятелка на жалбоподателя Ч. и има интерес да депозира показания, които биха помогнали на последния да избегне административнонаказателна отговорност. Деянието и авторството му се установяват с категоричност от останалите доказателствени източници, събрани и проверени по делото, поради което съдът не дава вяра на тази част от показанията на св. К., в които твърди, че Ч. не е извършил процесното нарушение.

Съдът изгради изводите си относно факта на извършеното нарушение и неговия автор въз основа на показанията на св. З. Р. и Д. М.. Показанията на тези свидетели са относими към предмета на доказване, двамата са очевидци на извършеното нарушение, следователно техните показания възпроизвеждат преки доказателства за тези обстоятелства. Св. Р. и М. описват нарушението, в т. ч. време, място, обстановка, начин на извършване и т.н. с подробности.

Показанията им са логично структурирани, взаимодопълващи се, като звучат правдоподобно – те не се познават с жалбоподателя, следователно нямат интерес да депозират показания, които биха обвинили в нарушение същия без основателна причина. Изложеното от свидетелите Р. и М. в голяма част се подкрепя от останалите гласни доказателствени средства – що се отнася до факта на деянието е налице съвпадение между изложеното от тях двамата и другите свидетели. По изложените аргументи съдът кредитира изцяло показанията на св. Р. и М..

Що се отнася до показанията на св. Н. П., Й. В., М. М., съдът намери следното – тримата свидетели са възприели, че на посочените в НП дата и място е имало действия, представляващи дрифт. Те обаче не са възприели лично, че дрифтът е извършен конкретно от жалбоподателя и конкретно с неговия автомобил. Това те установяват впоследствие, след като до тях спират св. З. Р. и Д. М. и след като на място пристигат служители от СДВР. Въпреки това, по косвен път и тълкувайки ги съвместно с показанията на св. Р. и св.

М.а, показанията на св. П., св. В. и св. М. допринасят за разкриване на обективната истина по делото и съдът ги кредитира. Дори да не ги кредитира поради липсата на спомен за определени обстоятелства и по аргументите, изложени в жалбата, това не би оборило извода на съда, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, тъй като показанията на св. Р. и св. М. са 3 достатъчно подробни и са сами по себе си са достатъчни, за да достигне съдът до заключение относно нарушението и неговото авторство.

Съдът дава вяра и на показанията на св. Ю. П., актосъставител, доколкото намира същите са относими към предмета на доказване, обективни и непротиворечиви.

От представените заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи съдът достигна до извод за компетентността на органите, издали АУАН и НП.

От справката-картон на водача, се констатира, че към момента на извършване на деянието, жалбоподателят Ч. е притежавал СУМПС от една година и двадесет и един дни, както и че многократно е извършвал нарушения на ЗДвП в този кратък период. Тези констатации биха имали значение за съда при индивидуализацията на наказанието на нарушителя като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Горепосочените писмени доказателства се допълват взаимно и с гласните такива, имат значение за разкриване на обективната истина, поради което съдът ги кредитира.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията на съда за това са следните:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушенията, датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 респ. 57 от ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и недвусмислено както от фактическа, така и от правна страна, правилно и достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянията. Дадените правни квалификации са правилни и отговарят на описанието на нарушението от фактическа страна. Спазени са процедурите по връчване както на АУАН, така и на НП.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

К. Ч. е санкциониран за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да 4 използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По делото безспорно се установи, качеството на водач на МПС на жалбоподателя К. Ч., видно от свидетелските показнаия по делото. Спори се дали поведението му на пътя представлява дрифт по смисъла на закона.

Доколкото думата дрифт е чуждица, навлязла за масово ползване в българския език, в точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

По делото се установи от обективна страна, че на 22.03.2025 г. около 23:00 ч., в гр. Банкя, Кристия н Ч. е управлявал лек автомобил марка и модел „БМВ 318 Д ТОУРИНГ“, с рег. № ***, собственост на С. Л. А. ЕГН **********, като в кръгово кръстовище на ул. „Цар Освободител“, ул.

„Стефан Стамболов“ и ул. „Александър Стамболийски“ К. Ч. извършил рязка маневра, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване. Това довело до загуба на сцепление на гумите, като за малко не се е блъснал в намиращите се срещу него в насрещното движение свидетели З.

К. Р. и Д. Р. М.. С поведението си той не е използвал пътя съобразно неговото предназначение – за превоз на хора и товари. Подобно поведение на пътя противоречи на правилата за движение по пътищата, доколкото законът го забранява и създава опасност за участниците в движението по пътищата. Ч. е правоспособен водач на МПС, макар и само от една година – т.е. той следва да е запознат, че не трябва да извършва подобни маневри на пътя. Това обаче не го е спряло, не му е подействало възпиращо и Ч. е извършил процесното деяние. Това от своя страна обосновава категоричен извод и за наличието на пряк умисъл, тъй като многократното рязко подаване на газ и превъртането на гумите сочат на това, че целта на жалбоподателя е била да предизвика загуба на сцепление между гумите на автомобила и пътната настилка, което да доведе до плъзгането му по нея, респ. до загуба на контрол върху автомобила.

Разпечатката съдържа 43 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c875e1bb-b8b7-4125-b1a3-1476c7a47af9