Решение № 90 от 29.06.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кнежа, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. Т. при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от П. Г. Т. Гражданско дело № 20241430100947 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от Р. Т. П.,с ЕГН**********,с адрес:Кн.,ул.

„***“№**, чрез адв. В. В. от ПлАК, против „Стъклопластик“АД,с ЕИК816089670, със седалище и адрес на управление:гр.С.,район „***“, ж.к.„***“, ул.„***“№*,ет.*, представлявано от изпълнителния директор П. Ц. Н..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди,че с ответника е бил в трудово правоотношение по трудов договор №02/14.12.2011г.,по силата на който е изпълнявал длъжността „Помощник директор производствени технически въпроси“ в предприятието на ответното дружество в гр.Кнежа.

Сочи се от ищеца,че трудовото и м правоотношение с ответника е било прекратено на 25.10.2022г.,като към този момент е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател повече от 10 години през последните 20години, поради което счита,че му се дължи и обезщетение по чл.222,ал.3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения.

Ищецът претендира сумата от 5022,00лв./пет хиляди двадесет и два лева/,представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,както и сумата от 1326,49лв.,представляваща обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода от 26.11.2022г.до 09.12.2024г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.В хода на производството размерът на претендираната мораторна лихва е изменен от 1333,46лв. на 1326,49лв., като съдът е допуснал изменението.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор №02/14.12.2011г.и че то е прекратено на 25.10.2022г. Основното възражение на ответника е,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още преди сключването на процесния трудов договор от 14.12.2011г., поради което при прекратяването му през 2022г. за него не е 1 възникнало ново право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

От представения трудов договор се установява,че на 14.12.2011г. между страните е сключен трудов договор №02,по силата на който ищецът Р. Т. П. е б и л назначен на длъжност „помощник директор производствени технически въпроси“.От същия документ се установява,че към момента на сключване на договора ищецът е имал трудов стаж 38 години и 1 месец,а основното месечно възнаграждение е било посочено в размер на 530лв.,с допълнителни плащания за прослужено време и работа във вредна среда.

От представената справка от НАП се установява,че за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2022г.ищецът е бил осигуряван от ответника „Стъклопластик“АД, като в справката е отразен осигурителен доход, включително в размер на 837лв. за значителна част от периода.

От приетите по делото доказателства от НОИ и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че ищецът е подал заявление до НОИ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 22.11.2011г. С разпореждане му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 12.12.2011г.,при навършена възраст 57години и 8 месеца.

По делото е установено още,че преди сключването на процесния трудов договор №02/14.12.2011г. е съществувало предходно трудово правоотношение на ищеца,което е било прекратено със Заповед №01/12.12.2011г. В заключението на експерта е посочено,че в тази заповед като причина за прекратяване е отразено „закриване на предприятието“,както и „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице К. С. Х. като от заключението и от устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание се установи,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на заявление,подадено до НОИ на 22.11.2011г.,като пенсията е отпусната,считано от 12.12.2011г. Вещото лице сочи също,че по делото липсват документи за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,както и че изчисленията на претендираната главница от 5022лв.са направени на база осигурителен доход 837лв.,посочен в справката от НАП.

В съдебно заседание вещото лице посочва,че по делото липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 2022г.,липсват ведомости за заплати, както и липсва допълнително споразумение от 01.04.2017г.,на базата на което е използван размерът от 837лв.като осигурителен доход. Същевременно вещото лице заявява,че според документите ищецът е придобил право на пенсия преди 14.12.2011г.,тъй като заявлението до НОИ е подадено на 22.11.2011г.

По делото е разпитан свидетелят М. Хр. П.,който сочи, че е работил заедно с ищеца в предприятието в гр.Кнежа и че,по негови впечатления,обезщетения не били изплащани.Свидетелят дава данни основно относно факта на работа в предприятието и начина на плащане на възнагражденията,но показанията му не установяват релевантни факти относно момента на придобиване на правото на пенсия от ищеца,нито относно възникването на право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ при прекратяването през 2022г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск по чл.222,ал.3 от КТ е процесуално допустим,но разгледан по същество е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл.222,ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2месеца,а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10години трудов стаж през последните 20години —на обезщетение в размер на брутното му трудово 2 възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Фактическият състав на правото на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ включва прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,както и обстоятелството обезщетението да не е било вече изплатено.Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст обаче се придобива само веднъж.Съответно правото на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ възниква във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на това пенсионно право,а не при всяко следващо прекратяване на последващо трудово правоотношение.

Този извод е съобразен с практиката на ВКС,според която обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ има еднократен характер и е свързано с момента на първоначално придобиване на правото на пенсия. В Решение №15/02.02.2016г. по гр.д. №2520/2015г. на ВКС,IIIг.о.е прието,че ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали е упражнил правото си на пенсия,при следващо прекратяване на трудовото правоотношение той няма право на ново обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ.

В настоящия случай от събраните доказателства се установява,че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2011г., като заявлението до НОИ е подадено на 22.11.2011г.,а пенсията е отпусната, считано от 12.12.2011г.Това е преди сключването на процесния трудов договор №02/14.12.2011г.,чието прекратяване през 2022г. е основание за предявената искова претенция.

Следователно при прекратяването на процесното трудово правоотношение през 2022г. ищецът вече не е придобивал за първи път право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Това право е било придобито преди възникване на процесното трудово правоотношение.Поради това прекратяването през 2022г. не поражда ново право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ.

Неоснователно е възражението на ищцовата страна,че решаващо значение има единствено обстоятелството,че ищецът е работил при ответника повече от 10години през последните 20години и че не са представени доказателства за изплащане на обезщетение през 2011г.

Условие за по-високия размер от шест брутни трудови възнаграждения е наличието на 10години трудов стаж при същия работодател или група предприятия,но това условие е релевантно само ако изобщо е възникнало право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ при съответното прекратяване. В случая такова право при прекратяването през 2022г. не възниква,тъй като правото на пенсия е било придобито още през 2011г.Ако ищецът е считал,че при прекратяването на предходното трудово правоотношение през 2011г. му е било дължимо обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,то това би било самостоятелно вземане,възникнало във връзка с това предходно прекратяване,но не е предмет на настоящото производство,а и предявената искова претенция е обоснована с прекратяването на процесното трудово правоотношение през 2022г.

Съдът отчита,че по делото липсват данни и доказателства за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ на ищеца. Това обстоятелство обаче само по себе си не води до основателност на настоящия иск.Защото липсата на доказано изплащане не може да създаде ново право на обезщетение при следващо трудово правоотношение,когато правото на пенсия вече е било придобито преди сключването му.

Съдът счита,че не следва да се приема,че всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение на лице,което вече е пенсионер, поражда ново право на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,тъй като подобно тълкуване би обезсмислило законовото правило,че обезщетението се изплаща само веднъж.

Поради изложеното съдът приема,че предявеният иск за сумата от 5022,00лв., представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ,е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 1326,49лв., представляваща обезщетение за забава.

Съдът счита,че след като не е доказано съществуването на главно парично задължение на 3 ответника към ищеца,не възниква и задължение за заплащане на обезщетение за забава върху него.

Според съдът липсата на доказателства за реално изплатено обезщетение през 2011г.не поражда ново право на обезщетение при прекратяването на последващо трудово правоотношение,тъй като законът свързва възникването на това право с първоначалното придобиване на пенсионното право,а не с всяко следващо прекратяване на трудов договор.

Ищцовата страна е направила разноски в размер на общо 511,29евро/петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/,от които адвокатски хонорар от 357,90евро и 153,39евро възнаграждение за експертиза,а ответната страна е направила разноски в размер на 1230лв./хиляда двеста и тридесет лева/,равняващи се на 628,89евро/шестотин двадесет и осем евро и осемдесет и девет цента/.

Съобразно изложеното ,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отхвърли предявения от Р. Т. П.,с ЕГН**********, с адрес: Кн.,ул.„***“№**,против

„Стъклопластик“АД,с ЕИК 816089670,със седалище и адрес на управление: гр.С.,район „***“,ж.к.„***“,ул.„***“№*,ет.*,иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ за заплащане на сумата от: 5022,00лв./пет хиляди двадесет и два лева/,представляваща претендирано обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като неоснователен и недоказан.

Да отхвърли предявения от Р. Т. П.,с ЕГН**********, с адрес:Кн.,ул.„***“№**,против „Стъклопластик“АД,с ЕИК816089670,със седалище и адрес на управление:гр.С.,район „***“,ж.к.„***“,ул.„***“№*,ет.*,иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от: 1326,49лв.,представляваща обезщетение за забава върху претендираното главно вземане за периода от 26.11.2022г. до 09.12.2024г.,като неоснователен и недоказан.