Решение № 19443 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19443 гр. София, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110144513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 19.09.2023 г., 05.03.2024 г. и 24.07.2024 г., на В. В. М. против Столична община, в която са изложени твърдения, че през 2007 година ищецът предявил установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл.

11, ал. 2 ЗСПЗЗ срещу ОСЗГ „Панчарево“, по който било образувано гр. д. № 11254/2007 г. по описа на СРС, 27 състав. С влязло в сила на 19.03.2008 г. съдебно решение, постановено при участието на ответника, е признато за установено правото на наследниците на *** да възстановят собствеността си върху нива с площ от 1 дка в землището на с. Слатина, местността „Къро“, при граници ***, ***, *** и ***. Въз основа на съдебното решение с Решение № 670/04.10.2011 г. на ОСЗ „Панчарево“ е признато правото на собственост на наследниците на *** върху нива с площ от 966 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на „Слатина“, м. „Къро“, имот с пл. № 4617, кад.лист № 528 от кадастрален план при граници съгласно комбинирана скица № 1/08.2011 г. на Столична община, район „Младост“. Въз основа на решението и издадената скица е съставен нотариален акт № 68, нот. дело № 54/2015г. по описа на нотариус Ирина Радева, по силата на който В. В. М. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, който поземлен имот представлява нива от 966 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на „Слатина“, м.

„Къро“, имот с пл. № 4617, кад.лист № 528 от кадастрален план, изработен 1956 г., и който имот, съгласно удостоверение № 2615/08.03.2011 г., издадено от Столична община, район „Слатина“, попада в УПИ II за „Жилищно строителство“, свободен от застрояване, и в УПИ III за „Държавно военно издателство“, свободен от застрояване, двата урегулирани поземлени имота от кв. 12 по действащия подробен устройствен/застроителен и регулационен план на гр. София, местността „НПЗ Изток, м. Къро“ и одобрен със Заповед № РД-50-09-373/08.12.1988 г. и Заповед № РД-09-50-1384 г. В исковата молба са изложени твърдения, че имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** с площ от 127 кв.м. са били по същество един имот, с обща ограда и един вход. С молба-уточнение от 19.09.2023 г. ищецът поддържа, че считано от 19.03.2008 г. – денят на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 11254/2007 г. по описа на СРС, 27 състав, упражнява фактическа власт с 1 намерение за своене върху имот с идентификатор *** с площ от 127 кв.м. Страната намира, че имот с идентификатор *** никога не е бил държавен или общински. В молба-уточнение от 19.09.2023 г. ищецът излага твърдения, че многократно е демонстрирал правото си на собственост върху сочения имот с площ от 127 кв.м. пред ответника от 2008 г., като служители на общината устно му отговаряли, че имотът е общински без обаче да сочат доказателства за това. Страната сочи, че на 16.02.2022 г. в деловодството на Столична община, район „Младост“, била депозирана молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване на В. В. М. с нотариален акт на основание давностно владение върху имот с идентификатор ***. При депозиране на молбата устно било съобщено на ищеца, че имотът не е нито държавен, нито общински. В молбауточнение от 19.09.2023 г. са изложени твърдения, че ответникът на 05.08.2022 г. съставил Акт за частна общинска собственост № 3291 за имот с идентификатор ***.

С молба-уточнение от 05.03.2024 г. ищецът поддържа, че заедно със съпругата си О.

А. М. от 19.03.2008 г. упражнява явна фактическа власт с намерение за своене върху имот с идентификатор ***, като предвид изтеклия период от време „повече от тринадесет години“ съпрузите са придобили по давност правото на собственост върху вещта. В молбата-уточнение е посочено, че В. В. М. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имот с идентификатор *** по давностно владение № 2, том VI, нот. дело № 838/2022 г. по описа на нотариус ***. Ищецът поддържа, че съгласно удостоверение, издадено от „МАПЕКС“ АД и комбинирана скица към него, имот с идентификатор *** е заличен от кадастралната карта и кадастралните регистри и понастоящем представлява част от поземлен имот с идентификатор *** заключена между букви АБВГ на схема на лист 133 от делото.

По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че В.

В. М. и О. А. М. притежават право на собственост по силата на упражнено давностно владение от 19.03.2008 г. върху реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 127 кв.м., заключена между букви АБВГ на схема на лист 133 от делото, която част представлява бивш имот с идентификатор ***.

По делото е постъпила молба от О. А. М. от 02.07.2024 г. с искане да бъде конституирана като съищец наред със съпруга си В. В. М. по предявения срещу Столична община установителен иск за собственост. С определение от 05.07.2024 г. съдът е конституирал О. М. като съищец наред с първоначалния ищец В. М..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община чрез процесуалния си представител юрисконсулт *** оспорва предявения иск. В подадения отговор са изложени твърдения, че имот с идентификатор *** попада в територия актувана с АОС № 83/18.11.1996 г., като соченият от ищцовата страна АЧОС № 3291/05.08.2022 г. е съставен на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 218 кв.м. В отговора са изложени твърдения, че ищецът и О. М. са депозирали молба до Столична община за отписване на процесния имот с идентификатор *** от актовите книги за общинска собственост, по което е изразено отрицателно становище. Представителят на ответника сочи, че независимо от изразеното отрицателно становище от Столична община в полза на В. М. е издаден нотариален акт са собственост по давностно владение. По изложените доводи е направено искане предявеният установителен иск за собственост да бъде отхвърлен.

По делото е постъпила молба на „ИП ЕСТЕЙТ“ ЕООД за главно встъпване в производството образувано по исковата молба на В. В. М. и О. А. М. против Столична община за признаване за установено, че ищците по силата на упражнено давностно владение притежават право на собственост върху недвижим имот с площ от 127 кв.м., представляващ част от поземлен имот с идентификатор ***, която част е идентична с преходен поземлен имот с идентификатор ***. Ведно с искането за встъпване е представена искова молба от дружеството, в която са изложени твърдения, че процесната част от недвижим имот с идентификатор *** е апортирана в капитала на „ИП ЕСТЕЙТ“ ЕООД, като вносители на непаричната вноска са ищците В. М. и О. М., които са се легитимирани като собственици по 2 силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 2, том VI, нот. дело № 832/2022 г., който е вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 78146 от 20.10.2022 г., акт № 55, том CXCVI, дело № 59909, имотна партида 807387. Представителят на ищцовото дружество поддържа, че вносителите на непаричната вноска продължават да владеят процесните 127 кв.м. от имот с идентификатор ***. По изложените доводи е направено искане „ИП ЕСТЕЙТ“ ЕООД да бъде конституирано като главна страна в процеса и да бъде приет за съвместно разглеждане иск на дружеството срещу В. В. М., *** и Столична община за признаване за установено, че главно встъпилата страна притежава право на собственост върху процесните 127 кв.м. от имот с идентификатор ***, като на основание чл. 108 ЗС В. В. М. и О. А. М. да бъдат осъдени да предадат владението върху процесните 127 кв.м. от имот с идентификатор ***. Искането за главно встъпване е уважено с определение от 14.10.2024г.

Ответникът Столична община поддържа, че съставеният акт за общинска собственост се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти, като предвид обстоятелството, че имотът е общински същият не може да бъде придобит по давност.

Ответниците по претенцията на главно встъпилото лице В. В. М. и О. А. М. с отговор от 10.02.2025 г. поддържат, че притежават право на собственост върху процесната част от 127 кв.м. по силата на упражнено давностно владение, като продължават да държат вещта като своя и към момента на депозиране на молбата. В молбата е посочено, че владеят имота като собствен необезпокоявано от 1990 г. По изложените доводи е направено искане да бъде признато за установено, че В. В. М. и О. А. М. притежават право на собственост върху процесната реална част.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет Указ № 21 от 12.10.1937 г. на цар Борис III (ДВ, бр. 233 от 21.10.1937 г.), издаден по предложение на министъра на войната по доклад № 97 от 11.10.1937 г. и на основание чл. 2, п. 1 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, с който е постановено да се отчуждят за нуждите на Министерството на войната – за района на войската, за нови казарми, около 360 000 кв.м. частни места, находящи се в землището на с. Слатина – Софийско, в местността „Къро“, недалеч северно от линията по Цариградското шосе между 4-ти и 6-ти километър, съгласно приложен план. С указа е прогласена спешност за завладяването на имотите по чл.

54 от същия закон, а стойността на отчуждените места е възложено да се изплати от Министерството на войната.

Със Заповед № 427 от 20.03.1952 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, издадена по повод протокол № 11 от 26.04.1951 г. на градоустройствения съвет при Управление „Архитектура“ при Софийския градски народен съвет и на основание чл. 29, т. 2 от Правилника за плановото изграждане на населените места, е утвърден регулационният план на терена в м. „Къро“, 4 км по шосето за Враня, за нуждите на Министерството на народната отбрана, според червените черти на приложената към заповедта скица.

Като писмено доказателство по делото е представена и Заповед от 19.08.1953 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, отдел „Градоустройство“ с нечетливо съдържание.

Като писмено доказателство по делото е приет Акт за частна общинска собственост № 83/18.11.1996 г., съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС (в редакцията към датата на съставяне на акта) и одобрен от кмета на район „Младост“, съгласно който като частна общинска собственост е актуван незастроен урегулиран терен с площ 43 460 кв.м., представляващ част от кв. 12, парцели I – за ОДЗ, II – за ЖС и III – за държавно военно издателство, по регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-373/1988 г. на главния архитект на София, при граници: изток – кв. 11, запад – кв. 2, север – кв. 4, юг – ИПК „Родина“. Като бивш собственик е посочено: „съгласно регулачна преписка 213/52 г.“. В т. 17 („Забележка“) е отразено, че от терена са изключени имоти със стар пл. № 4618 и пл. № 3

4620, които са частна собственост. Под забележката е водена ръкописна таблица „Имоти, отписани от акта“, в която са отразени отписванията на имоти със стари пл. № 4627, 4606, 4568, 4753, 4621, 4626, 4617, 4571, 4569 и 4925 въз основа на заповеди, издадени в периода 1997 г. – 2007 г.

С решение по гр. д. № 11254/2007 г. на СРС, 27 състав, влязло в сила на 19.03.2008 г., постановено при участието на Столична община, е признато за установено на основание чл.

97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. чл. 11, ал. 2, изр. първо ЗСПЗЗ, по иск на В. В. М. срещу ОСЗГ „Панчарево“, правото на наследниците на *** да възстановят собствеността си върху нива от 1 дка в землището на с. Слатина, м. „Къро“, при граници: ***, Вуче Илев (Илов), *** и ***.

С Решение № 670/04.10.2011 г. на ОСЗ „Панчарево“, влязло в сила на 02.11.2012г., на наследниците на Величко М. Томов е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,966 дка в строителните граници на Слатина, м. „Къро“, имот пл. № 4617, кад. лист № 528 по кадастралния план от 1956 г., съгласно комбинирана скица № 1/08.2011 г.