Разпореждане № 1233 от 16.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1233 гр. Разград, 16.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100699 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение, срещу Р. К. К. за заплащане на сумата 300 главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, 35,45 договорна лихва, 111.08 мораторна лихва, 124, 55 лв. неустойка, 211,33 лв. такси и разноските по делото.

В предоставения 3-дневен срок, заявителят е пояснил, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора за заем.

Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни. Проверката на заповедния съд в заповедното производство се изразява в проверка на това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК, с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането 1 се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

При тази преценка намира, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК , всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 300 лева, при дължима сума от 552,00 лв. за срок от 6 месеца, е видно, че ГПР фактически надхвърля посочените в договора 40,05% В случая е налице хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си значително по- голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за уговаряне на неустойка, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика.

Клаузата, пораждаща задължение за неустойка несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. Тъй като в случая длъжникът не е внасял суми с цел погасяване на задължението по договора, Съдът счита, че следва да присъди само главницата, а именно 300 лв. , като остави без уважение заявлението в останалата част, т.к. съгласно и чл.411 ал.2 т.3 ГПК заповед не се издава, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК при съобразяване на минималните размери.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение срещу Р. К. К., ЕГН ********** за сумата 300 лв., както и за сумата 25 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, 2 бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Христо Маринов Маринов и Петр Валента за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Р. К. К., ЕГН *********** за заплащане на сумите 35,45 договорна лихва, 111.08 мораторна лихва, 124, 55 лв. неустойка, 211,33 лв. такси , както и съответната част за заплащане на разноски по делото.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3