Решение № 77 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500465 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по следните въззивни жалби срещу решение № 127/29.05.2025г. постановено по гр.д. № 39/2025г. на ОС Шумен:

1.Въззивна жалба на И. И. К., чрез процесуалния представител адв. С.П., срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковите му претенции за горницата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, обезщетение за забава върху главницата от 10 000лв. за периода от образуване на ДП № 90/2016г. 18.07.2016г. до датата на постановяване на решение №10/08-04.2020г. по НД № 1103/2019г. по описа на ВКС и обезщетение за забава за периода от датата на постановяване на решение № 10/08.04.2020г. по НД № 1103/2019г. по описа на ВКС до 21.01.2022г. като погасена по давност. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в тези му части, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, имащи значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД, в резултат на което е достигнал до неправилни крайни изводи. Не са обсъдени всички доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка, като неправилно е определен момента, от който се дължи обезщетението за забава в размер на законната лихва. Счита, че същото се дължи от датата на увреждането, а именно- датата на образуване на НД №90/2016г. и относно същото е неприложима разпоредбата на чл.116, б.“В“ ЗЗД. Излага подробни 1 аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявените искове в предявените размери.

В предвидения срок насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.

2.Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на И. И. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 90/2016г. по описа на ОД на МВР Варна, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 4/30.05.2019г. по ВНОХД №136/2019г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение № 10/08.04.2020г. по НД №1103/2019г. по описа на ВКС в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2022г. до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в тази част. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че преживяните от ищеца отрицателни емоции са били провокирани единствено от воденото срещу него наказателно производство. Не е отчетено, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера и вида на повдигнатите обвинения. Счита, че присъденото обезщетение, ако такова се дължи е прекомерно. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция, евентуално за определяне на обезщетение в по-нисък размер

И. К. не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК.

Апелативен съд Варна, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания в жалбите предмет на въззивен контрол касаещ размера на присъденото обезщетение, намира следното:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от И. И. К. срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психо-емоционален стрес, затваряне в себе си, раздразнителност, безпокойство, продължаващи и към настоящия момент, уронване на престижа, засягане честта и достойнството и неприятни емоции, вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления по чл. 255, ал.4, вр. ал.1, т.2,6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, чл.255, ал.1, вр. ал.1,т.2 и т.6, вр.чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 НК, за които е бил оправдан, ведно със законната лихва от датата на образуване на ДП № 90/2016г. на ОД на МВР Шумен.

Твърди се, че в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани обвинения в извършване на престъпления, в периода 2016г. – 2020г. ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и постоянен стрес. Призоваването му от полицията, даването на обяснения и привличането му като обвиняем за престъпление, което не е извършил, предаването му на съд и постановяване на осъдителна присъда на първа инстанция, явяването му 2 на съд на три инстанции се отразили негативно на психическото му състояние – станал затворен и раздразнителен, избухвал при най- малък повод, станал подозрителен към всички. Обстоятелството, че е привлечен като обвиняем и срещу него се води наказателно производство за данъчни престъпления се отразило отрицателно върху имиджа му и бизнеса му, свързан със строителство.

С писмения отговор по чл.131 ГПК Прокуратурата е оспорила исковата претенция с възражения за нейната неоснователност. Твърди, че претърпените неимуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство, което е протекло в разумен срок. Евентуално претърпените вреди в периода на постановената осъдителна присъда от ОС Шумен, не са единствено в резултат на актове и действия на Прокуратурата.

Релевирано е възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва.

По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната жалба оплаквания, ангажираните доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че с постановление на прокурор при ОП Шумен от 18.07.2016г., след отделяне на материали от ДП № 54/2013г. по описа на ОД на МВР Шумен, преписка вх.№ 414/2013г. по описа на ОП Шумен е образувано ДП №90/2016г. по описа на ОД на МВР Шумен за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр чл.26 НК срещу три лица, едно от които и ищеца И. К.. С постановление на разследващ полицай от 28.12.2017г.

И. И. К. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.4, вр. чл.255, ал.1, т.2,6 и 7 НК, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК и чл.255, ал.1, т.2 и т.6 НК, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК, за това ,че в периода 30.05.2012г. – 30.11.2012г., действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на М.С.В. умишлено го е улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание да извърши престъпление – в периода 13.06.2012г.–08.12.2012г., действайки в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „РВ Инженеринг“ ЕООД да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери чрез потвърждаването на неистина в справка-декларация по ЗДДС, чрез използване на документи с невярно съдържание, при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен кредит; за това че в периода 30.05.2012г.-30.11.2012г. в условията на продължавано престъпление в съучастие като помагач на М.В., умишлено го улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание да избегне установяване на данъчни задължения в големи размери.

С посоченото постановление от 28.12.2017г. е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 13.02.2018г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършени престъпления по чл.255, ал.4, вр. ал.1,т.2,6 и 7 НК и чл.255, ал.1, т.2 и т.6 НК, където е образувано НОХД № 48/2018г. по описа на ОС Шумен, по което са проведени осем съдебни заседания, като ищецът не се явил само на едно от тях. С присъда № 1/16.01.2019г., ищецът е бил признат за виновен в това, че в периода 30.05.2012г.-30.11.2012г. при условията на продължавано престъпление и в 3 съучастие като помагач на М.С.В., като извършител, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание да извърши престъпление – избягване на установяване на данъчни задължения в големи размери и, че в периода 30.05.2012г.-30.11.2012г., действайки при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на М.С.В., умишлено го улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание да извърши престъпление – избягване на установяване на данъчни задължения в големи размери, като му е определено общо наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години и глоба в размер на 100 лв. По жалба на подсъдимите е образувано ВНОХД №136/2019г. по описа на Апелативен съд Варна. По делото е приведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. С постановена присъда №4/30.05.2019г. въззивният съд е отменил постановената от ОС Шумен присъда №1//16.01.2019г. по НОХД № 48/2018г. на ШОС и ищецът И. К. е признат за невиновен за престъпленията по чл.255 НК и оправдан по повдигнатите обвинения.

По протест на прокурор при АП Варна е образувано НД № 1103/2019г. по описа на ВКС. С решение № 10/08.04.2020г. ВКС е потвърдил постановената по ВНОХД № 136/2019г. по описа на Апелативен съд варна присъда № 4/30.05.2019г.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото свидетелства за съдимост се установява, че към периода на воденото наказателно производство и постановяване на присъдата, ищецът е бил с чисто съдебно минало.

Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетелите Г.И.К./майка на ищеца/ и А.Н.К., чиито показания съдът кредитира като дадени в следствие на преки впечатления. От показанията на свид. К.а се установява, знае за воденото срещу сина й наказателно производство, като той й споделил, че има „съдебни проблеми“ и неправомерно е обвинен в издаване на фактури. Делата продължили 4 години, като през този период ищецът бил притеснен и психически натоварен, отказвал да комуникира, затворил се в себе си.

Получил психическо разстройство, загубил много приятели, което се отразило и на дейността, която развивал със строителната си фирма. Постепенно загубил работата си и се наложило да пътува в чужбина за да си намира работа. Воденото наказателно производство се отразило и на физическото здраве на ищеца, тъй като се влошили симптомите на Болеста на Бехтерев, от която той страдал. Наложило се да приема антидепресанти, тъй като поведението му било непредсказуемо и изпадал в крайности – избухвал, викал, крещял, а в следващия момент мълчал и не можело да се осъществи контакт с него.

В показанията си свид. К. заявява, че през 2016г. ищецът му споделил, че има проблеми с правосъдието и от тогава бил рухнал психически – не му се говорело, не излизал, имал здравословни проблеми, затворил се в себе си.

Променило се поведението му – затворил се в себе си, бил потаен, не излизал и общувал и говорел само със свидетеля. Според свидетеля делата се отразили и на дейността на строителната фирма на ищеца, който му споделил, че клиентите се отдръпнали, бил затруднен финансово и се наложило да търси работа в Германия, за да издържа семейството си. Свидетелят забелязал и 4 влошаване във здравословното му състояние – появили се болки в гърба.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 2016г. срещу ищеца е водено разследване, на 28.12.2017г. му е повдигнато обвинение в извършването на две умишлени престъпления по чл. чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, чл.255, ал.1, т.2 и т.6 НК, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1 НК311 НК, за които той е признат за невиновен, както се установява от влязлата на 08.04.2020г. в сила оправдателна присъда. Във връзка с повдигнатите и поддържани от Прокуратурата обвинения са водени първоинстанционно, въззивно и касационно производство, като в първоинстанционното е постановена осъдителна присъда. По време на продължилото в разумен срок наказателно преследване ищецът е бил притеснен, психически разстроен, притеснен и в състояние на стрес поради дискредитирането на доброто му име и авторитета му. Прието е, че ищецът е претърпял болки и страдания в рамките на обичайните, които се търпят от такъв вид обвинения и наказателно преследване –стрес и негативни емоции, които се отразили на психиката му, поради което се наложило да приема антидепресанти, загубил приятели и клиенти, което се отразило на дейността, която развивал като строителна фирма, наложило се да си търси работа извън страната. Ищецът ограничил социалните и професионални си контакти. Нервното напрежение и тревожност довели и до влошаване на здравословното му състояние. Били засегнати също честта и достойнството му, станал избухлив, конфликтен и затворен в себе си, накърнена била вярата му в етичните и морални ценности и в ролята на институциите за защита на справедливостта. Нарушен бил обичайния му ритъм на живот и се чувствал също обезнадежден поради възможността, в случай на осъждане, да загуби перспективи за успешна професионална реализация, като за обезщетение на тези вреди е определено обезщетение в размер на 10 000 лева според законовия критерий за справедливост.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c874b8e5-8290-42f2-ae7a-51c29b7cc453