Решение № 500 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205628 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-2300329/28.08.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на „КДТ-2020“ ЕООД с ЕИК 206310602 на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят „КДТ-2020“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени обжалваното НП. Оспорва фактическата обстановка с твърдение за липса на съставомерност на вмененото деяние. Излага аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно описано от обективна страна нарушение, както и доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател поддържа и развива аргументите си от жалбата.

Въззиваемата страна, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.

Пазарджик, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага съображения за безспорно установени нарушение и нарушител, както и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че не са налице основания за приложението на чл. 415в от КТ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. Разгледана по същество я прие за неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Съгласно Заповед № З-0450/20.04.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“ за периода от 24.04.2023 г. до 31.05.2023 г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от 1 служители в ДИТ – гр. Пазарджик на територията на гр. Пловдив. По този повод била в обхвата на проверката попаднало дружеството жалбоподател „КДТ-2020“ ЕООД.

Проверката била осъществена по документи и на място на обект – „Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279, в кв. 8 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, гр.

Пловдив.

На 24.04.2023 г. около 14:30 часа посоченият обект на контрол бил проверен от командировани служители на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр. Пазарджик, сред които и Ф. А. А., главен инспектор в ДИТ гр. Пазарджик. В хода на проверката било установено в обекта качване на бетон на 5-и – 6-и етаж, а на последния етаж няколко лица да работят, включително без лични предпазни средства. Установили да работи като **** и Д.М.М. с ЕГН **********, който бил с работни дрехи, нефирмени и изграждал вътрешна зидария в обекта за контрол. Поради невъзможност да попълни сам декларацията на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя била попълнена от А. под диктовката на М., който декларирал, че работи за „КДТ-2020“ ЕООД от 24.04.2023 г. на длъжност „****“, с установено работно време от 8 часа и 1 час почивка в работния ден, определени два почивни дни, с трудово възнаграждение, определено „на квадрат мин. запл. 780 лв.“. М. също така декларирал, че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор, което също било вписано в декларацията.

Извършена била проверка в деловодството на дирекцията в гр. Пазарджик, от която проверяващите установили, че за това лице нямало регистриран трудов договор към ТД на НАП, но не могли да установят на място дали има изпратено уведомление до ТД на НАП.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол №

ПР2315104/30.05.2023 г. за извършена проверка.

Във връзка с констатираното по време на проверката от „КДТ-2020“ ЕООД били изискани конкретни документи, които следвало да бъдат представени в ДИТ гр.Пазарджик. На 05.05.2023г. при преглед на представената документация, А. установил, че трудовият договор № 031/24.04.2023 г., сключен между дружеството жалбоподател и заварения да работи на обекта Д. М., е регистриран в ТД на НАП на 25.04.2023г., със справка с изх. № 16388233054268/25.04.2023 г. в 21:07:05, т.е. след извършената на 24.04.2023 г. проверка на горепосочения обект. Със същия трудов договор дружеството жалбоподател назначавало М. на длъжност „****“ с трудово възнаграждение в размер на 780 лв./месечно.

Въз основа на проверката на място и по документи А. приел, че дружеството „КДТ-2020“ ЕООД е нарушило чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-2300329/30.05.2023 г. за извършеното нарушение за това, че на 24.04.2023 г. около 14:30 часа в гр. Пловдив дружеството жалбоподател в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал в гореописания обект до работа като работник „****“ Д.М.М. с ЕГН **********, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството – Т.Г.К., който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. Срещу акта не било подадено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

По доказателствата:

2

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Ф.

А. А. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмо изх. №23073318/01.09.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, известие за доставяне, протокол № ПР2315104/30.05.2023 г. за извършена проверка, оправомощителни заповеди, декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, копие на трудов договор № 031/24.04.2023 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх.№ 16388233054268/25.04.2023 г., заверено копие на извлечение от Информационна система на ИА „Главна инспекция по труда“, констатации от преглед на фирмената документация на „КДТ-2020“ ЕООД.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят А. изяснява фактическата обстановка, свързана с проверката, неговите действия и тези на установения на място работник.

След предявяване на декларацията по чл. 402 от КТ, свидетелят потвърждава, че той е попълнил декларацията въз основа на предоставени от самия работник данни, касаещи име, ЕГН, адрес, работодател, възнаграждение и други, които съвпадат със сключения трудов договор и уведомлението до приходната агенция. След като я попълнил и изчел съдържанието й на работника, му я предоставил да я подпише. Обстоятелството, че е попълнена от друг, а не от декларатора, било вписано в самата декларация и подписана от работника в това му качество и качеството му на запознат с нейното съдържание.

Извършена била справка в деловодството на ДИТ в гр. Пазарджик, от която актосъставителят установил, че за това лице нямало регистриран трудов договор към ТД на НАП, като уточнява, че към момента на проверката нямали възможност да установят дали има изпратено уведомление до ТД на НАП. Трудовият договор бил сключен на 24.04.2023 г., а уведомлението било изпратено на 25.04.2023 от работодателя към ТД на НАП. В допълнение свидетелят сочи, че установил кой е работодателя от работещите на място лица, които посочили името на управителя на дружеството – Коев, и от представените от дружеството трудови договори. Допълва, че трудовият договор на работника Д. М. бил сключен с „КДТ-2020“ ЕООД и представен от самия управител на дружеството.

Съдът намира показанията на свидетеля за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице съгласно Заповед № З0450/20.04.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“ при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съгласно т. 5 от Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на 3 наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и по недвусмислен начин в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за това, че в качеството му на работодател е допуснал до работа като работник като **** Д. М., без да му е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Поради това и възражението в тази връзка се приема за неоснователно. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Съгласно ал. 1 на чл. 63 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

По несъмнен и категоричен начин се установява, че на 24.04.2023 г. завареният да полага труд на обекта за контрол Д. М. е бил допуснат да работи в „КДТ-2020“ ЕООД, без да му е връчено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Дружеството се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, доколкото като юридическо лице е наело самостоятелно конкретния работник по трудово правоотношение, за което е представен трудов договор от същата дата. Твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото няма събрани несъмнени доказателства от кого точно е било наето лицето, се опровергава както от декларацията по чл. 402 от КТ, попълнената по предоставени от самия работник данни, в която изрично е отбелязано наименованието на дружеството, в което е работел към датата на проверката, така и от показанията на актосъставителя в същата насока, оценени с доверие от съда. Нещо повече, на проверяващите самото дружество е представило трудов договор № 031/24.04.2023 г., видно от който страни по договора са „КДТ-2020“ ЕООД, в качеството на работодател, и Д.М. М., в качеството на работник/служител. Представеният от дружеството жалбоподател трудов договор е бил сключен на 24.04.2024 г., която дата съвпада с датата на проведената проверка, т.е. към момента на проверката въпросният работник е извършвал на обекта за контрол дейност по трудово правоотношение с жалбоподателя. Горното категорично оборва твърдяната липса на безспорна идентичност между жалбоподателя и дружеството, наело в качеството му на работодател въпросния работник.