Решение № 1057 от 19.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6021/2024
- Вид
- Решение № 1057
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1057 гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110206021 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „К. К.“ ЕООД срещу НП № 706810-F697319/12.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, както и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения по същество за нарушаване на процесуалния и материалния закон. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки доводи за законосъобразност на санкционирането.
От писмените доказателствени материали (ангажирането и на свидетелски показания по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), т. е. приобщените такива към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАН, респективно въз основа на нарочно съдебно определение за приемане и прилагане като доказателства, се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност, поне що се отнася до тази фактическа обстановка, която е от значение за решаване на делото, не буди логически обосновано съмнение досежно автентичност и достоверност, включително като липсват съответните вътрешни и между отделните доказателствени материали противоречия и включително като се държи сметка за източника на съответната информация досежно всеки един от конкретните доказателствени материали) - освен оправомощаването на наказващия орган да издава НП от процесния вид още описаната в НП фактическа обстановка, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на излагане на установената от съда фактическа обстановка /съобрази изрично, че такава се сочи в настоящото решение макар и 1 посредством препращане към друго съдържание, с което, обаче, страните са запознати!/ липсва в релевантната нормативна уредба), както и (се установява още) това, че издадената във връзка със същите факти като обжалваното НП ЗНПАМ е била впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение на ВАС.
При това положение следва от правна страна изводът, че действително е налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, т. е. касае се за осъществен състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Налице е хипотеза по чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна. В случая съответната ЗНПАМ е била (макар и последствие) отменена, при което положение санкционирането на дружеството само въз основа на процесното НП не би нарушило принципа на пропорционалността (коментиран в жалбата); санкционирането на различни лица, отговорни за неиздаването на касовия бон, също не нарушава визирания принцип – наказанието има определени цели (съответни на принципа на пропорционалността) и те няма как да бъдат постигнати в пълнота, ако едно от отговорните лица не бъде санкционирано. Смисълът на визираното в жалбата решение на СЕС определено не е свързан с това в подобни хипотези за отговорните лица/част от тях да не бъде наложена никаква санкция.
Процесното административно нарушение не предполага никаква сложност както от фактическа, така и от правна страна, като АУАН и НП са достатъчно съдържателни, така че да не се стигне до каквото и да било ограничаване на процесуалното право на защита на въззивника. При всяко положение не са налице съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.
Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или за изменение на атакуваното НП, респективно съобразно чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН същото следва да бъде потвърдено, при който изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на въззивника изначално липсват, а на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП (с уточнението, че изразът „ако те са били защитавани“ в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН подлежи на корективно тълкуване, доколкото съобразно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН страна в производството при обжалване на НП се явява самият орган, който е издал постановлението, т. е. изразът следва да се тълкува в смисъл, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда при защита /процесуално представителство/ от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование в полза на съответната страна по чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, която е с процесуална функция по защита на акта по чл. 58д от ЗАНН) в размер, близък до минималния (имайки предвид относително ниската степен на правна и фактическа сложност на делото) съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 706810-F697319/12.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
Не присъжда разноски в полза на горепосоченото дружество-жалбоподател, което дружество осъжда да заплати на НАП сумата от 90 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 142 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3