Решение № 43 от 31.03.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. ж, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ж, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330100283 по описа за 2026 година

Производство по чл.530 и следв. от ГПК.

Депозирана е молба от Г. Х. З. от град ж,Лов.обл.,в която същата излага,че е родена на кг в град ж от майка г З.,след брака по баща гщ и баща Хж.Бракът между родителите и е прекратен с решение,влязло в сила на ж. От момента на раздялата и прекратяване на брака с майка и живеят в град ж,като изцяло грижите по отношение на молителката за отглеждане и възпитание са изпълнявани от майка и с помощна на нейните родители.

Обществото,в което е живяла и общувала винаги я е свързвало с фамилията ж.

След завършване на 7 клас продължила образованието с в град Ловеч,всички разходи за обучението и,за живота,са осигурявани от майка и и нейните родители.Баща и от раждането и и до момента не е показал интерес към нейните нужди,не е осъществявал лични контакти с нея.

Вече е пълнолетна и сама преценява и решава коя фамилия да носи и кое е морален дълг към фамилията на майка и гщ и нейния баща.

Моли съдът да допусне промяна във фамилното и име от З. на гщ,като за в бъдеще носи фамилното име гщ.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адвокат К.,доразвива съображенията си.

1

За Община-ж представител не се явява в съдебно заседание.В приложено писмено становище изразява становище,че молбата за основателна и подкрепена с необходимите писмени доказателства.

За Районна прокуратура-Ловеч-ТО-гр.ж ,в заседанието,в което е приключено съдебното дирене,се явява прокурор Димитров,който изразява становище,че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

От представените с молбата писмени доказателства,съдът приема за установено следното:

Молителката Г. Х. З. е родена на к година в град ж,Лов.обл.,като нейни родители са г гщ и Хж.

С Решение по гр.дело №3жг по описа на РС-Чж бракът между родителите на молителката е прекратен,родителските права върху същата са предоставени на майката,бащата е поел задължение да заплаща месечна издръжка за дъщеря си,майката е възстановила предбрачното си фамилно име-гщ.

През учебната 2025/2026г молителката е ученик в 12д клас на Професионална езикова гимназия "ж

От показанията на свидетелите г гщ и ж се установява,че бащата на молителката напуснал семейството си когато същата е била на 5 месеца,повече никога не се появил,не се е обаждал след развода за да осъществи контакти с дъщеря си,не е поддържал никакви отношения с нея,плащал е само определената с решението по бракоразводното дело издръжка до момента на навършване на пълнолетие на молителката.От раждането на молителката в нейното отглеждане активно помагат бабата и дядото по майчина линия.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.19,ал.1 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ промяна на собствено,бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,когато то е осмиващо,опозоряващо или обществено неприемливо,както и в случаите,когато важни обстоятелства налагат това.Промяната на имената на българските граждани е уредена като изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя,а от наличието на обективни предпоставки,които законът е уредил изчерпателно.

В конкретния случай съдът прави извода,че заявените фактически обстоятелства от молителката обосновават правна възможност за промяна на бащиното и име от З. на гщ.

Съгласно чл.14,ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго,т.е. семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани.

Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството – към 2 фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, порад което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.

В този смисъл е Решение № 205 от 17.07.2012г. постановено по гр. д. № 654/2011г. по описа на ВКС, ІVГО.

Друго важно обстоятелство по смисъла на закона е самоопределянето на лицето и връзката му с дадено име. Съгласно Решение № 1426/10.12.2008г., постановено по гр.д. № 396/2008г. по описа на ВКС е прието, че името е част от личното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице д носи определено лично име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по см. на ЗГР. Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa в Решение по делото К. срещу България ycтaнoвявa нapyшeниe нa члeн 8 oт Koнвeнциятa – пpaвo нa личeн и ceмeeн живoт при отказ да се зачете желанието на молителя за промяна на фамилно име. В мотивите си съдът е приел, че oгpaничeниeтo нa пpaвoтo нa молителя пo члeн 8 e пpeдвидeнo oт зaĸoн и e в oбщecтвeн интepec, нo нe e нeoбxoдимo в eднo дeмoĸpaтичнo oбщecтвo. При преценка на предпоставките за промяна на фамилно име следва да се имат предвид както обстоятелството, че молителят е известен в обществото с фамилното име на майка си, така и обстоятелството, че молителят не е имал възможност сам да избира своето фамилно име, а то е наложено по силата на закона. Безспорно е установено по делото от събраните във въззивната инстанция доказателства, че молителката е известна в обществото с желаното от нея фамилно име „гщ.“.

Настоящият съдебен състав счита, че известността на молителката с фамилно име „гщ“и идентифицирането на лицето с това име в ежедневните взаимоотношения с обкръжаващите я семеен, професионален и социален кръг, са „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обстоятелства не са спорни в настоящото производство.

Следва да се добави, че фамилното име служи не само за идентификация, но има и функцията да идентифицира произхода на лицето и принадлежността му към даден род, което понастоящем, следвайки патриархалната традиция на българския етнос, е отразено в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). В случая молителката е вписана като принадлежаща единствено към рода на баща си. Установи се от събраните по делото доказателства, че принадлежността към този роднини и е донесъл много негативни емоции,във връзка и с пълното дезинтересиране на нейния баща от живота на детето си.

Следва да се отрази, че майката на молителката (с фамилно име гщ), чиито граждански брак с бащата е прекратен когато молителката е била само на няколко месеца, се ползва със същите права като родител на детето. Родът, от който молителката произхожда от майка, не е по- маловажен от рода на бащата, т.е. всяко дете, респ. и всеки пълноправен 3 пълнолетен гражданин, има право да е свързан и с двата рода. Република България е сключила, ратифицирала и обнародвала редица международни актове в областта на правата на човека, които не допускат дискриминация по полов признак, и които се ползват с предимство пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4, изр. 2 от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991г.). В това число попада и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, а съгласно чл. 5, §. 1, буква а) от същата, държавите членки приемат всички надлежни мерки с цел премахване на обичаите, които са основани на идеята за непълноценността или превъзходството на един от половете. Съгласно чл. 16, §. 1, буква „г“ от цитираната Конвенция на ООН, мъжете и жените имат еднакви права и задължения к а т о родители независимо от тяхното семейно положение по въпроси, засягащи техните деца. Конституцията и законите на Република България следва да се тълкуват и прилагат конформно с влезлите в сила актове в областта на правата на човека, вкл. и с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС).

В практиката си по прилагането на ЕКПЧОС Съдът по правата на човека е заключил, че гражданите имат право да избират фамилно име на детето си в противоречие със стандартната национална практика (Решение от 22.02.1994 г. по Burghartz V. Switzerland, жалба № 16213/90), както и че държавите, страни по ЕКПЧОС следва да реформират законодателството си, което препятства децата да носят майчиното фамилно име (Решение от 07.01.2014 г. по Cusan and Fazzo v. Italy, жалба № 77/07).

Настоящият съдебен състав съобрази, че при противоречие между разпоредба на вътрешното право и международни актове, влезли в сила, то по силата на чл. 5, ал. 4, изр. 2 от Конституцията на Република България, с предимство следва да се приложи международния договор в областта на основните права. На основание на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, майката има право на равенство пред закона в качеството на родител и макар мотивът на българския законодател да не е въвеждане на дискриминация, подходът за формиране на съставните части на българските имена в крайна сметка води до неравно третиране, основано на пола и на представата за жената (било в брак или не), като родител с второстепенно значение пред закона и обществото (доколкото нейното фамилно име не участва във формиране името на детето, което е родила), което е в разрив с личните разбирания на родителите и ценности, основани на равенство между половете.

Отделно от изложеното следва да се отрази, че в документите за самоличност на българските граждани няма предвидена възможност за идентифициране на родителите.

Равноправието между майката и бащата на молителката е не по-малко значимо „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР от евентуални осмиващи и/или позорни обстоятелства или религиозни причини, за да бъде поискана подобна промяна, като личните убеждения на молителката явно са свързани с равенството на мъжете и жените пред закона и в семейството. Последното съдът възприе и лично от заявеното от молителката в хода на 4 производството по делото.

Съдът приема,че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.19,ал.1,предл.последно от ЗГР или наличие на „важни обстоятелства” по смисъла на закона,обуславящи допускане на исканата промяна на фамилното име на молителката по посочения от нея начин.

Не се установява исканата промяна да преследва други цели,различни от заявените от молителката,такова становище се изразява и от представителя на прокуратурата,както и в писменото становище по молбата от Община-ж,поради което молбата следва да бъде уважена,като се допусне исканата промяна на фамилното име на молителкатга.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на молителката Г. Х. ж,ЕГН:********** от град ж,Лов.обл., както следва: вместо фамилното име З.,с което име е записан в регистрите и актовете за гражданско състояние, водени в Община-ж и в удостоверение за раждане, ФАМИЛНОТО име се променя на гщ, като за в бъдеще молителката да носи фамилното име гщ.

Делото е разгледано и решението постановено при участието на заинтересовани лица-Община-ж и Районна прокуратура-Ловеч-ТО-гр.ж.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-ж,за отразяване на промяната на фамилното име на молителката в регистрите и актовете за гражданско състояние.

Съдия при Районен съд – ж: _______________________