Решение № 4069 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4069 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110108765 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.

430 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: ** с адрес: **, дължи на ищеца „Е. М." ЕООД, със седалище и адрес на управление: **, с ЕИК **, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., със съдебен адрес: **, ел. адрес: **, сумата от 1185,83 лв. (хиляда сто осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) - главница, представляваща задължение по споразумение за разсрочване на парично задължение от 06.04.2023г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението – 30.01.2024г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №1129/2024 год. на ВРС, 16-ти състав.

Моли за присъждане на разноските в настоящия процес и заповедното производство.

1

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 25.09.2008г. е сключен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ между „Ю. Б." АД, с ЕИК **/ тогава „ А. Б. - КЛОН БЪЛГАРИЯ"/ и Р. М. И., ЕГН **********. След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски. Срокът на договора за кредит е изтекъл, ползваната сума се дължи изцяло.

На 27.03.2020г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Ю. Б." АД и „К. " АД по силата на който „Ю. Б." АД /цедент/ цедира вземания по опис на „К." АД /цесионер/, измежду които е и вземането срещу ответника, произтичащо от договора за кредит.

На 11.12.2020г. „К." АД от своя страна сключва с Е. М." ЕООД, с ЕИК ** договор за прехвърляне на вземания, по силата на който „Е. М." ЕООД, с ЕИК **е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор за кредит. Договорът за цесия е влязъл в сила на 12.02.2021г.

На 06.04.2023г. между „Е. М." ЕООД и длъжника е подписано СПОРАЗУМЕНИЕ за разсрочване на парично задължение към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ ОТ 25.09.2008г. С подписването на Споразумението длъжникът е уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД и е признал просрочието на задължението си и общия размер на дълга по задължението, предмет на настоящото производство към датата на подписване - 1185,83 лв.

(хиляда сто осемдесет и пет и 0,83 лева). Погасяването на задължението е уговорено на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Длъжникът не е спазил уговореното погасяване, поради което на основание чл. 5 от споразумението, същото е прекратено и постигнатото разсрочване на признатото задължение е отпаднало. Непогасеното задължение към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 1185,83 лв. непогасена главница.

Договорът за цесия е произвел действие, както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.

Ответникът се е задължил пряко към ищеца с подписване на посоченото споразумение.

Активно легитимиран кредитор е именно „Е. М." ЕООД.

2

Постигнатото споразумение не е спазено от длъжника и същевременно същото се явява второ по ред, като нито първото, нито второто споразумение са спазени от ответника.

За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано Ч.ГР.Д. 1129/2024г. по описа на РС ВАРНА - 16 СЪСТАВ, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за заявените суми, срещу която е постъпило възражение ОТ ОТВЕТНИКА, за което е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 11.06.2024г.

Съобразно Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК, в което ясно се сочи, че при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК , ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Извън срок депозира искане за съдействие. В същото сочи,че не оспорва, че е сключил договор за кредит, както и обстоятелство, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца. Оспорва размера на вземането, като сочи, че са сключвани многократно споразумения с които се е целяло дългът да бъде погасен от ответницата. Последната е направила много плащания, но вместо да се погаси дълга, същият се изненадва, че възлиза в претендирания размер.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез пълномощник адв.Р. М. поддържа исковете. С молба с вх.№86185/14.10.2025 г. моли съда да уважи исковете с присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, оспорва дължимостта на сумите. Заявява, че през годините е правила вноски по кредита, както и че не е уведомявана за извършените цесии.

По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №1129/2024год. на ВРС се установява, че е прието възражението на длъжника срещу 3 издадената в производството по ч.гр.д.№1129/2024год. на ВРС, 16 състав издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и предоставена възможност на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването.

Разпореждането за предявяване на иск е редовно връчено на заявителя на 11.06.2024 год. На 11.07.2024 год. е подадена исковата молба, с която са предявени исковете, предмет на разглеждане по настоящото дело. Тъй като исковете са предявени в указания от заповедния съд срок, същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От ищеца по делото е ангажиран като писмено доказателство Договор за потребителски кредит №179-230/2008, сключен на 25.09.2008 г. между „А. Б.

А.Е.“, чрез клона си „А. Б.-Клон България“ и Р. М. И., ведно с погасителен план към него, за сумата от 3000 лв., отпусната за покриване на текущи, потребителски нужди. Усвояването и погасяването на кредита е уговорено еднократно по посочена банкова сметка с титуляр кредитополучателя.

Договорено е олихвяване на редовната главница с фиксирана лихва в размер на 12%. ГПР е отразен в размер на 13.05 %, съответно общо дължимата от кредитополучателя сума възлиза на 4449,48 лв. платима на 84 равни месечни вноски в размер от по 52,97 лв., дължими ежемесечно считано от датата на усвояване на кредита. Първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита, като крайния срок за издължаване на кредита е 25.09.2015 г.

Видно от представения от ищеца Анекс №1 от 26.05.2011г. по договор за кредит №179-230/2008, с погасителен план към него, сключен между „А. Б.

А.Е.“, чрез клона си „А. .-Клон България“, като кредитодател, Р. М. И., като кредитополучател, и Р. Д. И., като поръчител, страните се споразумяват да се удължи срока за погасяване на дължимите по договора за кредит №179230/2008 суми до 05.2018 г., като погасяването се извърши на 72 равни 4 месечни анюитентни вноски, при годишна лихва в размер на 13%. При подписване на анекса поръчителя се съгласява да отговаря солидарно с кредитополучателя за заплащането на целия размер на кредита и лихвите.

По делото е представен и Анекс №2 от 16.03.2015г. по договор за кредит №179-230/2008, с погасителен план към него, сключен между „А. Б. А.Е.“, чрез клона си „А. Б.-Клон България“, като кредитодател, от една страна, и от друга страна - Р. М. И., като кредитополучател, и Р. Д. И., като поръчител, с който страните се споразумяват към редовната и просрочена главница в общ размер на 1774,46лв. да се прибави вземането на банката по договора, включващо лихва върху редовната главница, просрочена лихва, обезщетение за забава върху просрочените главница и лихви, както и такси, като се формира обща редовна главница. Предвидено е погасяването да се извърши на 34 месечни анюитентни вноски, при годишна лихва в размер на 13% върху главницата. Като крайния срок за издължаване на кредита е удължен до 16.07.2018 г.

От приобщения по делото Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г., сключен между „Ю. Б.“ АД, като правоприемник на „А. Б.Клон България“ и „С. Г. Г.“ ЕАД, се установява, че цеденът е прехвърлил на цесионера свои вземания, подробно описани в приложения 1 и 2 към договора, ведно с всички техни привилегии, искове и права. От приложение №2 към договора се установява, че сред прехвърлените необезпечени вземания на банката са и тези от ответника Р. М. И..

От представения Договор за прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. се изяснява, че цедентът "К. БГ" АД (с предходно наименование „С. Г. Г. ЕАД) е прехвърлил на цесионера „Е. М.“ ЕООД (сега ищец) свои вземания, подробно описани в приложение № 1 към договора, ведно с всички техни привилегии, обезпечения и акцесорни права, вкл. изтекли лихви.

Видно от приобщеното приложение № 1 към договора за цесия от 11.12.2020г., сред прехвърлените необезпечени вземания на банката са и тези от ответника Р. М. И., посочени под №2883 от приложението, с общ размер на дълга от 1455,83 лв., вкл. главница от 1232,58 лв. и лихви от 223,25 лв., изчислени към 10.12.2020 г.

Видно от представеното от ответника Споразумение за разсрочване на парично задължение от 23.07.2021 г., сключено между „Е. М.“ ЕООД и Р. М.

5

И., ответникът е признал задължението си в размер на 1455,83лв. към ответника по основание и размер и се е задължил да го погаси при изрично описани в споразумението и приложение №1 към него условия. В подписаното споразумение се съдържа и уведомление до ответника за извършените цесии.

От приобщеното споразумение за разсрочване на парично задължение от 06.04.2023 г., сключено между „Е. М.“ ЕООД и Р. М. И., се установява, че длъжникът е признал задължението си към ищеца за сумата от 1185,83 лв. по основание и размер и се е задължил да го погаси при условия, посочени в договора и представен към него погасителен план.

По искане на ответника към доказателствата по делото са приети и следните писмени документи: уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.№МАЗ 00068609 от 11.08.2021г.; писмо до Р. М. И.;

По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по ССч.е, което съдът цени като обективно и компетентно дадено.

От заключението на вещото лице се установява следното:

На 25.09.2008 г. между „А. Б. - клон България“, ЕИК **, в качеството на Кредитор, и Р. М. И., в качеството на Кредитополучател, е подписан Договор за потребителски кредит № 179-230/2008 г.

Съгласно клаузите на договора,

Кредиторът отпуска на

Кредитополучателя банков кредит, предназначен за текущи нужди в размер на 3000 лева, със срок на издължаване 84 месеца.

На 27.03.2020 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Ю. Б.“ АД /правоприемник на „А. Б. - клон България“/ и „К.“ АД. По силата на този договор „Ю. Б.“, в качеството си на Цедент, цедира вземания по опис, между които е и вземането от ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 179-230/2008 г.

На 11.12.2020 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „К.“ АД и „Е. М.“ ЕООД, с който договор „Е. М.“, в качеството си на Цесионер, придобива вземането от ответницата, произтичащо от

Договор за потребителски кредит №179-230/2008 г.