Решение № 272 от 06.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20235001000280 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №121/25.11.2022 г. по т.д.№73/2021 г. на ОС – П., постановено по иск по чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от К. Д. Г. против „Д.“ЕАД за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв., за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Р.Г. Г.а, настъпила в резултат на ПТП на 22.12.2018 г., настъпило на път ** в посока от с. Б. към с. З., осъществило се, поради заледен и непочистен пътен участък, стопанисван от изпълнителите, отговорни за почистване на пътя в района на ПТП, както и по вина на Д.А. Г., като водач на лек автомобил „Л.“ с рег.№***, в който пострадалата е пътувала като пътник на предната дясна седалка. Претендира се и присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода от 18.01.2019 г. /датата, на която ответникът е поискал представянето на всички документи от досъдебното производство, с които ищецът не е разполагал/, до окончателното плащане.

С обжалваното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за главницата на обезщетението за размера над 160 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., като е осъден ответника да заплати разноски по делото – държавна такса в полза на съда и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните представители на ищеца по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С Въззивна жалба вх.№9296/30.12.2022 г. ответникът „Д.“ЕАД , чрез юрк. М. Я., обжалва решението ЧАСТИЧНО в осъдителната му част, с която е осъден да заплати на 1 ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над 130 000 лв. до уважения размер от 160 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуалните правила, и необоснованост. Сочи се нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез завишаване на размера на обезщетението, и несъобразяване със съдебната практика по сходни случаи, като не са доказани по делото особени обстоятелства, обосноваващи по-висок от обичайния размер на обезщетението.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 160 000 в. на 130 000 лв., ведно със законните последици от това. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.60, ал.6 от ГПК и чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК е постъпил Писмен отговор и Насреща въззивна жалба, инкорпорирани в общ документ, подаден с вх.№1729/20.02.2023 г. от К. Д. Г. , чрез адвокат Л. Г.. В отговор на въззивната жалба на ответника се поддържа становище за нейната неоснователност и се настоява същата да се остави без уважение. Поддържа се, че възрастта на ищеца обосновава по-висок от определения размер на обезщетението, предвид обстоятелството, че в целия съзнателен живот на ищеца той и неговата майка са живеели в общо домакинство, в условията на взаимно уважение и обич, и са били силно привързани един към друг. Наличието на собствено семейство на ищеца не накърнява силата на връзката родител-дете. Налице е установена съдебна практика за присъждане на по-високи обезщетения при сходни случаи. С инкорпорираната в документа Насрещна въззивна жалба по изложените съображения ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло – за сумата над размера от 160 000 лв., до пълния предявен размер от 180 000 лв.

В тази част настоява решението на първостепенния съд да бъде отменено, и да бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С Определение №119/20.10.2021 г. по търг.д.

№73/2021 г. на ОС-П. ищецът К. Д. Г. е бил освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски. Насрещната въззивна жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника, и в срока по чл.263, 2 ал.3 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на насрещна въззивна жалба вх.

№3945/26.04.2023 г., подаден от „Д.“ЕАД, чрез юрк. М. Я.. Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Ищецът е в работоспособна и социално активна възраст, не е бил в материална или друга зависимост от своята майка, не е имал нужда от постоянни грижи или чужда помощ, вредоносното събитие е настъпило през 2018 г. и икономическата конюнктура следа да бъде съобразявана към този момент. Настоява се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение, като неоснователна, а присъденото обезщетение да бъде намалено до 130 000 лв., съобразно въззивната жалба на ответника.

Заявява се претенция за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.

Пред въззивната инстанция страните не спорят по факта на настъпване на застрахователното събитие – ПТП на 22.12.2018 г., по наличието на вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил, в който пострадалата Р.Г. Г.а е пътувала като пътник, по наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на настъпилото ПТП, по наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата Р.Г. Г.а, както и че ищецът има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ. Спорът между страните пред въззивната инстанция е концентриран върху размера на справедливото обезщетение, дължимо от ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка, за размера над 130 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв. Решението е влязло в сила, като необжалвано, в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размера от 130 000 лв., както и в частта, в която е уважена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 18.01.2019 г. до окончателното плащане.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 22.12.2018 г., в ранните сутрешни часове, на надлез в с.

З., е настъпило тежко ПТП, между лек автомобил „Л.“ с рег.№***, управляван от водача Д.А. Г. /баща на ищеца/, и насрещно движещ се товарен автомобил „М.“ с рег.№***. При 3 произшествието на място са починали както водача на лекия автомобил „Л.“, така и съпругата му Р.Г. Г.а, на 60 години, пътуващата в същия автомобил като пътник на предната дясна седалка. Пред въззивния съд не се спори, че произшествието е настъпило както поради неопесъчена и обледена пътна настилка, така и поради виновното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Л.“ с рег.№***, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№166/27.12.2018 г. /на л.66/ се установява, че ищецът К. Д. Г. е син на пострадалата Р.Г. Г.а, като към датата на смъртта тя е била на 60 години, а ищецът е бил на 37 години, като постоянният му адрес е: обл. П., Община С., с. В., ул.“П.“ №86А.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З.Б. и С. Г.. От показанията на св. Б. се установява, че същата живее на семейни начала с ищеца от около 8 г., като от съжителството им имат едно дете /от приложената справка от НБДН на л.98 се установява, че синът на ищеца – Д., е роден през 2016 г./. Ищецът, заедно със свидетелката Б. и тяхното дете, живеели в с. В., в дома на родителите на ищеца, заедно с майка му Р.Г. Г.а и баща му Д. Г.. Ищецът К. винаги е живеел с родителите си в едно домакинство. К. и родителите му били в много добри отношения, помагали на младото семейство финансово, а починалата Р. Г.а много се грижела за тяхното дете. Ищецът и тя научили за станалата катастрофа от майката на свидетелката, която случайно пътувала в автобус, който се оказал на местопроизшествието.

Тя се обадила на свидетелката и съобщила, че родителите на ищеца са пострадали в катастрофа, която е станала на моста. Свидетелката събудила ищеца и той веднага тръгнал натам. Скоро след това се чули по телефона – той вече бил узнал какво се е случило, като ги е видял в колата им. Бил много разстроен, неадекватен. Чудел се какво ще правят сега, когато родителите му ги няма. След тяхната смърт животът на семейството много се променил. К. преживял нервен срив, при който се затворил на първия етаж от къщата, където живеели родителите му, изпочупил всичко, плачел, не знаел какво говори. Наложило се да започне да приема успокоителни медикаменти, тъй като не можел да спи и да се храни.

Имало период, в който не искал да види нито свидетелката, нито детето си – искал си родителите. Криел се, за да плаче, около 2 месеца не можел да ходи на работа, тъй като работел като стругар, което изисква концентрация, и заради приеманите успокоителни медикаменти, началникът му наредил да си вземе неплатена отпуска. Минало дълго време – месеци наред, докато се стабилизира, но се променил коренно – затворил се, често говорил за родителите си и си спомня какво е било, докато са били живи, искал от съпругата си да готви и да се грижи за градината по начина, по който ги е правила майка му. По време на коледните празници му е най-тежко, и семейството престанало да ги празнува. В началото често се случвало, когато спомене майка си, да се разплаква. И сега продължава да има периоди, в които се налага да взема успокоителни медикаменти, защото не може да спи и да се храни.

От показанията на св. Г. се установява, че е братовчед на ищеца, и негов съсед. От деца 4 общуват ежедневно. Отношенията между ищеца и родителите му били много близки, живеели заедно, не се карали и много си помагали. К. бил по-близък с майка си. Когато се родило детето на К., радостта на родителите му била огромна. Свидетелят узнал за катастрофата същия ден – сутринта тръгнал да кара произведени от него тикви на свой клиент в С., и спрял на центъра на селото да си вземе кафе. Тогава научил от хората, че е станала някаква катастрофа, но не се знаело точно кой е пострадал. Имало поледица, било хлъзгаво. Свидетелят тръгнал към С., и по пътя му се обадил негов приятел, и му съобщил, че родителите на ищеца били загинали в катастрофата. Веднага спрял буса, и започнал да звъни по телефона на ищеца, но той не вдигал. Когато приел обаждането, ищецът плачейки, казал, че е седнал до родителите си, които са мъртви, и не може да повярва какво се е случило. Когато се върнал от С. същия ден, свидетелят най-напред спрял пред дома на К., за да го види. К. приличал на „гном“ – унил, неадекватен. Прегърнали се и заедно плакали. По някое време някой от полицията или от погребалната агенция му се обадил, че телата на родителите му трябва да се преместят – да занесат дрехи и одеала. Той обаче не можел да говори, и се наложило свидетелят да вземе телефона от него, за да се разбере с хората.