Решение № 215 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1455/2024
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.70,ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80, ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.85,ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 212а, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100501455 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на „Обединена българска банка“ АД(ОББ), с ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“ ***Б, чрез адв. И. Василева от АД „Т. и съдружници“, със съдебен адрес: гр.София, п.к. 1000,р-н „Средец“, ул.“Граф Игнатиев“ №24, ет.1, против Решение №1210/13.06.24г., постановено по гр.д.№4975/ 23г. по описа на БРС, изцяло уважаващо заявените от ищцата С. Ж. Б. против ОББ АД искове, като са й присъдени и направените в производството по делото съдебни разноски.
Решението на първата инстанция се сочи за неправилно и необосновано, като се моли за неговата отмяна и ново произнасяне при отхвърляне на всички предявени искове.
Съображенията за горното се изразяват в следното: оспорват се изводите на първата инстанция, че Б. не е допуснала груба небрежност при ползването на платежния инструмент, а процесните неразрешени платежни операции са извършени в резултат от неустановена външна намеса, поради което Банката следва да поеме отговорността за възстановяването на процесните суми по сметката на горното лице. Във връзка с това са уважени и всички останали акцесорни искове по делото.
Поддържа се обратната теза, че в случая ищцата е допуснала груба небрежност при изпълнение на задълженията си по чл.75 от ЗПУПС, като не е положила необходимите усилия и грижа за съхраняването на данните на платежния документ, както и при използването му , така че не са били опазени персонализираните му защитни характеристики и те са станали достояние на трети лица, макар ищцата да е заявила, че са й известни и приема общите условия(ОУ) за издаване 1 и използване на платежни дебитни и кредитни карти, съдържащи указания в тази насока.
Акцентира се, че в чл.10.15 от ОУ за платежни услуги за физически лица са примерно изброени проявите на груба небрежност от страна на притежателя на платежния инструмент, като в тях се включват хипотези да се допусне узнаване и използване от трето лице на средствата му за електронна идентификация, подробно описани в т.7.3.1-т.7.3.3 по отношение на платежните операции, извършени чрез онлайн банкиране, неопазване на платежния инструмент и/ или на неговите персонализирани защитни характеристики от страна на Клиента, както и когато последният не е спазил изискванията и препоръките на Банката, описани в секция „Сигурност“, публикувана на страницата за онлайн банкиране по отношение на платежни операции при такива условия или на препоръките за сигурност, описани в приложението за мобилно банкиране.
Клиентът е длъжен да се информира периодично за изменения и допълнения в тези препоръки и да ги спазва.
Страната счита също, че съдът изобщо не е обсъдил и взел предвид обстоятелството, че Банката е изпълнила задълженията си по закон да извърши проверка и задълбочено установяване на идентичността на платеца, което изключва отговорността й в случая, съгласно правилото на чл.80, ал.3 от ЗПУПС.
Съдът неправилно бил счел, че Банката се позовава на правилата от ОУ за бизнес клиенти, каквато ищцата не е. В същност Банката се позовавала на клаузите, касаещи ОУ за платежни услуги на физическите лица, които Св. Б. изрично е заявила, че приема.
Във връзка с липсата на предпоставки, които да посочат за основателни заявените претенции, са изложени подробни съображения от жалбоподателя, които базирани на анализ на събраните в процеса доказателства и приложимото в този случай материално право, подкрепят изводите за липсата на установена повреда или друг вид намеса при потвърждаване на процесните транзакции. Всеки от процесните преводи към Марко Г. е бил успешно извършен чрез мобилното приложение на Б., като е бил потвърден чрез коректно въвеждане на цифрова парола или биометрични характеристики- факти доказани от първата съдебно – техническа експертиза, назначена по делото.
Прави се краен извод, че за да се осъществят транзакциите е необходимо от извършващото ги лице знание на всички чувствителни данни за електронното банкиране на С. Б., данните на банковата й карта, както и притежаване на мобилното устройство с телефонния й номер, на който са изпращани еднократните кодове, като именно тя е получавала и СМС съобщенията за тях, от което следвало, че в случая клиентката не е спазила задължението си да опази персонализираните средства за сигурност на платежния си инструмент.
Банката се сочи за изпълнила всички изискуеми от закона свои задължения: да извърши проверка и задълбочено установяване на идентичността на платеца, за точно регистриране, редовно осчетоводяване на оспорваните транзакции, че няма технически повреди или други недостатъци, респективно пропуски в извършената от нея спрямо клиент Б. услуга, поради което и напълно необосновано и неправилно първата инстанция е ангажирала отговорността й за процесните суми. Цитира в подкрепа на становището си и съдебна практика.
Дири съдебно доказателства. деловодни разноски за проведеното производство и не ангажира нови В срок е представен писмен отговор на въззивната жалба от въззиваем С. Б. чрез адв. Н.
Бошнакова и адв. С. Славов със съдебен адрес: гр.София, ул.“Братя Миладинови“ №16, ет.3, ап.5. В 2 него оплакванията, изнесени в жалбата се сочат за изцяло неоснователни, общи и бланкетни. Моли се за потвърждаване на атакуваното съдебно решение на РС като законосъобразно и правилно постановено.
Според страната задълженията на Банката в случая не са били надлежно изпълнени, в какъвто смисъл са въведени подробни съображения.
Акцентира се, че същината на спора е в това да се установи дали превеждането на сумите по всяка от оспорваните пет транзакции е наредено или не от ищцата, т.е. дали платежната операция е неразрешена по смисъла на чл.70,ал.1 от ЗПУПС.
Счита, че Банката не е представила доказателствата и информацията, необходими за отговор на поставените от процесуалните й представители въпроси към СТЕ.Не е била доказана според страната твърдяната от ответника груба небрежност, допусната при осъществяване на платежните операции от клиента, както и че до последния са били изпращани съответните контролни СМС, а също и съдържанието им. Счита, че не са били спазени изискванията за сигурност при онлайн банкиране, т.к. липсват данни за обратното, като се изтъква, че именно разрешилата транзакциите банка носи доказателствената тежест за установяване спазването на всички изисквания в тази връзка.
От всичко изложено се обосновава изводът, че платежните операции, връщането на преведените средства по които се претендира, са били неразрешени от клиента по смисъла на закона, поради което напълно обосновано и правилно съдът е уважил исковете за тяхното възстановяване.
Не се ангажират нови доказателства.
Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а допълнителната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.
По съществото на спора, предвид въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано първоначално пред БОС, а в последствие препратено по правилата на родовата подсъдност на Бургаски районен съд.
Ищец е С. Ж. Б. от гр. Бургас, която е молила за осъждането на „Обединена българска банка“ АД (ОББ-АД)с ЕИК 000694959 да й заплати сумата от общо 29 116 лева, представляваща стойността на неразрешени платежни операции, включващи: Сума в размер на 11 623 лева, наредена по трансакция с основание превод, референция **************, от сметка IBAN **************** по сметка на получателя ********* с титуляр М.Г.В.; сума в размер на 13 493 лева, наредена по трансакция с основание превод, референция *************, от сметка IBAN **************** по сметка на получателя ********* с титуляр М.Г.В.; сума в размер на 1000 лева, наредена по картова трансакция **********,осчетоводена на 16.01.2023 г. към РеволютДъблин; сума в размер на 2000 лева по картова трансакция ********* осчетоводена на 16.01.2023 г. към Револют-Дъблин; сума в размер на 1000 лева по картова трансакция ********** осчетоводена на 16.01.2023 г. към Револют-Дъблин и мораторна лихва, изчислена върху всяка от главниците, в общ размер от 1 014.62 лева, дължима считано от изтичане на работния ден, следващ датата на изпълнение на неразрешената платежна операция, до който момент ответникът е следвало 3 да възстанови стойността на преведените суми. Мораторната лихва представлява сбор от сумата 879.06 лева мораторна лихва върху общо наредената на 12.01.23г. главница от 25 116 лева за периода от 14.01.2023г. до 19.05.2023 г. и сумата от 135.56 лева мораторна лихва върху общо наредената на 16.01.23г. главница от 4000 лева за периода от 18.01.2023г. до 19.05.2023г., ведно със законната лихва от исковата молба до изплащането на сумите.Претендират се и разноските в исковото производство.
Претенцията се основава на следните факти :Ищцата е клиент на ОББ и ползва мобилно банкиране. На 12.01.2023г. при ползване на мобилното приложение установява липса от над 25000 лева от спестовната й сметка, наредени според движението по сметката с преводи към непознато й лице на име М.Г.В. за две отделни суми – 13 493 лева и 11 623 лева. Отрича реално да е осъществила такива преводи, поддържа, че не познава получателя на сумите и оспорва посоченото основание на превода „за техника“. Сочи, че е подала жалба до полицията в тази връзка и двукратно жалби до банката - на 12.01.23г. и на 23.01.23г., но без резултат.
На 13.01.23г. ищцата получила и уведомление от банката чрез СМС за блокиране на профила й за онлайн банкиране, а преди това от разследващия полицай и за блокирането на сума от около 6200 лв. по разплащателната си сметка.
При посещение в банката на 20.01.2023 г. ищцата установила, че на 13.01.2023г. и на 16.01.2023г. от сметката й са извършени транзакции от общо 6 678.98 лева, от които 2 678.98 лева платени към Технополис на 13.01.2023г., 1000 лева към Револют -Дъблин на 16.01.2023г., 2000 лева към Револют -Дъблин на 16.01.2023г. и 1000 лева към Револют -Дъблин на 16.01.2023г.
Банката уведомила ищцата, че платежните операции, които тя оспорила след узнаването им, са извършени чрез мобилното банкиране, което е активирано чрез правилно въвеждане на потребителското име и паролата за системата на онлайн банкирането, както и с еднократен код, изпратен като съобщение на посочения мобилен телефон.
Ищцата твърди, че в случая такова съобщение не й е изпратено, че в отговора на банката не се съдържа информация за типа устройство, през което е наредено плащането и няма установяване на IP адрес на устройството, че няма извършена 3D идентификация на платеца чрез потвърдени биометрични характеристики и няма искане за авторизация и идентификация на картодържателя, както е твърдяла банката. Поддържала е , че дебитната карта към задължената сметка се държи у ищцата, не е изгубена, а и трети лица нямат достъп до нея. Ищцата отрича получаването на СМС с код за плащане; заявява, че не съхранява кодове за достъп и пароли на устройството, през което ползва мобилното банкиране. Признава, че на 30.03.2023г. Технополис е възстановило по банковата й сметка изтеглената сума от 2 678.98 лева, наредена по неразрешената операция от 13.01.2023г., но ангажираната с жалбата й помирителна комисия не е удовлетворила искането към банката за възстановяване на останалите неправомерно преведени суми.
Ищцата счита, че с оглед горното, трябва да се ангажира отговорността на банката на основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС, като доставчик на платежни услуги при неизпълнение на задълженията й по договора и защото е осъществила конкретните платежни операции без разрешение от платеца, освен това не му е възстановила и стойността им.
Разпечатката съдържа 36 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c872f570-8166-42f7-b88e-9c5ca709a1bd