Определение № 467 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500409 по описа за 2024 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр.чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. В. М. от АК Пловдив против Определение № 201 от 05.01.2024 г., постановено по гр.д.

№5516/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 4689/21.11.2023 г. в частта относно разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че от представеното по делото удостоверение се установява регистрирането на адв. М. по ЗДДС. Съгласно трайно установената практика на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение следва да включва ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди насрещната страна „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. М. дължимия ДДС върху определеното от съда възнаграждение, както и заплатената по делото такса от 15 лв.

В срока по чл.276 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на 1 страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна в частта, с която се иска присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два обективно кумулативно предявени иска от М. К. И. ЕГН **********, чрез адв. М. В. М. против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, прогласяване нищожността на клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ обективирана в раздел VІ от сключен между страните на 06.02.2023 г. договор за потребителски кредит.С постановеното по делото Решение № 4689/21.11.2023 г. предявените искове са уважени , като ответното търговско дружество е осъдено да заплати на адвокат М. М., вписан в АК – Пловдив, на основание чл. 38 ЗАдв., сумата от 1060 лева - адвокатско възнаграждение без нач. ДДС. Първоинстанционният съд е приел, че съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки-декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

Не следвало да се присъжда ДДС доколкото не е налице облагаема сделка по ЗДДС, а предоставената правна помощ била безвъзмездна.

Срещу така постановеното решение е била подадена молба от адвокат М. М. по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за разноските с искане за присъждане на ДДС върху определеното за заплащане адвокатско възнаграждение. С обжалваното Определение № 201 от 05.01.2024 г. ПдРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил мотиви относно начина на формиране на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, съобразно с действащата към момента на постановяването му съдебна практика.

Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, като е постановил допустим, но неправилен съдебен акт, в нарушение на приложимия материален закон в нормата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 2, т. 1 от ЗДДС. Безспорно е установено, че в първоинстанционното производство ищцата е представлявана от адвокат М. при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.).

Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено своевременно, като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. На л. 33 от първоинстанционното дело е приложено удостоверение, издадено от НАП, относно регистрирането на адв. М. В. М. по ЗДДС от 11.04.2023 г. По въпроса относно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, обективирана в Определение № 2

50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о. и редица други, в които се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.

71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това ответникът „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да бъде осъден да заплати на адв. М. В. М. сумата в размер на 212лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 1060 лв. за предявените два обективно съединени иска. По отношение на направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса за въззивното обжалване, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса. С оглед на това присъждането на разноски в това производство би означавало добавянето на нови такива към извършените в основното производство, без да са налице предпоставките за това. Ето защо и искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл.

248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 201 от 05.01.2024 г., постановено по гр.д.

№5516/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4689/21.11.2023г., постановено по гр.д.

№5516/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с, в частта му, имаща характера на определение, като:

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адвокат

М.

В.

М., с адрес:

********************************************, допълнително сумата от 212 лева- представляваща нач. ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение от 1060 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4