Решение № 273 от 23.09.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1154/2026
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- Светла Василева Даскалова, Иваничка Димитрова Славкова, Трайчо Георгиев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 3 и ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 3 и ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Варна, 23.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Даскалова
Членове:
Иваничка Д. Славкова
Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Стела Ив. Йолова в присъствието на прокурора В. Ас. А. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20263100601154 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21 от НПК във вр. с чл. 306, ал. 3 и ал. 1, т. 1 НПК. Образувано е по частна жалба на осъдения Н. А. Б., чрез защитника му адв. А. Д., срещу протоколно определение № 3347 от 22.06.2026 г. по ЧНД № 2311/2026 г. на Районен съд – Варна, 15 състав. С него е оставена без уважение молбата за групиране на наказанията по НОХД № 1984/2023 г. и НОХД № 1243/2026 г. на същия съд.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата по делото, иска се отмяна на определението.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът поддържа жалбата, като отново поддържа становището си, че са налице основания за групиране.
Осъденото лице претендира да се направи групиране на двете осъждания.
Прокурорът от ВОП намира жалбата за неоснователна като изтъква доводи за неприложимост на чл. 25 от НК.
Въззивният съд, след като обсъди жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт въз основа на приложените материали, приема 1 следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. От приетата в първоинстанционното производство справка за съдимост и от съдебните актове се установява, че по НОХД № 1984/2023 г. на Районен съд – Варна Б. е осъден за деяние от 03.08.2022 г. по чл. 343б, ал. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, глоба 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за две години. Присъдата е влязла в сила на 23.11.2023 г.
По НОХД № 1243/2026 г. на Районен съд – Варна, с одобрено споразумение, влязло в сила на 21.05.2026 г., Б. е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК, извършено през периода от месец декември 2021 г. до месец декември 2023 г. включително, като са наложени четири месеца лишаване от свобода и обществено порицание. От значение е инкриминирания период по второто осъждане, като защитата не е изложила нито един правен аргумент в подкрепа на искането си за групиране на наказанията. Съгласно чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, когато наказанията са наложени с отделни присъди, общо наказание се определя само ако престъпленията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При престъпление, осъществявано през определен период, преценката обхваща целия установен период на извършването му. Достатъчно е той да продължава след влизането в сила на предходната присъда, за да липсва изискуемата предпоставка. По второто осъждане се касае за продължено престъпление, завършило след датата на влизане в сила по предходно осъждане. Престъплението по НОХД № 1243/2026 г. включва и месец декември 2023 г., който следва 23.11.2023 г. – датата на влизане в сила на присъдата по НОХД № 1984/2023 г. По отношение на двете осъждания не е налице съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, поради което чл. 25, ал.1 НК е неприложим и не може да се определи общо наказание.
Първоинстанционният съд е обсъдил двете присъди, датите на деянията и на влизане в сила на съдебните актове. Посочил е правното основание и причината за отказа. Доводът в жалбата за необсъдени факти е общ и не променя установената хронология и приложим закон. Размерът, видът и евентуалното изтърпяване на наложените наказания не заместват законовото изискване за съвкупност. В определението е посочено и осъждането по НОХД № 643/2022 г. за деяние, приключило през ноември 2021 г., като присъдата е 2 влязла в сила на 29.06.2022 г. Спрямо него също не е налице основание за групиране с наказанието по НОХД № 1243/2026 г., тъй като периодът на последното престъпление продължава и след 29.06.2022 г. Искането в настоящото производство се отнася до наказанията по НОХД № 1984/2023 г. и НОХД № 1243/2026 г.
При тези данни отказът за групиране е правилен и законосъобразен. Не се установява основание за отмяна или изменение на обжалваното определение и с тези съображения и на основание чл. 338 във връзка с чл.
306, ал. 3 НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 3347 от 22.06.2026 г. по ЧНД № 2311/2026 г. на Районен съд – Варна, 15 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3