Решение № 638 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100507270 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба от Столична община, срещу Постановление за разноски с изх.

№ 25525/12.04.2023г. по изп.дело № 20238510401199 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и на приетата за събиране такса по т.26 от ТТРЗЧСИ..

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да намали размера на претендираното по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение до определения по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, доколкото взискателят се е ограничил до подаването на молба за образуване на изпълнително дело, а дължимата сума е била заплатена в срока за доброволно изпълнение. Излага се, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и предприетите изпълнителни действия, като се поддържа, че при направено възражение за прекомерност на възнаграждението, съдът не е обвързан от размерите, посочени в цитираната наредба, а в случая липсват и доказателства договореното възнаграждение да е било платено на адвоката, поради което и разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Прави се искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на 200лв. или за отмяната му, поради липсата на доказателства да е било заплатено адвокатско възнаграждение, както и съдебният изпълнител да бъде задължен да намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира се присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя, който оспорва жалбата като неоснователна.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:

1

Изп.дело № 20238510401199 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 31.03.2023г. по молба на Я.В.С., подадена чрез пълномощника му – адв. К.М. от САК и въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2023г., издаден по решение № 262245/06.04.2021г. по гр.д.№ 6444/2019г. на СГС, IV-В състав за заплащане на адв. Я.В.С., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв сумата от 530,82лв.с вкл.ДДС за процесуално представителство, сумата от 105,77лв. допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция, както и сумите от 176,40лв. и 330лв. разноски по делото за въззивното производство, както и сумата от 30лв. – дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от жалбата на ищеца.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки, възбрана на недвижимите имоти, запор на вземанията от трети лица, запор на МПС, дялове и акции в търговски дружства, както и присъждане на адвокатски хонорар за безплатна правна помощ.

На длъжника на 03.04.2023г. е връчена Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ с изх.

№ 22791/31.03.2023г., с която е уведомен за размера на дълга, както и за разноските по изпълнението, като видно от ПДИ общото задължение по изпълнителното дело възлиза на сумата от 1819,47лв., от които 1172лв. присъдени разноски, 405лв. разноски по изпълнителното дело и 241,48лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2023г.

На длъжника е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение, като същият на 04.04.2023г. е подал възражение до съдебния изпълнител, като е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение.

С Постановление за разноски с изх.№ 25525/12.04.2023г. по изп.дело № 20238510401199 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, е отказано да бъде намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, поради това, че същото е в минималните размери по чл.10 т.1 и 2 вр.чл.7 ал.2 от НМРАВ – 200лв. за образуване на изп.дело и 200лв. за процесуално представителство, както и е отказано да бъде намален размера на приетата за събиране такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Съдът, като съобрази конкретните извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от пълномощника на взискателя, довели до събиране на вземането от ЧСИ, както и действително извършените изпълнителни действия във връзка със събиране на дължимите суми при проведеното принудително изпълнение, намира, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно, поради следното:

Между страните липсва спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че взискателят в изп. производство е представляван от адвокат, като съгласно отразеното в договора за процесуално представителство, правна защита и съдействие, адв.

К. М.М. и приел да му окаже безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв. и чл.5 т.3 пр.3 от НМРАВ, в който случай, не се дължи представяне на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Не се установява от доказателствата по делото дължимата сума да е била платена в срока за доброволно изпълнение, но това твърдение на длъжника не е оспорено от взискателя.

По изп.дело е изпратена ПДИ, правени са справки, но липсват доказателства да са изпращани запорни съобщения, както и да са извършвани други действия от упълномощения от длъжника адвокат, освен подаването на молба за образуване и становище по подаденото възражение от длъжника досежно размера на адвокатското възнаграждение.

При съобразяване и на невисоката правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК, като взема предвид и фактически извършените действия, каято счита, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за водене на 2 изпълнителното дело не се дължи, а подаването на възражение от взискателя по направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение не е действие, имащо значение за спора.

С оглед изложеното, съдът намира, че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за образуване на изпълнително дело, а именно – 200лв., поради което и обжалваното постановление, с което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200лв. до 400лв. следва да бъде отменено, като с оглед намаляване на размера на адвокатското възнаграждание, обжалваното постановление следва да бъде отменено и в частта относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 113,18лв. до 127,24лв.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство не следва да се уважава, доколкото съгласно трайно установената съдебна практика, разноски в производства, в които съдът се произнася по искания за разноски, такива не се дължат, а и не поведението на ответната страна е причина за подаване на жалбата и за образуване на производството пред съда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх.№ 25525/12.04.2023г. по изп.дело № 20238510401199 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и на приетата за събиране такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 200лв. до 400лв. за адвокатско възнаграждение и за разликата над 113,81лв. до 127,24лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3