Определение № 19041 от 07.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19041 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506703 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба против Определение 41426 от 11.10.2024 г. по гр.д. № 71465/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, с което е производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 състав с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, респективно същата е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 71465/2021 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу ВКС, с която е предявен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди през периода 16.04.2020 г. – 15.11.2021 г., настъпили в резултат на незаконно осъждане по непредявено обвинение по КНОХД №1018/2019 г. по описа на ВКС. С обжалваното определение СРС е приел, че по гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, по което след инстанционен контрол делото е върнато за ново разглеждане от СРС и образувано под № 23618/2024 г., е налице преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на настоящото производство.

След извършена служебна проверка от настоящия състав се установява, че по повод жалби на ищеца Е. Д. М. с вх. № 290293/16.09.2024 г. и с вх. № 291687/17.09.2024 г. и с вх.

№ 280851/04.09.2024 г. срещу решение № 15759 от 16.08.2024 г., постановено по гр. дело № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 състав е образувано въззивно гражданско дело № 20241100512666 по описа за 2024 година, по което е постановено Решение № 4838/23.07.2025 г. по описа на СГС, възз. II-В състав.

Предмет на посоченото производство е осъдителен иск срещу Върховния касационен съд с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за сумата 23 000 лева, представляваща обезщетение за 1 неимуществени вреди, претърпени през периода от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г., вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – правото на достъп до ефективни средства за защита, установено в чл. 47 ХОПЕС, допуснато с Решение от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК.

При така установената фактическа обстановка и в съответствие с изложеното в определение № 12536/20.10.2023 г. по ч.гр.д. 6830 по описа на СГС за 2023 г. срещу определение № 12614 от 03.04.2023 г. по гр.д. № 71465/2021 по описа на СРС, 166 състав в случая не е приложима разпоредбата на чл. 126 ГПК, доколкото съгласно същата следва да бъде прекратено по – късно образуваното дело.

В случая не е приложима и разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото настоящото дело не се намира в изискуемата връзка на обусловеност с цитираното гр.д. № 23618/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. За да може да се постанови спиране поради връзка между делата, необходимо е спорният предмет по едното дело да се явява като преюдициален въпрос по другото дело, т.е. спорният предмет по едното да бъде елемент в спорния предмет на другото. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Между горепосочените дела действително е налице връзка, изразяваща се в тъждество по отношение на заявените правопораждащи факти, но в този случай би могло да се говори за формална обусловеност, скрепена с възможността за позоваване на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо, но същата не покрива хипотезата на чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него, в това число и преценка на съда за евентуално наличие на друго основание за прекратяване на производството във връзка с недобросъвестното упражняване на процесуални права от страна на ищеца по делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 41426 от 11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 71465/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Връща делото на СРС за продължаване действията по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3